Въпреки увеличението на пенсиите през последното десетилетие, броят на пенсионерите, живеещи под прага на бедността, се е удвоил. Това сочат данни на Националния осигурителен институт (НОИ).

Растящият брой на минималните пенсии – риск за системата

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов заяви, че проблемът с размера на пенсиите е свързан с начина на осигуряване. По думите му, драстичното увеличение на пенсионерите с минимална пенсия крие сериозни рискове:

"Минимална пенсия получават както хора без осигурителен принос, така и такива, които са се осигурявали през целия си трудов живот. Това създава опасни и вредни дисбаланси в системата", коментира той.

През 2015 г. минимална пенсия са получавали 391 000 души, докато през 2024 г. този брой вече е 863 000, което е близо 40% от всички пенсионери.

Каква е връзката между вноските и размера на пенсиите?

Според Манолов размерът на пенсията зависи от осигурителните вноски, но минималната пенсия трябва да гарантира достоен стандарт на живот. Това я превръща в политически определяема величина, което създава напрежение в пенсионната система.

Проблеми с втория пенсионен стълб

Манолов коментира и втория стълб на пенсионното осигуряване, като го нарече експеримент на Световната банка, който се е провалил в няколко източноевропейски държави.

"Някои страни се отказаха от него, защото доказа своята несъстоятелност. Нашият модел има недостатъци, но е по-добре структуриран от тези в другите държави", подчерта той.

Докато минималната пенсия расте, броят на хората, зависещи от нея, също се увеличава, поставяйки допълнителен натиск върху пенсионната система. В същото време дебатът за ефективността на втория пенсионен стълб продължава, без ясен консенсус за бъдещето на осигурителния модел в България.