Музикантът Ангел Везнев – Ачо е роден на 28 ноември през 1936 г. в София. 5 години следва и завършва икономика, но никога не е работил по специалността си. Играе много добре футбол и сигурно е щял да стане супер футболист, но се отказва заради изкуството. Свири на саксофон. Участва във филма “Слънцето и сянката" още на 24 години.
Всепризнат музикант и зевзек. Работи по Източна и Западна Европа с Леа Иванова и оркестъра на Еди Казасян. С Леа се подвизават и в Америка по круизи с кораби от Ню Йорк до Карибите, както и в Лас Вегас. След като напуска Леа и Еди, Ачо се събира с дивата, както сам я нарича, певица Лиана Антонова - за цели 13 години. След развода си с Лиана решава да остане и да живее в Швеция. Учи две години медицина, за да може да практикува иглолечение, което усвоява три години в професионално училище заедно с китайската философия таоизъм. Практикува иглотерапията на Канарските острови, където отива да свири. Казва, че знае 8-10 езика. Прибира се в България след 40 - годишен гурбетлък по света, защото скуката в Швеция го задушава. Сега живее с тв журналистката от националната телевизия Весела. Ачо си признава, че плаче на изпълненията само на Ела Фитцджералд и на... Софи Маринова... един път.

- Ачо, Не те ли беше страх по комунистическо време да свириш в Германия и да контактуваш с американци?
- Беше ми смешно, когато се обадих на баща ми и му казах: ”Тате, свиря за шпионите в американската легация в Бон!” А той: ”Аче, стой далече от ЦРУ- то, татко!” Ей, викам си, от тоя страх и умните стават глупави!?/смях/
- Знам, че сте се напивали безпаметно на някакъв остров в Унгария заедно с Леа Иванова и квартет “Алегро”?
- Бяхме на по 22 години тогава, бяхме си пияни и без пиене. Леа Иванова уреди да свирим там, защото имахме близо месец пауза в Германия. “Алегро” бяха сантиментални бохеми. Носеха си по един куфар с пиене и ядене. Въпреки че там ни беше по - евтино. Ние пристигнахме от Германия. Тогава си купих един "Фиат" за сто лева. Тръгнах и той ме изостави на един връх към Щутгарт. Скърца, скърца по баира и накрая, като се заспусках, колата се разтропа и... Край. Беше към 5 следобед. Стоя сам на шосето. Обадих се на службата да дойде и да ме вземат. Колата пълна с багаж за концертите в Унгария. По едно време гледам Леа Иванова и Еди Казасян се задават. Бяха тръгнали преди мен. “Какво става?” - ги питам. Еди ми вика: “Нали Леа ми казва къде да карам и аз карам. Наместо да отиваме към Унгария, ние влязохме в Базел. Това бяха на Леа номерата. Той вика : “Не е натам!” Тя вика: “А бе натам е !” Падаше си малко ментор. Прехвърляме багажа. Взимат ме с тяхната кола. Оставих "Фиата" на пътя и тръгваме. Дадох на един 20 лв. само да върне номерата.
- Леа напиваше ли се и по време на работа?
- Беше пияна, когато записвахме плочата в Унгария и даже тоя, с когото записвахме, й направи забележка, че тропа в студиото, докато пее. “Това, госпожа Иванова, дето тропате, докато пеете, не може да се запише на плочата!” А тя:

“О, да ти е.. мамата!” Много обичаше да псува тая жена.

- Разказвала ли ти е за лагера, в който е била?
- Никога. Ходили сме на гости у един мой приятел в Кричим и той я попита за лагерите. Тя само си обърна главата. Те просто са й казали да не говори.
Между нас се преплиташе някаква голяма любов като между брат и сестра. Но в същото време имаше и голяма ревност, защото я засенчвах. В Карлшвайг бяхме много популярни. Леа получи жлъчна криза и влезе в болница за 20 дни. Публиката ни беше само от студенти от тамошния университет. Бяха от цял свят и когато правехме шоуто, като интернационален оркестър, пеехме различни по народност песни. Леа пееше и известната песен “Калинка”. Това беше по моя идея. Тя я пееше, като правеше някакво ревящо шоу, правеше всичко на гротески и Еди й казваше даже, че пее фалшиво. А тя “Фалшиво ли?! Това е шоу!” Аз не го одобрявах много, де. Като влезе Леа в болницата, ние продължаваме вечер да свирим и публиката вика: ”Калинка, калинка!” Искат я хората тая песен и аз почвам да я пея вместо нея. Пея я всяка вечер. Пеех и моя, и нейния репертоар. По 8 часа свирехме. След 20 дни, като се върна Леа от болницата и започваме шоуто вечерта в найт клуба, публиката пак завика : ”Калинка, калинка!” Та започва тя да я пее, но почва да вика един: “Не ти, ма, не ти! Той!”. А тя ме пита: “Ти си ми пял песента?! Така ли? Знаеш ли какво ще ти се случи?!” А аз : “Да не би ти да си я композирала?!” Леа имаше навик като отидем на едно място, първата вечер се раздава на сцената до край. Работи като царица. Гледат собствениците, шефовете и казват: “Такова нещо не сме виждали!!!” На втората вечер пее добре и на третата, почне да кръшка. На четвъртата идва на работа и ни вика :

“Абе, кво ще им пея на тия селяни?!

