Стоянка Мутафова: От дете псувам като каруцар!

<em>Стоянка Мутафова е последната оцеляла легенда на българската комедия. От нейните наборки почти няма живи &ndash; с изключение на Таня Масалитинова, да не говорим за толкова упорито жизнени като нея. Заради щурите й изпълнения не само на сцената, но и &quot;на живо&quot;, в гилдията бая време я наричаха зад гърба й &quot;госпожа Стихийно бедствие&quot;. Днес обаче това е официалният й прякор. Често го използват даже големите медии, когато изчерпят синономите си за ветеранката на Сатирата. <br /> </em><br /> Колеги и близки на великата комичка признават без бой, че характерът на Стояна не бил от лесните. &quot;Аз не съм добра, от дете съм си цапната в устата и говоря мръсни думи&quot;, споделя без грам притеснение Мутафова. На 10-годишна възраст нарекла &quot;лайно&quot; племенницата на дядо Славейков. По-късно даже, когато я произвели &quot;народна актриса&quot;, не се отказвала да псува като хамалин и да ругае като каруцар. А пък когато я хващали лудите, почвала да троши посудата вкъщи. Един път при семейна свада направила на сол фантастично скъп сервиз от майсенски порцелан. Друг път съвсем ошашавила комшиите, като <br /> <br /> <strong>в пристъп на бяс изхвърлила през балкона цялата столова. <br /> <br /> </strong>Неприятна случка, разиграла се преди време със Стоянка Мутафова, е на път да разкрие веднъж завинаги къде си крие спестените средства. Ветеранката на Сатирата винаги е подчертавала, че пари в банка не държи, тъй като няма доверие на банковите институции. &bdquo;Буркан банк му е майката, от баба ми още съм го запомнила!&ldquo;, хили се чаровно &ldquo;баба Гицка&rdquo;.<br /> Преди години, докато пътува в спален вагон, Стояна става жертва на опасен битов инцидент. <br /> <br /> <strong>Леглото над нея пада и я затиска силно, <br /> </strong><br /> като комедиантката веднага си внушава, че това са последните й минути живот. Изплашена, че може да се случи най-лошото, Мутафова се докопва до бял лист и химикалка и написва послание до дъщеря си Муки. От посланието ясно и точно се разбира къде топкомичката е скрила в дома си всичките си ценности. За щастие, само час след като актрисата е затисната от койката, пътници й се притекли на помощ и я спасили, а тя скъсала и изгорила бележката, на която било написано къде се къта имането й.<br /> <br /> Стоянка Мутафова е българската актриса с най-много &quot;трудови злополуки&quot; в близо 60-годишната си кариера. Още при дебюта си в Народния театър пада на сцената и се натъртва здравата. Чупи ръка по време на спектакъл. На една репетиция барабар с Парцалев се срива в оркестрината, но за щастие се отървава само с охлузвания. След &quot;нежната революция&quot; завесата й пада на главата в Пернишкия театър, нанасяйки й сериозна травма на очите, от която си пати и до днес. <br /> <br /> <strong>Едва не загива при автомобилна катастрофа през зимата на 1963г.,<br /> <br /> </strong>докато с Невена Коканова, Георги Парцалев и Енчо Багаров се връщат от турне в Самоков. Колата, шофирана от Багаров, се подхлъзва на заледен участък и се врязва в крайпътно дърво. Единствената жертва е Багаров, който почива след няколко часа в болницата от разкъсване на черния дроб. Останалите минават метър, но след това дълго церят дълбоки порезни рани и болезнени синини.<br /> <br /> Преди няколко години престарялата звезда на комедията погнала с... гол в ръката нож най-успешния български имитатор /а в момента наш консул в САЩ/ Димитър Туджаров - Шкумбата. Екшънът се разиграл по вина на бившата говорителка от БНТ Стефка Иванова, зълва на загиналата при неизяснени и досега обстоятелства дикторка Татяна Титянова. <br /> <br /> &quot;На поредния 8 декември участвахме със Стефка в програмата на студентски бал в зала &quot;Христо Ботев&quot;. Тя ми каза, че тази вечер актьорът Тодор Колев прави купон и предложи по този повод да се измайтапя със Стоянка Мутафова. Вдигнах телефона и звъннах на Стоянка. Беше посред нощ, но тя вдигна слушалката: &quot;Кой е?&quot; С гласа на Тодор Колев казах: &quot;Тодор Колев съм, Адама. Стояно, зная, че кракът ти не е добре, но, моля те, помогни, може би съм пред инфаркт, а няма на кого другиго да звънна по това време.&quot; <br /> <br /> След около две седмици аз и жена ми минавахме покрай унгарския ресторант. И някой стовари една чанта в главата ми. Обръщам се - Стоянка. &quot;Простак, ще си правиш майтапи с мен, а?!&quot; <br /> И л-ю-ю-п - още един път чантата върху главата ми. Изтича до ресторанта, грабна нож и ме подгони: &quot;Ще те заколя!