Литературният историк Владимир Цачев: Фани Попова-Мутафова умря в пълна мизерия

Един зимен ден на 1952 г. приятелка на наскоро излязлата от затвора Фани Попова-Мутафова я сварва в квартирата й да се бъхти над разнебитена пернишка печка, опитвайки се да я разпали. Но какво е изумлението й, когато вижда, че най-популярната писателка в България преди Девети, авторката на 35 книги къса като обезумяла страници от спряната от продажба историческа класика &bdquo;Иван Асен II&rdquo;. &bdquo;Никому не е нужен &ndash; казва тя, &ndash; натъпкала съм с него целия таван, имам още десетки бройки, стотици съм изгорила...&ldquo; <br /> <br /> <strong>- Защо изземат от книжарниците романа й, с какво смущава новите властници?<br /> </strong>- След Девети Мутафова е осъдена на 7 години затвор за &bdquo;великобългарски шовинизъм&rdquo;. В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на 29-те &bdquo;фашисти&ldquo; &ndash; негови членове, тя е поставена на четвърто място само защото догмата не позволява да е преди бившия премиер проф. Богдан Филов. Добре че в болницата на затвора за нея се грижи една сестра, прочела преди години много от романите й, та мъничката и крехка писателка успява да оцелее. Великодушно я помилват след 11 месеца заради тежката астма, от която боледува, но литературната й смъртна присъда не подлежи на преразглеждане. <br /> <br /> Причината да я обвиняват във &bdquo;великобългарски шовинизъм&rdquo; е, че заедно със съпруга си &ndash; известния архитект, писател и критик Чавдар Мутафов, и други видни интелектуалци Мутафова става член на основаната през 1938 година историко-научна организация &bdquo;Ордата&rdquo;. Дружеството има за цел да обяснява истината за древната българска история. След идването на комунистическия режим членовете на &bdquo;Ордата&rdquo; са обвинени във фашизъм и са подложени на репресии. <br /> <br /> Обвиняват я и в &bdquo;прогерманска дейност&rdquo;. И за да бъде наклеветена докрай, в писателските среди пускат омерзителния слух, че немското посолство в София й давало дневни за командировки до Берлин, равняващи се на министерски заплати. А там тя <br /> <br /> <u>много пъти се разхождала под ръка със самия Хитлер, <br /> </u><br /> който дори й подарил златен пръстен с рубин. <br /> <br /> Когато от чужбина се обаждат в Съюза на писателите, за да установят контакт с Фани и да преведат нейни книги, някакъв чиновник веднага пита ЦК на партията какво да се прави. Оттам отговарят: &bdquo;Кажете им, че е умряла&ldquo;. <br /> <br /> Истината е, че със своите 35 книги, издадени до 1944-та, Мутафова е най-популярната писателка у нас. Тя е жена с епически размах на писането - всяка година издава по една книга. Малко известен факт е, че замисля да напише романа &quot;Реката&quot;, чийто сюжет започва от древните траки &ndash; тема, която днес е супермодерна поради големия им принос в европейската култура. Жалко наистина, че перото й е пречупено. Големият поет Кирил Христов казва за нея: &bdquo;Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.&rdquo; <br /> <strong><br /> - Кога пада ветото над книгите й?<br /> </strong>- Чак през 1962-ра по случай 60-ата й годишнина. Тогава церберите на културата великодушно решават да се преиздадат романа й &bdquo;Дъщерята на Калояна&ldquo; и сборник с разкази. Но й поставят едно условие: да напише предговор-самокритика и да редактира книгите. Така Мутафова е принудена да се отрече от всичко, в което вярва. Дълго време се колебае. Отхвърля написан от друг предговор. Накрая &bdquo;Дъщерята на Калояна&rdquo; излиза с нов предговор. Приятелите на авторката обаче са твърдо убедени, че той не е написан от нея, а от някой друг Така и до днес не е известно кой го е съчинил. <br /> <br /> &quot;При едно критично разглеждане на моите исторически романи аз открих в тях известни отражения на идеалистическия мироглед, от които се постарах да се освободя. Поради това трябваше да отстраня известни части от романа и да прибавя нови, които бяха необходими, за да се постигне една правдива картина на изобразяваната в романа епоха&quot;, четем в предговора. Така в духа на изискванията към преработеното издание, които й се дават в писмен вид, тя прибавя цели 50 нови страници <br /> Както и трябва да се очаква, мнозина нейни ревностни читатели и почитатели й пишат гневни писма: Как можа да се продадеш? Ти ни предаде! Фани отново се затваря в къщи. Плаче по цели нощи, пита се: Струваше ли си преиздаването на &bdquo;Дъщерята&rdquo;? <br /> <br /> Междувременно на сцената на театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo; забиват камбаните на някогашния Търновград в чест на освобождаването на България от византийско робство под предводителството на Асеновци. &bdquo;Отгоре&rdquo; са дали съгласие трупата да постави пиесата на Мутафова &quot;Солунският чудотворец&quot;. Но радостта на авторката не трае дълго &ndash; <br /> <br /> <u>в апогея си, при пълни салони, постановката е свалена, <br /> </u><br /> тъй като е задухал нов политически вятър по &quot;македонския въпрос&quot;.