ЧОВЕК-ЛЕГЕНДА
Имам проблем с вестибуларния апарат, споделя легендата на “Славия”

Александър ШАЛАМАНОВ е роден на 4 септември 1941 г. в София. Започва кариерата си като скиор и участва на Зимните олимпийски игри през 1960 г. Защитник. Юноша на “Левски”, играе в ЦСКА през 1960-1961 г., в “Славия” от 1961 до 1974 г. Носител на купата през 1963, 1964 и 1966 г. Има 263 мача и 2 гола в “А” група. Полуфиналист за Купата на купите през 1967 г. Футболист номер 1 на България през 1963 и 1966 г., спортсмен номер 1 през 1967 и 1973 г. Има 42 мача в националния отбор, с който участва на световните първенства през 1966 и 1970 г.

- Как сте със здравето днес?
- Не обичам да се оплаквам, но от известно време кръвното ми налягане започна да се повишава.
- Какви са стойностите?
- 180/90.
- Какво направихте?
- Отидох при личния си лекар, който ми предписа лекарства.
- Имате ли хипертония?
- Да.
- Други болежки?
- Имам проблем с вестибуларния си апарат. Често губя чувство за равновесие, вървя по улицата “на оверлог”.
- На какво според вас се дължи този проблем?
- На един мач с “Локомотив” (Пловдив) получих жесток удар. Сблъсках се с Иван Кънчев, но не си спомням как точно стана. При стълкновението се счупиха кътните ми зъби. Загубил съм съзнание. На полувремето са ме изкарали. Дойдох в съзнание в съблекалнята. Около мен нямаше никой. В края на мача дойдох на себе си. Може би, като са ме изнасяли от терена, са ми дали някакви лекарства, но не зная какви. Ударът в зъбите доведе до силно сътресение. Най-вероятно проблемите с вестибуларния апарат се дължат на този удар.
- Вие сте единственият футболист, участвал в Зимни олимпийски игри по ски. Кое надделя за преориентирането ви към футбола?
- Това е труден въпрос. Ски карам от малък. През лятото ритах футболна топка. Когато навърших 14-15 години, започнах да играя футбол в “Славия” и при юношите на “Левски”. Мога да ви кажа, че единият спорт е в полза на другия – за гъвкавост, за еластичност. Ските определено помагат на футбола. Но при ските човек е сам, не разчита на колеги. Така или иначе, избрах футбола.
- Като състезател по ски какви по-сериозни травми сте имал?
- Доста са. Чупил съм глезенна става. Гипсираха глезена в болница “Царица Йоанна”. Радвам се, че попаднах там. В “Пирогов” искаха да ме оперират. Усуквал съм колената си, глезените си. Много пъти имаше съмнения за скъсани менискуси. Случвало се е по 20-25 дни да ходя с лонгети.
- Коя е най-сериозната ви травма като състезател по ски?
- Ошипяването на колената ми. Понякога в тях се събира и вода. В този спорт натоварването е изключително.
- Кой ви е преглеждал?
- Цяла комисия, в която участваха проф. Иван Матев - хирург, проф. Томов - рентгенолог от “Александровска” болница, травматолози от спортния диспансер.
- А като футболист имал ли сте контузии?
- Да. Направиха ми операция във Виена при проф. Йелинек. Той оперира Гунди и Жоро Найденов, Бог да ги прости, както и Боян Радев.
- Вас за какво ви оперира?
- За отлепване на сухожилията от костта в областта на слабините. Нарича се “футболна болест”. Преди операцията това чудо продължи някъде около 11 месеца. Нашите лекари ме съветваха постоянно да ходя, като мислеха, че проблемът ще отзвучи от само себе си. Бил съм в Павел баня. Правил съм какви ли не нагревки. Слагали са ми безброй инжекции. Нищо не помогна.
- Как получихте “футболна болест”?
- С натрупване. Не става рязко, изведнъж, например след някой шпагат.
- Бяхте цар на чистите шпагати...
- Благодаря за оценката. Никога не съм получавал разтежения. Вероятно мускулатурата ми е доста по-еластична, отколкото на другите колеги. Но един ден почувствах, че мога да тичам само направо. При най-малкото разтваряне на краката получавах страхотна болка.