&quot; <br /> <br /> <strong>Години наред, където ме видеше, вадеше нож да ме реже&quot;, <br /> <br /> </strong>разказва с потрес Шкумбата. <br /> <br /> По думите на хора от гилдията доайенката на &ldquo;трупата на смешниците&rdquo; панически се бояла от мемоарите на нейни колеги и други културтрегери, които неминуемо щели да осветлят &quot;тъмните места&quot; от третия й брак с Нейчо Попов и от лицемерното й приятелство с киноиконата Невена Коканова /зад чийто гръб навремето раздувала, че изживяла бурен любовен роман със Стефан Данаилов и дори забременяла от него/. <br /> <br /> След смъртта на Радой Ралин например Стояна въздъхнала с неописуемо облекчение, защото в една от своите пиеси големият сатирик описвал с недотам Езопов език вълнуващата &ldquo;лав стори&rdquo; между Нейчо и... Невена Коканова. Не успя да предотврати обаче откровенията на един от шефовете на Шесто управление на ДС &ndash; ген. Петър Стоянов, който съвсем откровено призна, че е бил пръв приятел с Нейчо Попов и посветен в личната му драма &ndash; да се разкъсва между първата красавица на българското кино и съпругата си. &ldquo;Като съм при Венчето, не ми се тръгва, като се прибера при Стояна, не ми се излиза!&rdquo;, оплаквал се Попов и с треперещи ръце палел цигара от цигара. <br /> <br /> Предисторията на &quot;дългата, тъжна и красива любовна история&quot; е следната. Радой Ралин трябвало да съчини конферанс за някаква сатирична програма. Нейчо и Невена били определени за водещи. Всеки ден те идвали в апартамента на автора на &ldquo;Люти чушки&rdquo; до вече несъществуващото столично кино &quot;Изток&quot;, за да репетират. Постепенно сатирикът станал свидетел как между съпруга на Мутафова и грандамата на родното седмо изкуство се зародили отношения, по-различни от професионалните. Единствен свидетел, изповедник и закрилник на чувствата им през тези щастливи седмици на репетиции бил Радой Ралин. Не щеш ли, при близкия си контакт с чаровната актриса самият автор на конферанса се влюбил безумно в нея. <br /> <br /> <strong>Образувал се странен любовен триъгълник, който бай Радой почти буквално пренесъл в пиесата си.</strong> <br /> <br /> В главните герои - актрисата Ирина Тонева, естрадния артист Борис Чапаров и писателя Марин Лозев, цялата гилдия разпознала Невена Коканова, Нейчо Попов и Радой Ралин. Първоначално &quot;Конферанс&quot; е публикувана в сп.&quot;Съвременник&quot; през 1973 г., а след това трябвало да се играе в Бургаския театър. Междувременно обаче съпругът на Стояна си отива внезапно от инфаркт. <br /> <br /> Интригите около бъдещата постановка нарастват лавинообразно. Тръгват слухове, че и той, и Коканова били страшно ядосани от текста на българския Езоп. Мутафова, от своя страна, не давала вид на засегната, но де факто впрегнала цялото си влияние този позорящ я текст да не стигне до сцената. В резултат на масираните атаки, от отдел &quot;Репертоарен&quot; в Комитета за изкуство и култура задържат пиесата, уж докато авторът не внесе нужните поправки. Обиден до дън душа, Ралин изтегля &quot;Конферанс&quot; от Бургаския театър и чак до 10 ноември не отваря дума за описаната там любовна драма.<br /> <br /> Аверка №2 на &quot;госпожа Стихийно бедствие&quot; след уж непрежалимита й дружка и дългогодишна колежка в Сатирата Невена Коканова е актрисата Златина Дончева. Стояна отскачала при нея, без да я предупреди, даже посред нощ. Но трагикомичната случка с канален привкус се разиграла посред бял ден през далечната 1972-ра. <br /> <br /> &quot;Беше по малиново време, връща лентата назад Златина Дончева. Имах малини и направих торта, въпреки че бях на диета. Тя стана прекрасна - с глазура и отгоре украсена с огромни, сочни малини. Изядох едно парче и с върховно усилие на волята реших повече да не вкуся нито малинка. Прибрах я в хладилника, ама все се въртях покрай него. И за да не се изкушавам повече, увих тортата в хартия и... я хвърлих в кофата за смет. Но неочаквано пристигна Стоянка Мутафова. И вместо поздрав, от вратата започна: &quot;Злате, умирам. Имаш ли нещо сладичко?&quot; - &quot;Имам&quot;. - &quot;К'во?&quot; - &quot;Любимата ти малинова торта.&quot; - &quot;Давай!&quot;, и буквално се срина на стола до масата. <br /> <br /> <strong>&quot;Ей там е - в кофата за смет&quot;, <br /> <br /> </strong>казвам аз, колкото се може по-безразлично. Всеки на нейно място знаете как би реагирал. Но не и Стоянка. Никаква промяна в израза, никаква изненада. &quot;Няма значение. Знаем те к'ва си маниачка, миеш всичко с веро. Давай кофата!&quot; <br /> <br /> Така двете приятелки излапали сладкиша, който се бил разтекъл по хартията, но пък имал невероятен вкус, и даже си облизали пръстите. Смели се до припадък и после често се хвалели с имунитета си, придобит още по времето на соца с нагъване на кулинарни изкушения от боклука.<br /> <br /> <strong>Неда ДАНЕВА<br /> </strong>