Я ме остави да си почивам!” Изпие две чашки и... Не беше пияница тогава. Накрая, когато си влошиха отношенията с Еди, тя взе и да му изневерява и да пие повече. Еди и той й изневеряваше.
- Леа плащаше ли ви добре в Германия?
- Във “Фридрихщат палас” хонорарът беше 500 марки. Само за нея, без оркестър. Тя каза, че не може без оркестър. Казаха й, ако иска, иначе трябва тя да ни плаща. Взе ни и плащаше по 10 марки /смях/. Ядяхме по една супа от картофи и грах на “Александър плац”. На третия месец можах да си купя един куфар. Ама като си млад, не ти прави впечатление. Тука нямахме повече. Ходех с шушони. Първият саксофон си го купих на 26 години в Берлин. В Америка децата на 12 години знаят да свирят всички сола на Чарли Паркър?! Каква е разликата, а?!
- Кои бяха чешитите по баровете на София по твое време?
- Имаше чешити и интелигенция. Повечето идваха в бар “Астория”. Беше като оазисче. През нощта идваха пияниците артисти - Спас Джонев, Йордан Матев, който после игра в “Тютюн”, Парцалев идваше по-късно, когато работехме с Лиана Антонова. С нея работихме в “Шатрата” на Правец, за да ни пуснат да заминем в чужбина. Не ни пускаха защото сме се срещали там с фашисти?!
- Ти си се срещал в Германия и с цар Симеон?! По какъв повод?
- Срещнахме се с царя в Хайделберг. Свирехме в Манхайм, в найт клуба, беше май-юни през 1965г. Дойдоха български емигранти, които ни казаха, че царят щял да идва следващата неделя и да се среща с тях в Хайделберг. Даже предупредиха: ”Ако ви е страх да не ви направят нещо, понеже сте от социалистическа България, не идвайте!” Казах им: “Тия, дето са ме пуснали тука, знаят, че може да се срещна даже и с царя и пак няма да изневеря на БКП!”/смях/ От Източна Германия обаче избяга китаристът ни Жоро Скаридата. Замина при майка си в Австралия, а после се преместиха в Лос Анджелис. Спря да свири и отвориха кебапчийница. Той стана фотограф и стана милионер.

Парите се ги държеше на гардероба в едни кутии.

Е, тая книга ми е от него. Пише: “На Ачо, големия талант на музиката, който ме извади от България!” Умря на 60 г. от левкемия.
- Да се върнем на това как се срещнахте с царя в Хайделберг!
- Беше ни тогава почивен ден и решихме с Леа и Еди да отидем на срещата с царя, защото бяхме само на 16 км. Тъкмо си бях купил един нов фолксваген. Заведението беше на един хълм. То красота... Надолу минава реката, Рейн. Красота. Събрала се една тълпа от около двеста души. Царят го нема! Една баба вика на шопски:

“Докато не си видим царо, нема да дадем 20 марки за куверто!”

