ЗАД КАДЪР
Българското кино има и друга история - задкулисна, скрита от очите на простосмъртния зрител, но не и от всевиждащата и всевластна Цензура. Снимането на повечето ленти, влезли в златния фонд на родното седмо изкуство, протичат с мъчителни спънки от най-високо място. Често Тодор Живков лично се е намествал да се спре или разгроми даден филм. Такъв е случаят с “Една жена на 33” на режисьора Христо Христов и сценариста Боян Папазов. Преди “кастинга” пък за избор на главна героиня в “Тютюн” охуленият от критиката Димитър Димов е водел разговорите си с режисьора само на щателно подбрани места, защото бил сигурен, че го подслушват.
А когато Въло Радев снима “Крадецът на праскови”, между Невена Коканова и красивия сръбски актьор Раде Маркович пламва любов “като на кино”. Да, но партията не е доволна от връзката им и от ЦК недвусмислено заплашили легендарната актриса, че ако не се раздели с Маркович, с кариерата й е свършено.
Такива и много други подобни случки вади на бял свят новата книга на журналиста Пенчо Ковачев “Зад кадър”. Авторът е успял да вдъхне доверие на най-големите наши актьори и режисьори и те му доверяват истории, за които са мълчали с години. Усилието обаче си е струвало, защото “Зад кадър” пренаписва или поне показва опакото на официалната филмография, господствала у нас от 9 септември 1944 г. та почти до наши дни.

ПЕТЪР ГЮРОВ: КГБ МИСЛЕШЕ, ЧЕ ПРЕНАСЯМ ДОЛАРИ С КУФАРА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
С филма “Предупреждението” през 1982 г. трябва да бъде подобаващо отбелязана 100-годишнината от рождението на Георги Димитров. За режисьор учудващо канят еврокомуниста Хуан Антонио Бардем, мастит испански режисьор. Когато разбрали, че предстои кастинг за ролята на “вожда и учителя”, “цялата тежка артилерия” от актьорската гилдия изпаднала в амок. Аркашките искали да се натегнат не само на световноизвестния маестро, но и на Тато, който за изпълнение на централна роля в лента с такова “историческо значение” обикновено награждавал с димитровска награда или с народен артист. Да не говорим за хонорарите - най-ниският тръгвал от 30 000 лв. нагоре.
Ето какво разказва доайенът на армейския театър Петър Гюров, който изобщо не се натискал за ролята, но имал честта да бъде избран от самия Бардем.
“В театъра играехме “Дантон” и една вечер гледам как моите колеги така се напъват на сцената, че чак жилите им ще изскочат. Питам ги какво става, та се престарават толкова. Да не е дошъл Тодор Живков? Обаче ги няма червените пътеки. Васил Михайлов ми каза, че сред публиката е Хуан Антонио Бардем, търси актьор за ролята на Георги Димитров. И всички се надяват - и Михайлов, и Наум Шопов, и Илийчо Добрев.
После чух, че Стефан Гецов сам се лансирал, говореше се за Любо Кабакчиев, въобще тежката артилерия. А колегата Петър Стойчев, Бог да го прости, се облякъл като Димитров, отишъл при Бардем и казал: “Аз съм Петър Стойчев, но всъщност съм Георги Димитров...”
Веднъж пътувах за Москва, трябваше да снимаме кадри от конгреса на Коминтерна. Бяха ме помолили да занеса голям кожен куфар, с който като Димитров се снимах във филма. На аерогарата руските митничари отвориха куфара, видяха, че е празен, и започнаха да търсят двойно дъно. А на мен ми викат: Дай доларите! Наложи се да звънят от “Мосфилм” и да обясняват кой съм. Тръгнах си с куфара и видях огромното разочарование в очите на митничарите, че не ме разобличиха”, нищи спомени за снимките на “Предупреждението” Петър Гюров, получил заедно със сценариста Любен Станев Димитровска награда за ролята си.

РАДЕ МАРКОВИЧ: ОТ НАЙ-ВИСОКО МЯСТО НЕВЕНА БЕ ПОСЪВЕТВАНА ДА СЕ ОТДРЪПНЕ ОТ МЕН
“Поканата за снимки в България в онова време ми се видя като спасителен кораб. Бях в лична и професионална криза. Освен това бракът ми се разпадаше, имах язва на стомаха, бях и напълно разочарован от приятелите си...
Есента бе тиха и дълга. Търново - прекалено красиво и романтично. Невена и аз много бързо се сприятелихме, паснахме си в работата. Въло ни караше да импровизираме и ние са занасяхме и фантазирахме.
Не мога да кажа кога всичко това се превърна в любов. Но го осъзнах чак след когато след снимките се върнах в Белград. Здравето ми се влоши заради язвата и се наложи да лежа в болница почти месец. Трудни, много трудни дни. Голяма равносметка за живота. Решения...
Разведох се и напуснах театъра. След два месеца се върнах в София прероден. Нашите отношения с Невена вече бяха малко по-въздържани, защото из София вече се говореше...
До ново силно сближаване се стигна следващата есен, по време на филмовия фестивал във Венеция, където бяхме много добре приети като гости за 15-ина дни. Венеция безпогрешно изпълняваше своето... По-късно всичко това се превърна в една доста трагична приказка. Аз се разведох, но Невена не можа. Нейният съпруг бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие...
Отношенията между България и Югославия отново се влошаваха. От най-високо място Невена бе посъветвана да се отдръпне. Край? Не, никога няма да има край...”, споделя с тъга актьорът, комуто бе съдено да се превърне в най-голямата любов на българската киноикона.

