Всеки ден спортувам - това е задължително за възстановяването на организма
<em>Неврологът проф. д-р Огнян Колев е шеф на Диагностично-консултативния блок на столичната специализирана болница по неврология и психиатрия &ldquo;Св. Наум&rdquo;. Неговите научни интереси в отоневрологията, която изследва и лекува сетивните нарушения, го отвеждат преди 23 години в американската космическа агенция НАСА. Проф. Колев е сред малцината чужденци, работещи в централата на НАСА в Хюстън. През миналата година той получи Сертификата на НАСА за върхови постижения в областта на проучванията на Космоса и подкрепа на космическите полети. Но едва през 2015 г. научните постижения на проф. Колев бяха отличени и в България - президентът Росен Плевнелиев връчи на учения орден &ldquo;Св. Св. Кирил и Методий&ldquo; огърлие.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Проф. Колев, как минава денят ви?</strong><br /> - Напрегнат, с план, който трудно се изпълнява и все остава нещо за следващия ден. Наука, пациенти и администрация, това е работният ми ден. Но науката е приоритетното ми занимание. Интересът ми е не е само във фундаментална наука, но и в клиничната, която развива подхода към заболяването, диагностиката и лечението на пациентите. Малко време остава за личен живот, трябва да го &ldquo;открадна&rdquo;. <br /> <strong><br /> - Как разпускате?</strong><br /> - Ежедневно със спорт - фитнес и кросове, а събота или неделя ходя на планина. Физическото натоварване е абсолютно задължително за възстановяването на организма, иначе се изтощава. Съвременният начин на живот е изключително нездравословен, защото сме лишени от дори минимални физически усилия. А организмът е като колата - ако не се кара, се амортизира повече. Природата е създала човешкия организъм за определени натоварвания. Без тях се губи функцията. Затова стриктно съблюдавам своята ежедневна физическа активност.<br /> <strong><br /> - Подлагали ли сте се на тестовете, които имат астронавтите?</strong><br /> - Само на някои. И да ви призная, не са от най-приятните (б.а. смее се). За да издържат на това огромно, дори свръхчовешко натоварване, е нужно да бъдат наистина много тренирани. Затова астронавтите се подготвят с години.<br /> <strong><br /> - Имаше ли стрес при работата ви за НАСА?</strong><br /> - Разбира се, има натоварване, има безсънни нощи при изследвания, когато се подготвят програми, обработват се данни, защото нещата са свързани със срокове. Аз и в момента продължавам космическите изследвания, без да съм в Хюстън постоянно. Взимам материали, след като се съберат от техническите специалисти и тук ги обработвам. Когато се налага да правя експеримент, отивам там. Сега работя върху изследвания за координацията между различните части на тялото при сложни движения, в които участва и вестибуларната, и други системи.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Моята работа се използва в проекти</strong></span><br /> <br /> свързани с установяване функцията на организма в състояние на безтегловност и в другата крайност - състояние на свръхнатоварване при свръхгравитация, което се получава при излитане и при кацане. Но те са най-критичните, защото ако там човек допусне грешка, ако не се реагира изключително точно, последиците за космическия кораб, който лети с огромна скорост, са фатални. Провалят се космически програми за милиарди долари. А може да се изгуби и човешки живот, който няма цена. <br /> <br /> <strong>- Излиза, че всички астронавти в последните 20 години са били тествани по вашите методи?</strong><br /> - Да, задължително всички минават тези тестове. Освен това правя допълнителни експерименти на астронавтите в състояние на безтегловност, за да установя как функционира самият организъм и за да се изработят системи за противодействие на липсата на гравитация - един вид тренировка, например комплекси от упражнения при подготовката на Земята и по време на полет. <br /> <br /> При астронавтите трябва да има отлично функиционираща вестибуларна система, за да се ориентират правилно в пространството. Най-важното е да покажат устойчивост при ускорения, каквито се получават при излитане и приземяване. Ако не може да се адаптират към тези екстремални движения, те развиват така наречената космична болест, подобна на морската, въздушната или на сухопътната болест. <br /> <strong><br /> - Всеки човек ли може да се разболее от тях или има отделни хора, които са устойчиви?