Майтапи разсмиват Царство България

Байганьовци правят гаф след гаф по Европа с грубите си шеги

27 Септ. 2010, 17:46 5011 прочита 1 коментара

Българан е галант, донякъде...

Байганьовци правят гаф след гаф по Европа с грубите си шеги

Шегите на българина според поета Кирил Христов са или плоско-детински, или пък робско зли. Простият българин покапвал от смях, когато видел как куче със закачена на опашката му тенекия търчи из чаршията, обезумяло от ужас. И културният българин не падал по-ниско в майтапите си. Христоматиен е случаят с наш високоинтелигентен студент в Швейцария. Годеницата на негов приятел се вози с лодка в Женевското езеро. Годеникът я чака на брега под сянката на едно дърво и чете книга. В това време пристига културният българин и му казва, че лодката вече е на дъното на езерото и всички в нея са удавници. Годеникът извиква и припада. Едва тогава умникът се сеща, че е сгафил. Просташки е хуморът и на дипломирали се вече нашенци Така една дама – редакторка на списание от началото на миналия век, свиква неколцина видни наши писатели. Съобщава им, че има приходи от продажбата и вече ще им плаща хонорари. Най-духовитият от присъстващите й задава въпроса: “Как ще плащате този хонорар, госпожо? С пари или в натура?” Дамата се изчервява и разплаква, но господата щели да се пръснат от смях. А едва излезли навън, не се стърпяват да разкажат смешката и за няколко часа тя обикаля цяла София. И Фердинанд дава тон с дебелашкия си хумор На един от именните си дни той поканва в двореца изявени царедворци на пищен обяд. Сръбва князът няколко чаши токайско вино и развързва език. В това време поднасят френско сирене. Князът хапва веднъж, хапва дваж, после бодва с вилицата едно парче и го подушва с големия си нос. Грабва рога, с който викат в ушите на глухата му майка княгиня Клементина, и й казва: “Кога дълго време яздя и не вземам баня, ей такваз точно воня усещам от известни части на тялото си.” Няколко присъстващи забиват нос в чиниите от срам, а княгиня Клементина гальовно го замерва с рога. Истинско забавление за Кобурга е наивността на сътрапезниците му. Той внимателно наблюдава как те ядат и пият и понякога ги подиграва на момента. Най-голямо удоволствие му доставя, когато някой от селяндурите вместо да си измие ръцете с донесената в чаши лимонена или сапунена вода, я глътва, вземайки я за питие. Той не остава по-назад от махленските клюкарки в тогавашна малка София, които всекиму измислят прякор. Известният политик Михаил Маджаров, баща на писателката Анна Каменова, имал длъгнесто лице и държал главата си назад като кон, когато му дръпнат поводите. Фердинанд веднага му лепва прякора Конската глава. Изтърван заек пък нарича Иван Евстатиев Гешов, племенник на братя Георгиеви, с чиито пари построяват Софийския университет &bdquo;Св. Климент Охридски”. Това прозвище политикът получава, защото, когато върви по улицата, върти глава ту на една, ту на друга страна. Сякаш се страхува, че някой го гони. Котак пък е прякорът на проф. Д. Агура, а на придворната дама Чомакова-Петрова Фердинанд казва Кокошката. Други прякори, които височеството измисля, са: Възпитаник на баба Цора (известна проститутка), Велзевул, Дърто пърдило и т.н. За сравнение ще споменем някои от най-фрапантните прякори на софиянци от миналия век. За мъжете: Шкембе Владо, Виенската Кокона (келнер), Върти-мухата, Манол Рунтавио, Ристе Мазнио, Янко Кривио и т.н. А за жените: Суса Серифасулана, Геврек Иванка, Кьор Мангър, баба Пунда Гавазица, Енка Телето... Михайловски и Бобчев майтапят Кирил Христов Христов от младини има манията, че е най-великият наш поет. След като се оженва за хубавата кюстендилчанка Невена Палашева, той заживява на малката уличка “Добруджа”. Недалеч от него живеят поетът-сатирик Стоян Михайловски и редакторът на авторитетното списание “Българска сбирка” С. С. Бобчев. Михайловски подсторва Бобчев да си направят майтап с обзетия от мания за величие поет. Един ден Бобчев извиква Кирил Христов и му казва, че ще подготви заявление до градския съвет. След като го подпишат всички съмахленци, той щял да го връчи на кмета. Искането е улица “Добруджа” да бъде преименувана на ул. “Кирил Христов”. “Ааа, такава малка уличка”, недоволно изкоментирва поетът. “Абе, Кириле, малка, ама в центъра на София”, не отстъпва С.