Гласели Ален Делон за кум на Парцалев

<strong>Народни артисти? Глупости. Народен артист съм аз, защото народът ме обича. Онзи ден след спектакъла ме понесе на ръце.<br /> Човекът отсреща, гладко избръснат и ухаещ на скъп парфюм, изрече тези думи с видима горчивина. В хотелската стая бе мрачно и студено. Той си наля уиски и допълни чашата с вода. Преди броени часове бе новата 1984 година. Празнуващите в препълнените три ресторанта на града, които той обиколи с програмата си, го аплодираха като луди. Крещяха бис. Канеха го по масите. Черпеха го. Радваха му се като на божество. Той бе любимецът на България. Но явно не на цялата. Талантът му вгорчаваше живота на някои от маститите му колеги. И властта го недолюбваше... Заради сексуалната ориентация... Затова и не го правеше народен артист. Когато му дадоха високото звание, бе твърде късно, за да му се радва. Ракът го довърши на 31 октомври 1989 г. Беше само на 64. Вече 27 години го няма. Но всяка негова поява в старите филми и телевизионни програми е празник. Защото той се казваше Георги Парцалев.</strong><br /> <br /> Наричаха го тъжния клоун, въпреки че предизвикваше само смях. Родил се бе по първи петли на 16 юни 1925 г. в град Левски. По настояване на родителите записва медицина. Бащата е безкрайно щастлив, че ще има син лекар. Това, разбира се, се разчува и при една от ваканциите, пред къщата на Парцалеви спира каруца, в която карат болен, на когото трябва да се помогне. Георги обаче се дърпа: Още съм първи курс, не мога да лекувам. Не ме излагай, сопва се бащата! Младежът отива до каруцата, надвесва се над белия като платно човек под чергите, поглежда зениците му, езика, мери пулса и температурата и отсича: Ще оздравее!<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/21-Georgi Partsalev51.jpg" width="520" height="341" alt="" /><br /> Татяна Лолова във филма &bdquo;Сиромашко лято&rdquo;<br /> <br /> Пациентът се усмихва. &bdquo;Докторът&rdquo; също, но отказва да вземе пари за лечението. На другия ден синовете на &bdquo;оздравелия&rdquo; се връщат с пълна дамаджана. По пътя човекът умрял, но засмян и щастлив. А вината е за доктора. Това разказва в книгата си &bdquo;Тъжният клоун&rdquo; илюзионистът Магистър Илма, който години наред, до последния дъх на големия артист, е бил с него.<br /> <br /> Когато старият Парцалев разбира, че синът му, увлечен по театъра, е изоставил медицината, десет години не му говори. Разбира се, и мигом спира субсидията. Останал без стотинка, бъдещият народен артист е приютен в гарсониерата на приятелско семейство в квартал &bdquo;Младост&rdquo;. Освен легло хазяите всяка сутрин му дават и по 32 стотинки за кутия цигари &bdquo;Слънце&rdquo;. Когато тя не му стига, той допушва фасове, намерени на улицата. Тогава се зарича: &bdquo;Забогатея ли, ще плащам всички сметки.&rdquo; <br /> <br /> Не си пожелавай нещо, защото може и да се сбъдне, са казали мъдреците: &bdquo; И той наистина плащаше&rdquo; - спомня си един от китаристите на група &bdquo;Импулс&rdquo; Васил Стоев-Ампега. Като съвсем начеващ музикант той и приятелите му попадат в едно турне с Парцалев. &bdquo;Интересът към него беше огромен - спомня си Ампега. &ndash; Имахме по два, че и три концерта на ден. Вечер той ни събираше и разказваше истории&rdquo;. След години, вече забогатял, позвънил на вратата на същата гарсониера на някогашните си благодетели. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Дошъл да им връчи ключа на новия им тристаен апартамент, който им подарява</strong></span><br /> <br /> Въпреки че той самият живеел на квартира.