Белгийците го имат за техен национален герой. Тодор Ангелов-Божаната е баща на Свобода Бъчварова
<strong>Анархисти, социалисти и антифашисти все още не могат да си &bdquo;поделят&rdquo; националния герой на Белгия Тодор Ангелов-Божаната. Бащата на Свобода Бъчварова организира &bdquo;летящи&rdquo; конспиративни групи, които изправят косите на немските окупатори по време на Втората световна война. В края на идния месец се навършват 73 години от гибелта на славния българин. Кой е той?</strong><br /> <br /> Биографията на Тодор Ангелов-Божаната, у нас някак остава в сянката на знаменитата си дъщеря &ndash; &bdquo;голямата малка дама на българското кино&rdquo; &ndash; Свобода Бъчварова. А Божаната е национален герой на Белгия, подполковник от Брюкселския корпус на партизанската армия, носител на най-високите отличия на страната, където днес заседава Европейският съюз. Когато след 10 ноември 1989 г. у нас започва масово премахване на партизанските и антифашистките паметници в Кюстендилско, остава само този на Божаната, разположен на живописно място край Римските терми, Пирковата кула и джамията &bdquo;Ахмед бей&rdquo;. Той е открит през 1982 г. по нареждане на ЦК на БКП. Близо четири десетилетия след гибелта на Тодор Ангелов. С идването на демокрацията обаче паметникът е застрашен от събаряне, макар че официалната версия е, че Божаната не е бил комунист, <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> а... анархист </strong></span><br /> <br /> Под заплахата постаментът е денонощно варден от последователи на Бакунин и Нестор Иванович Махно. Сред тях е и възрастният билкар анархист Георги Чернев, който пръв вдига завесата за политическата ориентация на легендарния българин. Симон, Боб, Жан Бастиен &ndash; са само част от нелегалните имена на Тодор Ангелов Дзаков, известен най-вече като Божаната. Роден е на 20 януари 1900 г. в Кюстендил. Досието му е богато: организатор на ученически стачки, уволнен като учител за пропаганда, осъден задочно на смърт заради участието си като редови боец в Горноджумайския въстанически отряд по време на Септемврийското въстание от 1923 г. Оттам насетне животът му се превръща в истинска одисея на международен революционер. За да отърве бесилото у нас, Божаната се установява в Париж, но и там не мирясва. В Белгия създава Славянски комитет от български, сръбски и хърватски политемигранти, който се включва в международната кампания <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>в защита на Георги Димитров</strong></span><br /> <br /> и другите подсъдими по Лайпцигския процес. През 1936-та започва Гражданската война в Испания. Сред 35-те хиляди доброволци-интербригадисти от 54 държави, в един от батальоните е и Тодор Ангелов. Участва в епичните боеве на река Харара и воюва в защита на столицата Мадрид. На фронта край реката е жестоко ранен и пленен, но успява да избяга от франкистите и отново се връща на бойната линия.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201611/41-photo_verybig_1532515.jpg" width="520" height="342" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Паметникът на Божаната в Кюстендил с урната пръст пред монумента (вляво) и този в Белгия (вдясно)</em></span><br /> <br /> След падането на републиката е хвърлен в тюрмите на Франко, и пак успява да се измъкне и да се добере до Франция. В Париж е заловен, последователно го местят в концлагерите &bdquo;Аржерс сюр мер&rdquo;, &bdquo;Сен Сюприен&rdquo; и &bdquo;Гюрс&rdquo;. На 29 юли 1939 г. е освободен, но властите му нареждат незабавно и завинаги да напусне страната. Пристига отново в белгийската столица, и през 1940 г. става единственият чужденец, <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>член на ЦК на белгийската компартия </strong></span><br /> <br /> Възлагат му ръководството на щурмови партизански отряд още в самото начало на Втората световна война. Нашенецът изгражда чуждестранни корпуси за съпротива в