С. Бобчев. “Не ща! Ако ще е, да е”, категорично отказва Христов. Същата вечер Христови са на гости у Михайловски и домакинът се “възмущава” от предложението на Бобчев относно големината на уличката. А вътрешно се пръска от смях. Неочаквана висота нашенският хумор добива, когато се концентрира в габровските анекдоти. Голяма част от тях измислят софийски зевзеци Около прословутото скъперничество на жителите на тоя град започват да се измислят разни вицове и да се побългаряват чужди смешки. Така пчелар от Габрово застава пред кошерите си и въздъхва тежко-тежко: “Ех, колко добре щеше да бъде, ако тия многобройни пчели носеха яйца, а кокошките, каквито са едри, произвеждаха мед!” Друг габровец пък се захваща да поправя покрива на къщата си. Подхлъзва се и при падането, като прелетява покрай прозореца на кухнята, извиква на жена си: “Жено, днес за мен обяд не готви!” Най-хубавите подобни вицове са събрани в куриозната книжка “Габровско евангелие” от Евангелист Стипцо през 1935 г. В нея нищо свято не е подминато – и смъртта също. Така на гроба на един богат габровец признателният му син издига паметник с надпис: “Тук почива Васил Тонков.” При една панихида синът получава инфаркт. И за да не се харчи вдовицата му за нов паметник, виждайки, че умира, синът написва с молив на паметника на баща си: “и син му Тонко.” Подобен е вицът и за предприемчивата вдовичка на габровски доктор. Преди да издъхне, той й поръчва да не забрави да тури надпис на гроба му. Тя изпълнява заръката и хората четат: “Д-р Гаванков приема болни от 9 до 11 часа.” Габровката е пестелива и за да не харчи излишни пари, слага на гроба фирмата на покойния си съпруг. Как габровец отървава жена си от лакомията й Двама габровци се оплакват, че жените им са лакоми. “Жена ми е толкова лакома, че каквото остане от обяда, изяжда го и за вечеря винаги нищо не остава.” А другият му дава акъл: “Моята е същата, но без мен нищо не яде. Когато излизам от къщи, турям в джоба си изкуствените й челюсти.” Популярни са вицовете със столични сюжети, но с габровски герои. Един от най-смешните е следният. На стената на модерния клозет в градинката пред Военния клуб в София уж било написано под електрическите лампи: “Не пипай крушките. Опасно за живота!” Габровец прочита написаното, помисля малко, отвинтва една от крушките, слага я в джоба си и прибавя под написаното: “Габровецът винаги е готов да умре за истината.” Герой на цял том анекдоти е проф. Ал. Балабанов Най-популярният виц за него е, че си събува галошите, преди да се качи в трамвая. Неговата разсеяност е в основата на повечето от смешките. Една от тях е свързана с многобройните му пътувания из страната. При едно от тях Балабанов се настанява в хотел. В стаята, освен него, отсяда и свещеник. Балабанов извиква момчето от хотела и му нарежда да го събуди на следващата заран. Още зората не е пукнала, и професорът се събужда сам. В бързината и разсеяността си обаче той навлича попското расо. В това време идва момчето да го буди, а Балабанов му се кара: “Абе, момче, нали ти казах да не будиш свещеника!” Пак в същия стил е и друг виц. На прием позната на Балабанов госпожа му се оплаква, че е омъжена от десетина години, а още няма деца. Тогава професорът я пита: “А вашата майка имала ли е деца?” Дамата е изумена от въпроса, но запазва самообладание и контрира: “Не разбирам какво искате да кажете!” “Искам да разбера, продължава разсеяният професор, да не би това, че нямате деца, да е наследствена черта.” Съвременниците на Балабанов, подразнени от популярността му, подхранвана дори от вицовете, непрекъснато го обвиняват, че сам си ги измисля. В същото време, когато ставало въпрос за пари, той никак не се разсейва. Все пак професорът е причина за появата и на колажите, които станаха много популярни в нашата преса след 1989 г. Така в първоаприлския брой от 1932 г. в. “Зора” публикува скандална негова снимка с надпис: “Ал. Балабанов нудист. Вчерашната сензация в столицата. Гол човек по паважа.” По-нататък в текста се казва, че току-що завърналият се от Германия професор е забелязан да се разхожда гол по бул. “Цар Освободител”. Наоколо уж се били струпали изненадани граждани, готови да му предложат палтата си, за да скрие посинелите си меса. Балабанов обаче отказва и се оправдава, че членува в сектата на нудистите. “Нудизмът, или на български “голишарството”, заявява той, &bdquo;трябва да добие най-широко разпространение сега, във време на кризата, та дрехарите да почнат да дават дрехи на вересия.” Разбира се, в случая ставало дума за колаж и майтап. Нищо ново под слънцето. Петър ВЕЛИЧКОВ