</strong><br /> - Различен е прагът на дразнене, който могат да понесат хората, без да се разболеят. Ако човек е с нисък праг на дразнене и е податлив на болестта на движение, тогава не е подходящ за професията пилот или астронавт.<br /> <strong><br /> - Защо според вас хвалеха първия български космонавт Георги Иванов, който успя да приземи космическата ракета с ръчно управление?</strong><br /> - В случая той е проявил две качества. Едното е устойчивост на вестибуларната система към болестта на движение. Другото е<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>психичната устойчивост</strong></span><br /> <br /> Второто обаче не може да компенсира първото. Ако вестибуларната му система е с нисък праг на дразнене, той не може да &ldquo;стисне зъби&rdquo; и да го преодолее, защото вероятно ще изпадне в тежко състояние с гадене, повръщане, релаксация на всички сфинктери и пълна фрустрация. Правени са такива екстремални тестове. <br /> <br /> <strong>- Но сигурно пациентите, които изследвате, не подлагате на екстремни натоварвания?</strong><br /> - Разбира се. Развитието на отоневрологията доведе до това с минимално натоварване, близко до естествените движения, чрез хармонични ускорения да се установи как функционира вестибуларната система.<br /> <br /> В моята практика ползвам за тестове различни ускорения, както и комбинации от ускорения, които не са само в една равнина, променяме равнината на стимула и продължителността му. Може да има въртене с определена скорост, при което постоянно се променя положението на главата. Това дразни изключително вестибуларната система, която, от една страна, долавя ъгловото ускорение, а от друга страна, линейното ускорение. <br /> <br /> В нашата болница е най-добре оборудваният център за диагностика и лечение на вестибуларни нарушения не само в България, но и в региона. <br /> <br /> Изследването включва анализ на очните движения, прецизирани ротаторни тестове с въртящ стол, нещо като центрофуга, и система, която регистрира очните движения с инфрачервена светлина. Освен това на екран се задават различни зрителни стимули, които създават на пациента илюзия, че се движи. <br /> <br /> Вестибуларната и зрителната система са свързани, неслучайно при световъртеж има деформация при пространственото възприятие. Имаме и модерна апаратура за изследване на слуха. Защото в периферията на вестибуларната система - вътрешното ухо, се намират и рецепторите на слуха. А до влизане в мозъка двата нерва са разположени един до друг.<br /> <hr /> <br /> <strong>Световъртежът не бива да се пренебрегва като симптом<br /> </strong><br /> <br /> &ldquo;При мен идват главно пациенти със световъртеж, замайване, нарушение на равновесието, с главоболие, шум в ушите. Тези симптоми може да се причиняват от много заболявания. <br /> <br /> Има ли го симптомът, препоръчително е да не се чака, защото той може да е предвестник на тежки заболявания, като инсулт, тумори и т.н. Отлагането на преглед и изследване може да се окаже фатално за човека. По-добре да дойде и да се провери, отколкото да отложи или да си спести изследването. Защото после може да не му се отдаде такава възможност. А и да се отдаде, може да се окаже късно, за да се овладее заболяването.<br /> <br /> При изследването установяваме дали има или няма вестибуларни нарушения. Защото има много форми на невроза, депресия, тревожност, панически атаки, които се проявяват със световъртеж и замайване. При тях проблемът не е във вестибуларната система, а в психично нарушеното възприятие. <br /> <br /> Случва се и обратното, човек да се лекува при психиатър, а всъщност заболяването да е на вестибуларната система. Има също и коморбидност - наличие и на двете заболявания, които се подсилват едно друго. И ако лекувате само едното, а игнорирате другото, то постоянно ще подклажда първото. Това прави невъзможно лечението.<br /> <br /> Има и заболявания, които косвено се отразяват на вестибуларния апарат, като например инсулти, мозъчни травми, анемия, ендокринни заболявания, включително диабет. Впрочем диабетът уврежда не само вестибуларната, но и слуховата система. Затова е важно пациентът при съмнения за усложнения от такива заболявания да се прегледа и от отоневролог, който да му постави точна диагноза.<br /> <br /> За съжаление при нас идват пациенти, които от години са били лекувани с грешна диагноза. Това срива самия пациент, прави го неработоспособен, създава му лични проблеми, а и финансово го изчерпва&rdquo;, допълни експертът.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА<br /> </strong><br type="_moz" />