Брюксел, Анверс, Монс, Лиеж и др. По негова идея се сформират &bdquo;летящи групи&rdquo;, които провеждат дръзки и внезапни акции против хитлеристките окупатори. Под личното ръководство на Божаната е вдигнат във въздуха влакът, предназначен да превози &bdquo;тежката вода&rdquo; от Норвегия. С нея хитлеристите са смятали да подготвят производството на първата си атомна бомба. Десетилетия по-късно Холивуд пресъздава акцията в художествен филм и така се появява на екран <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> един от първите екшъни </strong></span><br /> <br /> Дали в субтитрите е било изписано името на българския организатор на реалната акция? &ndash; Едва ли!... Но под ръководството на Божаната са унищожени още оръжейни складове, мостове, ж.п.линии, подземен германски завод за производство на оръжие. Взривена е и голяма влакова композиция с войска, танкове и боеприпаси, предназначени за настъпление срещу англичаните, дебаркирали при Диеп. Паметна е и акцията срещу сградата на брюкселската община, при която са унищожени списъците на белгийските евреи, приготвени за депортиране в концлагерите. Всичко това изкарва Гестапо от равновесие. Името на Божаната вече е легенда, но е заловен чрез агент-провокатор. Следват десетмесечни жестоки инквизиции. Прехвърлен е в замъка-затвор &bdquo;Бреендонк&rdquo;, където мъченията също нямат край. Гестаповците така и не могат да изтръгнат сведения за връзките на &bdquo;Терориста Х&rdquo;, както го квалифицират те, с Главния щаб на белгийската партизанска армия. Наричан е още &bdquo;Затворникът, който пее&rdquo;. <br /> Една вечер пускат в килията му дресирано куче, което трябва да го разкъса. Но на сутринта надзирателите изтръпват от ужас &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>кучето е мъртво, а българинът - жив </strong></span><br /> <br /> Следва светкавична заповед българинът най-накрая да бъде ликвидиран. Разстрелян е на 30 ноември 1943 г. Посмъртно е обявен за национален герой на Белгия, произведен е в чин подполковник от белгийската армия, награден е с най-високия орден на страната &ndash; &bdquo;Леополд&rdquo;, с Военния кръст с палми и с Медала на съпротивата. Недалеч от Брюксел, в центъра на Братската могила на падналите за свободата на Белгия антифашисти, се намира и гробът на легендарния българин, за когото по-младото поколение на България не знае нищо. Белгийски антифашисти &ndash; съратници на Тодор Ангелов, изпращат в родния му град Кюстендил урна с пръстта на убитите в &bdquo;Бреендонк&rdquo;. В надписа четем: &bdquo;От крепостта &bdquo;Бреендонк&rdquo;, Белгия, където от 1940 до 1944 г. варварите от СС затварят хиляди борци от Съпротивата и където на 30 ноември 1943 г. Тодор Ангелов пада под нацистките куршуми, идва тази шепа пръст, напоена с кръвта на мъчениците&rdquo;.<br /> <br /> <em><strong>Георги АНДОНОВ</strong></em><br /> <h1><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Дъщерята на Божаната умира в далечна Бразилия </strong></span></h1> <img src="/documents/newsimages/editor/201611/41-SVOBODA BACHVAROVA-34.JPG" width="200" height="172" hspace="6" align="left" alt="" />70-те и началото на 80-те години на миналия век са обявени за златните години на българското кино. Дъщерята на интернационалиста &ndash; Свобода Бъчварова, се превръща в една от емблематичните личности на този културен ренесанс. Тя е част от сценарния екип на телевизионните филми &bdquo;На всеки километър&rdquo;, &bdquo;Мера според мера&rdquo;, &bdquo;Опасен чар&rdquo;, на епопеята &bdquo;Земя на прицел&rdquo; и др. През 2005 г. президентът Георги Първанов я награждава по случай 80-та й годишнина с орден &bdquo;Стара планина&rdquo;. През 2008-а култовата писателка се завръща в родината си, за да представи своята трилогия &bdquo;По особено мъчителен начин&rdquo; - документална сага, проследяваща житейския път на баща й. Свобода Бъчварова умира на 27 юни 2012 г. в Рио де Жанейро.