ОТ УПОР
• Карамански ме рекетира за 800 хиляди лева
• ДС-ченгета ми докараха два инфаркта, изнудваха ме да снасям информация от секретната немска лаборатория, където работех - изповядва шефът на сдружението ^Морал и чест^

Момчил Добрев е завършил Немската езикова гимназия със сребърен медал. Той е немски и швейцарски възпитаник с три висши образования. Зад гърба си има един брак - със сестрата на банкера Христо Моллов, съдийката Йорданка Моллова. От 2002 г. Добрев е председател на сдружението ^Морал и чест за България^, което нищи и громи корупцията в съдебната система.

- Как стана така, че едва 21-годишен започнахте работа в строго засекретена лаборатория в Германия?
- Завърших Немската езикова гимназия в София с пълно отличие. Бях комсомолски секретар. Но веднъж, през 1982 г., си изтървах нервите. Казах, че ДКМС е мафия. За което ме наказаха. При завършването на гимназията вместо да ми подари златен часовник, като на останалите отличници, директорът ми връчи сборник с избрани съчинения на Тодор Живков. Учител от гимназията после ме светна, че това е било уловка. Целели са по тоя начин да ме ядосат и да кажа нещо лошо за Тато. И тогава... ела, че ми трябваш! През 1984 г. отидох да уча компютърно инженерство и кибернетика в Техническия университет в гр. Юменал, Източна Германия. Това е най-престижният технически университет в Европа. Завърших го за две години и два месеца вместо редовните 5 години и половина. Фактически още първия семестър взех изпитите за първата, втората и част от третата година. Тогава немските и българските вестници ме обявиха за феномен. Професорът ми по микроелектроника фон Готе се впечатли, защото се оказа, че съм първия студент в историята на университета, който се придвижва с такава страшна скорост към дипломиране. И ме покани за свой асистент. Така едва 21-годишен почнах да изнасям лекции на студенти с 3-4 години по-големи от мен. А само след два месеца същият професор ми предложи да му асистирам и в лабораторията.
- Какво представляваше тази лаборатория?
- Това беше електро-физична лаборатория с изключително високо ниво на секретност. Учените в нея разработваха съвсем нови технологии, някои по поръчка на военните. Като материали със свръхпроводимост и микрочипове от ново поколение. Достъп до секретния обект имаха само петима човека. Работата беше много изнурителна. Понякога оставахме до 4-5 часа сутринта. В лабораторията изкарах около 6 месеца. После започнах да пиша дисертация, за професорска титла. Но не ме огря.
- Защо?
- Попречиха ми хора от нашата Държавна сигурност. На втория месец след влизането ми в секретната лаборатория в Юменал ме посети вторият секретар на посолството ни в Берлин, Стоил Стоилов. Той сътрудничеше на Държавна сигурност във връзка с промишления шпионаж. Интересното е, че и страните от СИВ се шпионираха една друга. По това време ГДР-то бяха много напред в микроелектрониката. Именно те през 85-та откриха микрочипа с 1 мегабит памет. И направиха революция в информационните технологии. И понеже Тато бе решил да ставаме ^нация техническа^, къртиците от ДС яко напираха да откраднат от немците някоя нова технология. Та въпросния Стоил Стоилов поиска да му давам информация какво правим в секретната лаборатория. А тайните бяха доста сочни - работехме върху създаването на изкуствен интелект. Говорих с баща ми и той ме посъветва: отговаряй уклончиво, не казвай нито ^да^, нито ^не^. Ако откажеш - ще ти скапят живота, ако ли пък се съгласиш да им сътрудничиш- ставаш им роб до живот. И ще те въртят както си искат. Така и постъпих. От посолството искаха да им давам информация и ми пращаха агенти. Но аз, като надушех, че ме търсят, изчезвах от Юменал. И така не можехме да направим среща. След шест месеца напуснах лабораторията, за да пиша професорска дисертация. Но ДС-агентите в посолството започнаха да ме рекетират. За да важи дисертацията ми и в България, трябваше хората от посолството да я стандартизират. Но те почнаха да ме мотаят. Утре се обадете, вдругиден се обадете... И така 6 месеца. Притесних се много. И един ден, както си вървях по улицата - изведнъж тупнах на земята. Инфаркт! Тогава бях едва 22- годишен. Така пропуснах да стана най-младият професор в Европа.
- Какви други тайни научихте в секретната лаборатория в град Юменал?
- Микрочиповете, изкуствения интелект... Много технологии и изобретения, които все още са засекретени. Ползват се от военните, но още не са обществено достояние.
- Как от талантлив европейски учен се превърнахте в най-едрия собственик на игрални зали и казина в България?
- След завършването се върнах в България, където работих последователно в два института, единия от които БАН. След това заминах за Австрия и Швейцария. Там натрупах солидна сума от консултации и търговия с няколко петролни компании. През 1992 г. се върнах в България и с баща ми подхванахме частен бизнес. Една от фирмите ми произвеждаше игрални автомати, покер-машинки и оборудване за бингозали. А баща ми държеше десетки игрални зали в цялата страна. Бизнесът тръгна повече от успешно. Но борчески групировки почнаха да ни рекетират. Над 20 мутри от Първа частна милиция в Бургас веднъж стреляха по баща ми. Той купи две коли на местната полиция, за да го охранява, но ченгетата пак не си мръднаха пръста. После Карамански ни изнуди да му платим 800 хиляди лв. рекет. И през 96-а година приключих с хазартния бизнес. Направих го по морални съображения: много жени идваха да ме молят да не допускам мъжете им в моите игрални зали, защото проигравали заплатите си. Другата причина е, че през96-а година народът рязко обедня.