- Други футболни травми?
- Веднъж играехме срещу “Хайдук” (Сплит) в София. Времето беше много влажно. Тялото ми беше загрято. Към средата на полувремето топката излезе в тъч. Наведох се да я взема и да изпълня тъча. Нещо ме сецна в кръста ужасно. Бях извън строя около три месеца. Ходих при всякакви чакръкчии, после - на инжекции. Ако ви покажа краката си, ще се уплашите.
- Защо?
- Целите са нацепени от бутони, които са влизали в мускулната тъкан. По онова време играехме без предпазни кори.
- Къде травматизмът е по-голям - при ските или при футбола?
- Определено при футбола.
- Каква е причината за това?
- Не се тачим, не се уважаваме един друг. Когато ритнеш някого, трябва да знаеш, че боли. Това е най-подходящият пример, който мога да ви дам.
- Как успявахте да се предпазвате от контузии?
- Като стане доста напечено, подскачаш, не влизаш здраво в единоборствата. Виждам, че противниковият състезател е тръгнал право срещу мен с цел да ме нарани. По изражението на лицето му личи, че ще направи беля. Никога не отвръщам със същото. Навремето по терените се случваха какви ли не неща. Стигаше се до побоища, а това ми е било най-противното - изстъпленията на терена. Не съм привърженик на подобно поведение.
- На кои спортни лекари сте благодарен?
- На д-р Михаил Илиев, на д-р Чавдар Хаджов, на д-р Цачев, на д-р Петър Кефиров, на д-р Ушев, както и на много други. Дано да има повече такива добри хора, които да помагат на спортистите.
- Високи ли са цените на лекарствата у нас?
- За мен са доста високи. Мисля, че нашият народ е доста болнав. Не дай Боже да влезеш в болница...
- Защо?
- Миналата година лежах в болница. Отстраниха единия ми тестис.
- На какво приличат българските болници?
- Не може да се опише с думи. Просто трябва да се види. Отношението на персонала към болния е под всякаква критика. Тоалетните, стаите, бельото на пациентите са в трагично състояние. Като се сетя за болницата във Виена точно преди 40 години, не ми се вярва, че такова нещо може да съществува. У нас е пълна разруха.
- Днес спортувате ли?
- През зимата ходя на ски, а през лятото много обичам да ловя риба.
- Спазвате ли някаква диета?
- Не. Ограничавам само солта заради хипертонията.
- От колко време пушите?
- От 40-50 години насам.
- Забелязвате ли да ви вреди?
- Разбира се. Задъхвам се по стълбища, когато карам ски, по време на преход. Пушенето вреди много, но ми е сладко.
- Болен човек ли е българинът?
- Погледнете го на улицата. Вижте има ли поне един усмихнат човек? Всеки е навел глава. Мисля, че българинът страда най-вече от немотията. Ние лека-полека престанахме да бъдем приятели с другите хора. Навремето се срещахме по улицата и се усмихвахме. Днес само се питаме как сме със здравето. Нашият сънародник много често казва на другия: “Не ми изглеждаш добре.” С което го смачква окончателно. Не виждам около себе си хора с ведри погледи, хора, които да изглеждат щастливи. Ние се отчуждихме. Всеки се е затворил в себе си.
- Наскоро изпратихме в последния му път Начко Михайлов. Твърде рано си отидоха и други известни футболисти. Имате ли някакво обяснение?
- Не мисля, че някой може да си обясни защо толкова млади хора си отиват рано. Вярно е, че ракът не прощава на никого. Според мен има една основна причина. Някои от колегите ги махнаха нечовешки. Начко например даде много за “Локомотив” (София). Можеха да му намерят някаква работа - дори поща да разнася, но да остане в “двора” на футбола. Най-лесно е да махнеш някого и да го пратиш вкъщи. Като поседи месец-два в немотия, всеки ще се предаде.
- Какво е вашето пожелание за читателите на вестник “Доктор”?
- Пожелавам им да бъдат колкото се може по-здрави, по-весели и по-щастливи.

Едно интервю на
Здравка ИВАНОВА