Първата българка международен шофьор: И до тоалетната ходя с кола!

<strong>Помня я още от дете, защото учех с нейната сестра Веселка &ndash; трябва да е било някъде в 3-ти - 4-ти клас. Кажи-речи всяка вечер в кварталния агитпункт, пригодената за тази цел стара турска джамия, имаше забави. Естествено, най-много се изявяваха младите.</strong> <br /> <br /> ..............<br /> И именно тогава ми направи впечатление красавицата кака Лили, най-голямата от трите дъщери на бояджията бай Йордан. Като излезеше на сцената със сплетени на плитки гъсти коси и отвореше уста, всички замлъкваха. В началото на 50-те години на м. в. напълно разбираемо е, че се пееха съветски песни, влезли у нас чрез репертоара на Ирина Чмихова. Особено хубаво кака Лили пееше &ldquo;До свыдания, мама, не горюй&rdquo;.<br /> <br /> После се пръснахме по широкия свят и дирите ни се загубиха. Докато преди година и половина Любо Стойчев, първият зет на Тодор Живков, съученик на Лили, не звънна в редакцията. Така разбрахме, че тя живее недалеч от София, в Божурище, и е една от най-добрите гобленарки. Така с помощта на нашата колежка Поли Боянова историята на Лили Колева се появи на страниците на в. &ldquo;Над 55&rdquo;. <br /> <br /> Сега повод да напишем за нея е нейната 76-годишнина, която тя отпразнува сред съученици и приятели в Божурище. Сред гостите бе и главният редактор на вестника, който подари на рожденичката репродукция на &ldquo;Тайната вечеря&rdquo;, чийто гоблен с огромни размери виси в гостната на Лили.<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: medium"><strong>Лилия Колева: Вместо на сцената, завъртях волана, и така цял живот!<br /> </strong></span><hr /> <strong>Не е за вярване - Лилия Колева кипи от енергия. Вместо да пъшка заради пенсионерското си бреме, усмивката не слиза от лицето й, а щом заговори, няма как да не прикове вниманието ти. Родената във Враца 76-годишна дама е първата жена шофьор в градския транспорт. <br /> </strong><br /> По-късно е и единствената, която е обиколила цяла Европа зад волана на автобус на Бюрото за младежки туризъм &ldquo;Орбита&rdquo;. Безбройните й пътувания по света са я направили философ, в биографията й има не една и две пикантни случки. <br /> <br /> <strong>Освен да върти волана, хоби на Лили е бродерията &ndash; личната й колекция съдържа над 200 гоблена </strong><br /> <br /> Докато си бъбрим, разбирам, че чарът й не е случаен. Засмяната пенсионерка свири на пиано, пее и танцува. Още през 1955 г. работи като музикален педагог във Вършец. Прави собствена школа към читалището и учи хлапетата да свирят на пиано. <br /> <br /> По карането на кола се запалих като малка, признава рожденичката. Това беше голямата ми мечта, но татко не ми даваше дори да изкарам шофьорски курс. Враца е малък град и той ме хвана още първия път като се записах, отишъл в школата и ме отписал. <br /> <br /> <strong>Баща ми си представяше, че играя в театъра, ще свиря на пианото и ще пея <br /> </strong><br /> Въпреки че нямаше нищо против да стана пътен инженер. Мама обаче ме поддържаше, може би защото ме познаваше добре и й беше ясно, че няма да се откажа от мечтата си да подкарам огромен камион. <br /> <br /> Така или иначе, кандидатствах в Московския политехнически институт, приеха ме пътно строителство. Заминах за Москва, вече татко нямаше как да ме контролира. Там изкарах шофьорските курсове. Така и не завърших политехниката, просто когато бях в 4-ти курс студентка, си дойдох в България. Отидох в &ldquo;Електротранспорт&rdquo; и кандидатствах за тролейбусен ватман.<br /> <strong><br /> На конкурса всички ме гледаха като маймуна от зоологическата градина<br /> </strong><br /> По-късно започнах да карам автобус на градския транспорт. Там пак бях единствената жена. Колегите ми бързо свикнаха с мен, държаха се като с мъж. Никой не се учуди, когато през 1967 г. бях в първата международна група, изпратена да работи в Коми. Изкарах една година там. Като се върнах, започнах в &ldquo;Орбита&rdquo;. <br /> <br /> Обиколих цяла Европа, возех туристически групи, музикални ансамбли, артисти, музиканти всякакви. Съпругът ми не ме спираше, но в крайна сметка напуснах &ldquo;Орбита&rdquo; заради дъщеря си. Тя все ми викаше &ldquo;Мамо, ние с тати сме като партизани, ядем само суха храна&rdquo;. Случвало се е от цял месец само два-три дни да съм си вкъщи.<br /> <br /> <strong>Макар и на 76, все още обичам да шофирам<br /> </strong><br /> Направо обожавам колата си. Вкъщи ми се смеят, че ако има как и до тоалетната ще ходя с кола. Не слизам от волана. Бензинът ми е в кръвта. Когато трябваше да ходя до Казанлък на изложбата &ldquo;Българско везмо&rdquo;, натоварих в колата всички гоблени и газ до там и обратно. Като съм зад волана, душата ми се отваря и започвам да пея.<br /> <span style="font-size: xx-small"><strong><br /> Поли БОЯНОВА и Любомир МИХАЙЛОВ</strong></span>