- Сред рекетьорите ви имало ли е медийно популярни мутри?
- През 1993 г. в казиното ни в Дупница хора на Карамански сменили чиповете на игралните автомати. Разбъзикали електрониката по тях. И за 10 минути ^спечелили^ сума от 800 хил. лв. Карамански звънна на баща ми и поиска да му платим всички тия пари. Баща ми се срещна с него в казиното му ^Севастопол^. И се разбрали да им предадем рекета в Дупница. Уговорили се бяха на срещата всеки да дойде с по 4 човека. Ние я спазихме, но не и Карамански. В 10.30 сутринта се появихме в центъра на Дупница, носехме куфарчето с 800-те хиляди лева. Но пред очите ни се откри страховита гледка. Над 50 дрогирани мутри с джипове, бухалки и железни лостове бяха блокирали входа на казиното. Побягнахме към полицейското управление отсреща. А там полицейски шефове и ченгета трепереха като листа. Бяха се изпокрили като мишки и само гледаха страхливо през прозорците. От тях научихме че агитката на Карамански заседнала пред казиното още в 6.30 сутринта. Викам му на шефа на полицията: ^Елате да ни закриляте, пари ще предаваме все пак!^ А той ми вика: ^Ти луд ли си бе, виж колчава паплач са! Ще ни изколят! Оправяйте се без нас!^ Отидохме. Баща ми предаде парите на Карамански. Обаче ония дрогирани, та чак очите им блестят - почнаха да ни блъскат, да ни псуват и заплашват. Но всичко се размина без касаплъци.
- Други срещи с Карамански имал ли сте?
- Година по-късно, през 1994 г. той пак се опита да ни рекетира с баща ми. Просто реши, че щом веднъж сме му платили, пак може да ни изнудва. Този път беше по-скромен - поиска ^само^ 80 хиляди долара. Определи ни среща в заведение на спирката срещу Раковата болница в София. Но 20 минути преди срещата с мои приятели минахме с колите оттам, без да ни види. Двете заведения на спирката просто гъмжаха от борчета. В периметър от 200 метра нямаше нормален човек - само хора на Карамански. Ние пари в себе си не носехме. Мислехме да се разберем човешки с него. Обаче като видяхме, че наоколо е червиво от бандити, се уплашихме, че няма да си тръгнем читави. И подадохме сигнал в полицията. Куките първоначално не повярваха. Казахме им да се уверят на място. Като се върнаха от проверката, полицайчетата целите трепереха. А Карамански с цялата си наглост после ми се обади. Казах му да си гледа работата. И той най-неочаквано се оттегли. Разбра, че повече няма да му минат номерата.
- А вярно ли е, че Андрей Луканов ви е предлагал едно от куфарчетата си с пари?
- Понеже много се говори за т.нар. куфарчета с пари, които Луканов раздавал на избрани от него хора - ето, аз съм жив пример за това! През 95-а година получих предложение лично от Андрей Луканов да управлявам едни големи суми пари. Ставаше въпрос за петролни сделки. Спрял се е на мен, защото имах богат опит в бизнеса с петрол и танкери. И отделно имах много добри връзки и позиции в Иранската петролна компания ^ИНОК^. Луканов се свърза с мен чрез един мой съдружник в една от фирмите ми. Но аз му отказах, защото с баща ми сме хора на честта. Луканов ми предложи определени суми, които да завъртя в тия сделки. Каза ми: ^Ти си честен човек. Ще ти дам пари, които да управляваш.^ А аз му отговорих: ^Да, но не си продавам мозъка и душата.^ Не можех да му простя на Андрей Луканов онова, което стори с баща ми. Благодарение на него от 1986 г. до 1988 г. баща ми Георги Добрев беше под домашен арест. Като зам. главен и икономически директор на ^Балканкар^ беше установил, че членове на Политбюро, начело с Луканов, опитват да източат сметките на чуждестранните фирми на ^Балканкар^. А Луканов натопи баща ми пред Тато, че е нарушил закона. Фактически с Луканов сме говорили три пъти по телефона. Аз му отказах.
- Колко пари предложи да ви даде Луканов?
- За големи суми ставаше въпрос - милиони левове.
- Опитвали ли са се да ви рекетират и други герои на прехода?
- Висаджиите, и по-специално Васил Илиев. Но той беше човек, с който можеш да се разбереш. Той имаше приятелски връзки с боса на Първа частна милиция в Бургас - Мечката. И чрез него опита да ни изнудва за рекет в Бургас, където също имахме игрален дом. Разбрах кой стои в дъното това изнудване и директно отидох при Васко Илиев. Мъжки се разбрахме. Казах му, че за разлика от други бизнесмени, които са взели куфарчета със суми от партията, аз и баща ми работим с наши, честно спечелени пари. Не сме ги получили като подаръци от някои комунистически лидери и т.н. И рекетите и изнудванията изведнъж секнаха. Васко Илиев беше по- интелигентен, умен и съобразителен от брат си. Докато Георги Илиев беше жесток. Някои хора даже твърдят, че именно Георги Илиев е убил брат си!?
- Каква е връзката на така наречените ^Застрахователи^ и Държавна сигурност?
- Е, как? Ами, момчета като Георги Илиев и Илия Павлов получиха куфарчетата с пари от партията. А тези, които им дадоха парите, ги държаха под контрола си чрез компромати, доставени от бивши ДС-ченгета. Тия компромати бяха гаранцията, че ония ще им върнат парите. Обаче те натрупаха толкова голям капитал, че в един момент станаха по-богати от благодетелите си.

Едно интервю на Илиян АТАНАСОВ