Ще ядеме и пиеме?! Дрънкат вилици. /смях/ По едно време дойде царят! Шофьорчето с мерцедеса ме позна. Пита ме “Какво правиш тука, бе Ачо?” Викам си, айде и с царя ще ме запознават. “Ура!!!” – взеха да викат. Запяха оная : “Край Босфоро шум се дига...!” Викам си: “ Леле майко!”/смях/ Настанихме се вътре. Нас ни сложиха по-далече. Първо излезна един, като комунистите говори. То убива, кълна, кара се, стреля... Обърка ми храносмилането. После излезна един Гошо. Продаваше по панаирите евтини транзисторчета. Той каза да ги оставиме комунистите да се избият сами и после да влеземе и да вземем властта! Май не е знаял, че власт се взима с бой и се дава с бой!
- А по корабите, дето сте свирили, как беше?
- Отиваме един път с увеселителния кораб да вземем нови туристи от Ню Йорк да ги карат в Карибско море. Свирехме всяка вечер на кораба. Ташо Ташев, басистът, умря в Норвегия. Барабаниста, Богето, Богомил Вълчев, живее в Берлин и кара такси на 72 г. Кара и се радва, че не седи при жена си./смях/ А фактически причината е друга. Не можеш да живееш там с 500 марки. Не за вино, а за бира не ти стигат. Леа много обичаше авантата. Еди я беше научил. Все се запознаваше с някой от туристите на кораба и те я канеха на вечеря, като се връщахме до Ню Йорк. Идват си: ”Къде бяхте бе, Леа?” Все се хвалеше: “А-а-а!!! Добре си прекарахме снощи в унгарския ресторант!!! На ушенце ни свириха циганите с цигулките! Ь ти къде ходиш?!” “Само по джаз клубове”. “Е, айде ще ни заведеш!” Облича визона и я водя при Майлс Дейвис, най-големият колос на джаза по това време - във “Вилидж Вентгарс”. Имаше фамозен квартет от най-добрите музиканти. Събитие. Еди носи едно апаратче “Кодак”, което струва 11 долара. Майлс Дейвис свири на сцената. Жесток позьор и голям сноб. Гърчи се на сцената. Шоу. На 60 години се обличаше като тийнейджър. Имаше една моделиерка, която му беше гадже. Тя го обличаше така. Той почина от СПИН. Даваше го и на заден ход. Леа го вика и иска да се снима с него. “Еди, извади апаратчето!”- вика Леа на Еди. Еди вади апартчето. А на сцената едни апарати с едни обективи по метър. Снимат го, та се късат. Най-известният джаз музикант. Викам й:” Леа, стига, бе! Излагаме се с това евтино апаратче” “А тя, “Трай бе, говно!” “Ще си отида!”- й казвам. “Иди си, бе!” Мъчи го, мъчи го и Майлс Дейвис накрая дойде и изтърси: “Олд бег” /Стара торба, разкарай се оттука!/ Фък оф!” Стана Леа и знаеш ли какво каза: “Еди, ставайте да си ходиме всички! Тоя

Майлс Дейвис един ден ще дойде да ни се моли да свири с нас, обаче ние нема да го взеем!”

/смях/ Много ми хареса едно изказване на Богдана Карадочева в едно жълто вестниче. Питат я: ”Богдана, ти си толкова известна! Срещала си се с Азнавур, имаш снимка с Клиф Ричард!!!” А тя отговаря:” Не е важно дали аз съм се снимала с него. Важно е дали той се е снимал с мен!”
- Вярно ли е, че Леа е завършила в Истанбул?
- Баща й, за когото тя казва, че е художник, работеше главно като бояджия. Те са от Дупница. Баща й участвал във “великия атентат” на църквата “Свети Крал”, сега “Света Неделя”. Комунист. “Не човек, а желязо!” И след това духват цялото семейство в Истанбул да не вземат да го тикнат в затвора. Не знам като какъв е участвал в атентата. Може да е носил динамита горе?!/смях/ Заселват се там в гръцкия квартал. От шубе да не го гепят.
- Това от нея ли си го чул?
- От нея. И не само това. В един жълт вестник пише така: “Докато Леа е работела тежка работа в Белене от радиоуредбата се чувала песента й “Чико от Порто Рико”. Тази песен първо е записана през 1959г. много след лагера. И второ, тя никога не е била в Белене, а в женския лагер Ножарево. Тука, в София, е ходила с американци. В стаята й, дето е живеела под наем, имало снимки на Рузвелт и на Труман. “Наште хора” са я избройкали и...
- Ти кога напусна Леа Иванова и кога се събрахте да работите с Лиана Антонова?
- С Леа заминахме за Америка и там я напуснах и отидох при Лиана. Навсякъде съм бил кормилото на оркестъра. И при Леа, и при Лиана. Имаше клауза в договора, че ако саксофонистът не е в състава, се анулира договорът.
- Скарахте ли се с Леа, та се разделихте в Щатите?
- Не сме се карали кой знае какво. Взех да си пиша с Лиана и се видяхме в Германия. Започнахме с нея и така 13 години.
- Вярно ли, че Леа и Еди са си купили мерцедес и визонено палто за Леа, за да изглеждала баровка при преговорите за хонорарите?
- Това е пълна глупост. Както и че кучето Рики й е подарено от “Алегро”. С моя приятел Петър Кристиян, който е румънски германец и работеше в кинематографията, се запознах още през 1957г. Когато през 1960 г. отидохме с Леа да пеем в Румъния, в цирка пееха и “Алегро”. Петер ми каза тогава: “Имам две кучета. Едното се казва Блеки, а другото Рики!” Леа каза: ”Искам да ги видя!” Отиде и си взе Рики. Леа и Еди събираха парите, когато се мотахме по турнета една година в Източна Германия, обръщаха ги в западна валута и от Западен Берлин си купиха от най-евтиния модел нов мерцедес. А палтото го купиха след 4 години в Мюнхен и даже се пазариха... Еди е такъв арменец, че ме е срам да ходя с него да пазарувам. Спомням си, че накрая им дадоха палтото с 50 % отстъпка. Кожарят им каза: “Абе, махайте се оттука, че не мога да ви трая!”

Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