РЕЖИСЬОРЪТ НА “КИТ” ПОДМАМИЛ ДЕВОЙКИ С ОБЕЩАНИЯ ЗА СЛАВА, ПОСЛЕ ИЗРЯЗАЛ ГОЛИТЕ СЦЕНИ С ТЯХ
Тогавашният шеф на ДС Ангел Карлов спасил сценариста Христо Черемухин от гнева на нато
“Кит” е може би най-митологизираният български филм. Сниман е през лятото на 1967-а, но премиерата му е чак през 1970 г. Пускана, спирана и жестоко кълцана от цензурата, комедията е оплюта от официалната критика, но зрителите я посрещат с възторг.
Една от причините за това е, че епизодична роля се снима Радой Ралин. Той играе професорът ихтиолог Бостанджийски, който отрича съществуването на ки-та. Режисьорът Петър Василев, който по-късно прибавя и Милевин към фамилията си, поканил сатирика, за да обори с малко думи бъбривостта на лъжците и кариеристите. И Радой ги заклал в типичния си епиграмен стил: “В Черно море няма кит, това е мит”. Малко преди пускането на филма, гръмва скандалът с “Лютите чушки”. Книжката с епиграми на Ралин и карикатури на Борис Димовски, за една от които е обвинен, че със свинската опашчца имитира подписа на Тодор Живков, е забранена, иззета от книжарници и складове и изгорена в двора на Полиграфическия комбинат. Публиката изпада в амок при появата на сатирика на екрана, защото опасните му епиграми продължават да се разпространяват апокрифно из цялата страна.
Сценарист на култовата комедия е известният хуморист и едно от най-острите пера на в.”Стършел” Христо Михов - Черемухин.
Морските сцени са снимани в Созопол. “Тогава разбрах как, само и само да правят любов с хубавички артистки, режисьорите лъжат на поразия”, подсмихва се сценаристът. Петър Василев-Милевин подмамил две столични красавици с обещанието, че ще прави филмови звезди. Да, ама за тях нямало роли. Режисьорът привикал спешно Черемухин и му казал: “Абе, ние снимаме филм за морето, кит има, а феи и нимфи - ня-ма. Я допиши 4-5 епи-зода...”
Бюджетът на лентата вече бил гласуван, така че сценаристът нямал възможност да маневрира. Седнал в жегата, писал-брисал, но на-тъкмил някак си палавите епозоди. Василев снимал двете омайници, които били на седмото небе. После обаче при монтажа махнал всички сцени с “нимфи и феи”, но кандидатките за лесна слава вече били прелъстени и изоставени и нямали кураж да му потърсят сметка.
“Тогава имаха мувиола и в “Киноразпространение”. И нерядко по нареждане на разни началници кълцаха филмите там”, излага своята версия за мистериозно зачезналите епизоди монтажистката на “Кит” Ана Радичева. Според нея в заснетия материал никъде не е имало сцени с голи нимфи и морски феи. От което излиза, че докато Петър Василев-Милевин е “снимал” двете близки до сърцето му девици, в камерата просто не е имало лента.
“Мен ме обвиниха, че с главния герой Парушев правя алюзия със самия Тодор Живков”, разкрива Черемухин. За капак точно тогава брат му - известен ядрен физик, не се връща от специализация във Франция, а емигрира в САЩ. Обвиняват го в държавна измяна, а хумористът - в гавра с първия човек на държавата.
Много по-късно Черемухин признава, че от батака го измъкнал тогавашният шеф на ДС Ангел Карлов, с когото на младини работили заедно в комсомола. Карлов го повикал и му казал: “Ние брат ти го водим икономически емигрант, не политически. А филмът го гледах, не е толкова лош. Ето ти телефона ми, ако някой те тормози, обади се...”
Въпреки това властта не пуска филма цели три години. И надали изобщо е щяла да разреши излъчването му, ако в играта не се намесва новата фаворитка на Тато - Дража Вълчева, която току-що е издигната за първи секретар на партията в Пловдив. В личен разговор с височайшия си покровител тя го помолила да преразгледа отношението си към лентата и част от екипа и ако съдим по резултата, Първия се вслушал в аргументите й.

