Дамян Дамянов: Да си сътрудник на ДС беше престижно в ония години

<em>Продължаваме с разкритията на Дамян Дамянов - син на първия заместник-председател на Министерския съвет на Народна република България, член на Политбюро и председател на Народното събрание Райко Дамянов. Преди 10 ноември 1989 г. той е имал много близки контакти с водещи журналисти в БНТ и е участвал в политически предавания и дискусии. </em><br /> <br /> <strong>Г-н Дамянов, преди време станаха известни сътрудниците на ДС от електронните медии и БТА. По силата на своя произход може да се каже, че сте пряк свидетел на намесата на службите в работата на журналистите от онова време?</strong><br /> - Да си сътрудник на ДС беше престижно в ония години. Това отваряше врати към едно негласно общество, което си беше една държава в държавата. Живееха собствен живот в света на подозренията, клюките и интригите, доносите. От една страна, системата генерираше подозрителност, а от друга - сътрудниците на ДС гледаха да си оправдаят заниманията. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Те се смятаха за по-висши хора, избрани и имащи особена, често негласна власт</strong></u></span><br /> <br /> С течение на годините тази система все повече се разрастваше и през 70-80-те години постигна своя апогей. Сигурно читателите ще се смеят или няма да могат да го разберат, но, както и по-рано съм го споделял - за майка ми например държавата, партията и ДС бяха светая светих. Тя в началото на 1982 г., без да ме попита, предложи на един офицер от ДС - Варадинов, не може ли с цел по-доброто бъдеще на Дамян да го зачислите като нещатен или щатен сътрудник на ДС. Той каза, че ще провери. След около месец дойде вкъщи и каза - другарко Дамянова (присъстваше и баща ми), това не е възможно по редица причини. Първо - залети сме с молби за сътрудници, второ - щатът ни е прекалено раздут, и може би най-важното: синът ви не отговаря на профила. Много е кротък, добродушен и доверчив. На нас ни трябват хора с амбиции за кариера на всяка цена. По същество той отказа, което беше добре за мене. В очите на майка ми обаче те бяха по-висша категория хора.<br /> <br /> <strong>Тогава какви хора са били избирани?</strong><br /> - Преди всичко - безскрупулни кариеристи, много често от децата на бившата буржоазия, за които това беше единственият начин да се издигнат, синове и дъщери на самите служители на ДС и хора, които са били набелязани и подложени на шантаж и компромати с цел да се съгласят. Много често самите органи на ДС организираха компроматите с цел да завербуват даден човек, ако е преценен като важен за тях. Имаше и друга категория - талантливи доносници и интриганти, които <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>сами се предлагаха по всякакъв начин на ДС и за които тази работа беше душевна наслада</strong></u></span><br /> <br /> Изобщо организацията е била много добра и обхващала всички сфери на идеологическия фронт и обществения живот. Например, където беше нашето жилище до телевизията, на столичната улица &ldquo;Шейново&rdquo; № 8, но с вход откъм ул. &ldquo;Тодор Страшимиров&rdquo; (сега ул. &ldquo;Тулово&rdquo;), се намираше т. нар. стаичка на ДС. Помещението още съществува, но не се използва от 1990 г. Какви са били функциите на тази стаичка? Доколкото съм чувал от родителите ми, а и от компетентни, живеещи в кооперацията, оттам се е осъществявало подслушването на целия район около Докторския паметник и района на Националната телевизия и Орлов мост. <br /> <br /> В района живееха много бивши и настоящи членове на Политбюро, членове на ЦК, висши държавни чиновници, генерали, полковници, а се намираше и самата Национална телевизия. Особено след заговора на Горуня (пролетта на 1965 г.) по най-висшите етажи на ДС се взима решение в течение на пет години да се подслушват всички публични личности в района. Доколкото знам от моите родители, през 1970 г. сме били снети от отчет за подслушване. <br /> <br /> По отношение на телевизията, радиото и БТА на ръководни длъжности бяха внимателно подбирани хора от ЦК и ДС. Висшата номенклатура от телевизията, радиото и БТА се състоеше от хора, задължително свързани с ДС - особено новините, външните отдели и важните идеологически звена. През 70-те години имаше Държавен комитет за телевизия и радио с председател Иван Славков. Някой може да попита - а бил ли е Славков сътрудник на ДС? Възможно е по изключение да не е бил, защото, както би се <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>изразил в типичния си стил самият Иван Славков: &quot;Не аз съм човек на Държавна сигурност, а ДС са мои хора!