<br /> <strong><br /> - Сега книгите й се преиздават, но днешните читатели все още много малко знаят за нея. Коя всъщност е Фани Попова-Мутафова?<br /> </strong>- Родена е през 1902 година в Севлиево. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино, участник във войните, преподавател във Военното училище в София и автор на книги с военна тематика. Фани завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория.<br /> Мъничка, слаба, много красива, винаги елегантна &ndash; така я описват съвременниците й. Обича бижутата и марковата парфюмерия, любимият й цвят е лилав, често ходи облечена с него. Докато останалите момичета се мотаят по паркове и журове, тя чете и пише, обикаля българските светини, за да попие от техния дух и да го отрази в романите си, книгите й се купуват като топъл хляб. <br /> <br /> Омъжена е за своята голяма и единствена любов - писателя Чавдар Мутафов, който е с 13 години по-голям от нея. Той също е роден в Севлиево, но двамата се сприятеляват в Мюнхен, където тя учи пиано, а той &ndash; машинно инженерство, а след това и архитектура. Имат един син &ndash; Добри Мутафов, кръстен на дядо си ген. Добри Попов, и внучка &ndash; Фани Добрева-Турмачка. <br /> <br /> След Девети Чавдар Мутафов има същата нещастна съдба като жена си. Когато тя се завръща болна и съсипана от затвора, научава, че съпругът й е изпратен в лагер. Той е <br /> <u><br /> пети в &bdquo;оня списък&ldquo;<br /> <br /> </u>Освобождават го след година, но скоро след това умира. Фани остава съвсем сама. Някогашните й приятели я подминават, от страх да не ги сметнат и тях за &bdquo;фашисти&rdquo;. Не излиза от къщи. Знае, че Държавна сигурност я следи. Живее в тясна стаичка, натъпкана с книги. <br /> <br /> През юни 1977-а се разболява тежко от туберкулоза. Здравословното й състояние много бързо се влошава. В Медицинска академия я прехвърлят от стая в стая. Последното й убежище е като в казарма, в помещение с 23 умиращи жени. През последния ден на юни моли за църковно погребение. Последното й желание! Но на другия ден се явяват за тялото някакви Ножарови, демек &ndash; роднини, които не искат и да чуят за църковно погребение. И уреждат граждански ритуал. <br /> <br /> <u>От Съюза на писателите не присъства нито един човек <br /> </u><br /> дори от кумова срама. Добре че един стар приятел на Фани &ndash; епископ Партений, отслужва на другия ден опело без тялото... <br /> <br /> <strong>- Чувал съм да се говори, че двама наши известни писатели са публикували като свои неиздадени романи на Фани Попова-Мутафова. Каква е истината?<br /> </strong>- Това твърдеше в скандалните си дневници недолюбващият &bdquo;литературните корифеи&rdquo; писател-дисидент Йордан Вълчев. Там е записано следното: &bdquo;29 ноември 1977 г. Фани Попова&ndash;Мутафова била направила завещателен плик, отваряем три месеца след смъртта й. В плика имало друг плик, адресиран до Пантелей Зарев. В него известявала, че понеже след 9 септември 1944 г. била преследвана и не могла да издава книги, а написала два романа, дала ги на млади хора, за да излязат под тяхно име &ndash; само и само да излязат. Тези млади хора били Стефан Дичев /&rdquo;За свободата&rdquo;/ и Антон Дончев /&rdquo;Време разделно&rdquo;/. Повече нищо &ndash; нито претендира за пари, нито пише каквото и да било. Това е слухът, който се понесе снощи в Клуба на писателите и обходи на бърза ръка масите.&rdquo; <br /> <br /> Ще цитирам също известната литературна критичка Благовеста Касабова, която се изказва доста нелицеприятно за мастития академик Антон Дончев. В едно интервю наскоро тя сподели: &bdquo;Фани Попова-Мутафова <br /> <u><br /> умря в пълна мизерия, <br /> </u><br /> много по-трагично и от Атанас Далчев. За нея написах специална книга. Дълго време се колебаех, преди да я навестя в жилището й. Когато събрах смелост и прекрачих прага на дома й, щях да припадна &ndash; Фани лежеше в едно допотопно легло с метални тръби, изпаднала на дъното като клошарка. А през стаите сякаш беше минал тайфун. По-ужасяващото беше, че последните написани от нея неща излязоха под друго име. Нека новите им &ldquo;автори&rdquo; да си носят кръста.&rdquo; <br /> <br /> <br /> <em><strong>Венелин МИТЕВ</strong></em>