ПАВЕЛ ПИСАРЕВ: ТУРЦИЯ НЕ ДОПУСНА “КОЗИЯТ РОГ” В КАН
Снимането на абсолютния шедьовър на българското кино също не минава без множество перипетии. Първо, между сценариста Николай Хайтов и режисьора Методи Андонов пламва жесток творчески спор. Авторът на “Диви разкази” обявява, че не е съгласен с режисьорската книга на своя текст. Вбесен, Андонов кипва на свой ред и казва, че оттегля участието си в проекта. “Това си е твой проблем, не мой”, парира го родопският класик.
След няколко дни игра на нерви пръв не издържа режисьорът. Една нощ той звъни на Хайтов и му казва, че е възстановил отрязаните от сценария части.
Следващият им спор избухва по попод избора на актьорския състав. Писателят настоява ролята на Караиван да бъде дадена на Апостол Карамитев, но този път режисьорът е категорично против. Методи Андонов, разбира се, се прекланя пред големия актьор, но смята, че интелектуалният Карамитев едва ли ще се чувства “уютно” в кожата на полудивия чобанин. И успява да наложи на Хайтов своя избор - Антон Горчев.
За да търси подходящо младо момиче за ролята на Мария, режисьо-рът обхожда десетки гимназии в София и провинцията. Прави пробни снимки на 9 кандидатки и накрая се спира на Мая Драгоманска, която дори започва да тренира езда и бойни хватки.
Оказва се обаче, че Хайтов има друга визия за своята героиня и и си е заплюл една млада актриса, впечатлила го в във филма по негов сценарий “Краят на песента”.
“В интерес на истината Методи се колебаеше за ролята на Мария, доверява Стефан Мавродиев, превъплътил с в образа на единия от четиримата турци насилници. - Мая е много добра актриса, но не му “стоеше” за този филм”.
Една вечер отиват в Пазарджик, за да гледат “Както ви се хареса” - постановка на Леон Даниел, в която Катя Паскалева изпълнява главната роля. Когато завесата пада, Методи вече е наясно, че тя ще бъде Мария.
Лентата се очертава като абсолютен хит на киното отвъд желязната завеса. “Турското правителство обаче направи голям демарш и не допусна участието на “Козият рог” на фестивала в Кан през 1972 г.”, твърди тогавашният шеф на “Българска кинематография” Павел Писарев. Филмът е гледан и одобрен за участие от емисари на фестивала, но южните ни съседи виждат в него силна антитурска насоченост. И Анкара прави всичко възможно лентата да не бъде прожектирана в Кан. Освен натиск върху френското правителство турските власти активират протести и на редица мюсюлмански страни като Алжир, Мароко, Тунис, които също се обявяват против филма. Въпреки усилията на Турция, лентата е купена от 62 държави и през 1972-ра е един от осемте филма, кандидати за “Оскар”.

РАЗГРОМЪТ НА “ЕДНА ЖЕНА НА 33” ПОСЛУЖИЛ ЗА СВАЛЯНЕТО НА АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ
Шефката на комсомола Станка Шопова поискала главата на актьора Георги Новаков
Филмът, който отнася най-много удари от властта, безспорно е “Една жена на 33” с режисьор тогавашният шеф на Съюза на кинодейците Христо Христов и сценарист Боян Папазов. Още на “първо четене” пред комисия в Киноцентъра ситуацията изглежда напълно безнадеждна.
Официозните критици направо настръхват от антисоциалистическите според тях послания на текста. Иван Андонов няма никакъв шанс да реализира сценария. Тогава с непосилната задача се захваща Христо Христов, който се е чувствал силен на деня и е вярвал, че всичко му е позволено. Уви, след излъчването на лентата Тато лично дал нареждане да го свалят от поста му и както се говори, маститият кинаджия със сълзи на очи молел екзекуторите си да преразгледат решението.
“Христо Христов ме покани за ролята на комсомолския секретар, който сваля главната героиня, защото знаеше, че с Лиляна Ковачева имахме студентски флирт”, разказва Георги Новаков. Станка Шопова обаче, тогава първи секертар на ЦК на ДКМС, е бясна от ролята и предизвиква обсъждане на изключването на актьора от комсомола. За негов късмет той вече е прехвърлил комсомолската възраст и не членува в дружеството на армейския театър.
По време на снимките викат Христо Христов в ЦК на БКП. Предлагат му да направи филм за Димитър Благоев. Режисьорът обаче отказва. Тогава се намесва генералният директор на Българска кинематография Никола Ненов, който арогантно изсъсква на режисьора, че снима филм за проститутка. “Кипнах и го нарекох подлец”, признава Христов.
Дни преди премиерата на лентата върху нея е нанесен съкрушителен удар. На цял “чаршаф” в официоза “Работническо дело” излиза погромна статия, подписана от Владимир Каракашев. За никого обаче не е тайна, че зад внушенията й седи политбюро и самият Живков.
Малко по-късно Тато свиква и спеицална среща с председателите на творческите съюзи, на която филмът е заклеймен като вражески, а режисьорът му - като проводник на чужди влияния. Христо Христов е разжалван, сценаристът Боян Папазов е уволнен от Киноцентъра и дълги годиин е безработен.
В последвалата заповед за изваждане на Алексанъдр Лилов от състава на Политбюро пък фигурирала и точка, че не е успял да прозре антипартийната същност на “Една жена на 33”, твърди Христо Христов.

Даниела КРЪСТЕВА