&quot;</strong></u></span><br /> <br /> Но по принцип шефовете на радиото, телевизията и БТА бяха свързани с ДС. <br /> <br /> Партията и ДС много следяха водещите на предавания и национално известните журналисти да бъдат зависими от органите на сигурността.<br /> <br /> От друга страна, те не можеха да се задържат на постовете си, ако не сътрудничеха на органите. Затова няма нищо изненадващо, че сега излизат имената на журналисти като Иван Гарелов, Кеворк Кеворкян, Иво Инджев, Александър Авджиев, Димитър Езекиев и други, че са били сътрудници на ДС. Но когато са се унищожавали досиетата (1989, януари-февруари 1990 от ген. Нанка Серкеджиева и ген. Савов, който малко след това се самоуби), много от документите за водещи лица в областта на културата, изкуството и журналистиката са изчезнали. Някои, които са работили след 10 ноември и сега, никога няма да бъдат осветени. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Кеворкян беше като духовен наставник на Янчо Таков в началото на &quot;Всяка неделя&quot; и упражняваше изключителен контрол в телевизията </strong></u></span><br /> <br /> Друга влиятелна фигура беше Иван Гарелов. Той има големи заслуги за израстването на редица талантливи кадри, но, от друга страна, имаше и редица специфични привилегии. Например ежегодно през октомври и ноември се правеше новогодишната програма, където канеха водещи артисти. През 1976 и 1977 г. дойдоха последователно известните чехословашки певици Ева Пиларова и Хелена Вондрачкова. Гарелов имаше флирт с едната. Гостува и немският балет на Берлинската щатсопера. С тоя балет пък номенклатурните директори щяха да се избият за балерините. <br /> <br /> През една от тези години гостуваше известният чехословашки певец Вацлав Нецкарш. Лично съм се запознавал с него в телевизията - той беше рус и хубав като момиче. Имам сведения, пък и си личеше, че някои телевизионери го ухажваха. В края на 80-те години пък идваха танцьорки от СССР. То не бяха банкети, то не беше пиене... Ако имаше време, някои от гостенките бяха канени на почивните станции на телевизията на Пампорово и на морето - в Китен. Там също ставаха сладки неща, а гостенките бяха очаровани от щедрото гостоприемство. Всяко лято директорите в телевизията и водещи предавания си канеха любовниците в почивните станции.<br /> <br /> <strong>Излиза, че в медиите властта на службите е била вездесъща и абсолютна?</strong><br /> - Да. ДС беше обхванала всички сфери на обществения живот. Но ще дам един весел пример. Мой най-близък приятел беше Сава Захариев - режисьор в телевизията, който за съжаление почина преди три години. През 70-80-те години нямаше заведения в района на телевизията освен &quot;Вкусното кебапче&quot;, а и то винаги беше пълно. Ние постепенно отработихме една хубава практика с него. Аз имах възможност и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>купувах от стола на ЦК в хотел &ldquo;Рила&rdquo; хубава храна и евксиноградски вина, коняци и ракии </strong></u></span><br /> <br /> и тъй като много често моите родители бяха или на село, или по санаториуми, имах възможност да осигуря апартамента за купони. От мен беше материално-техническата база и снабдяването, а Савата, който беше много хубав и чаровен, имаше грижата да уговори симпатични телевизионерки да ни гостуват. Получаваха се прекрасни сбирки. <br /> <br /> По разбираеми причини не мога да цитирам имена, но искам да кажа, че една от мечтаните ми жени беше говорителката Ина Симеонова. Така и не можах да я сваля обаче и главната причина за това беше, че тя беше ухажвана от генерален директор нагоре. Имах прекрасен мебелиран таван, който предоставях на Савата и той си го ползваше за любовни срещи. Ако бях човек на ДС, сигурно щях да филмирам някои от тези срещи, но, както каза Варадинов, явно не ставах за тая работа.<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Исай ДИМОВ</strong></em>