<br /> <br /> Случайно или не актьорът Звезделин Минков се запознава с Георги Парцалев още в първите дни, след като идва от родния си Козлодуй, за да кандидатства във ВИТИЗ /днес НАТФИЗ/. В дома на големия комик го водят две момичета, негови съседки, възхитени от способността на провинциалиста да имитира характерния му глас. Така започва дългото им приятелство. Но още в началото кандидат-студентът е предупреден да не се надява на ходатайство, което да го вкара в института: &bdquo;Не обичам връзкарите - казва му Парцалев. - Театралната сцена е храм, в който трябва да се стъпва на пръсти. И този, който не е за там, започва да тропа, да вдига излишен шум. Зрителят усеща фалша и веднага напуска салона&ldquo;. Това е първият урок, който младокът чул за мисията на актьора. После домакинът му разказал и за първата си роля на самодейната сцена. Случаят е прелюбопитен: На финала на пиесата неговият герой трябвало да изпълни отчайващ монолог, да извади пистолет, да го опре на челото си и да каже: &bdquo;Сбогом, мой живот&ldquo;. Следва изстрел, който да се озвучи с удар на чук върху ламарина от някой зад кулисите. Представлението стигнало кулминацията. Младият Парцалев редял тежките думи, после извадил револвера и извикал с патос: &bdquo;Сбогом, мой живот&ldquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/21-SATIRA.jpg" width="520" height="423" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Страхотният футболен отбор на Сатиричния театър. От ляво на дясно: Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Георги Парцалев, Димитър Манчев, Константин Коцев/клекнал/</em></span><br /> <br /> &bdquo;Гръм&rdquo; обаче не последвал. Точно в този момент колегата с ламарината излязъл да изпуши една цигара. На сцената изтерзаният самоубиец натиснал за втори път спусъка и пак тишина. Тогава взел някакъв ръждясал нож и в момента, в който се пробожда, се чува изстрел - трясък на чук върху ламарина. Така дебютантът разбрал, че<br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>неговата мисия в театъра е да бъде комик</strong></span><br /> <br /> Следващият разказ бил за първата му любов. Тя е от детството, когато семейството му е било много бедно. Толкова, че заради кръпките по панталона на дядо му викали Парцала. Та влюбил се малкият Георги в едно по думите му &bdquo;красиво, грациозно, неземно момиче&ldquo;. Богиня. По цели нощи не можел да спи и мечтаел да я целуне. Най-после събира смелост и нещата потръгват. Изпраща я до дома й, горящ от вълнение. След няколко разходки най-после успява да я целуне по бузата. Една вечер решава да сподели копнежите с баща си. Това, което чува в отговор, го съсипва: &bdquo;Трябва да забравиш това момиче. То е от най-богаташкия род. Няма да те допуснат там. Спри, защото братята й ще те издебнат и потрошат&ldquo;. Следва раздяла и много късното откровение: &bdquo;Като нея повече не срещнах&ldquo;.<br /> <br /> Среща обаче Роза Димова - в Париж, където е на екскурзия. Разглежда някаква витрина и чува зад гърба си: &bdquo;Боже мой! Та това е Парцалев! Колко се радвам да те видя, мон ами&ldquo;. Следва прегръдка, целувка. Дамата, българска емигрантка и водеща фигура в парфюмерийната индустрия на Франция, разказва, че като студентка е изгледала всички театрални постановки на големия актьор и след всяко представление му е поднасяла красиви букети с думите: &bdquo;Аз се казвам Роза&ldquo;.Следващата среща е в аристократичния апартамент на нашенката. С кафето тя предлага и брак. Мъжът се олюлява, кашля и първото, което се сеща да каже, е: &bdquo;А кой ще ни е кум?&ldquo;. След бързо обаждане по телефона красавицата вече е готова с отговора. &bdquo;Довечера ще вечеряме и ще се запознаеш с него: Ален Делон&ldquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/21-Georgi Partsalev43.jpg" width="300" height="432" hspace="8" align="right" alt="" />Доказателство, че всичко това е истина, е снимката - Роза Димова, Парцалев и Ален Делон. Според Магистър Илма обаче в чувствата на парижанката е имало голяма доза корист. Тя щедро дарява на своя фаворит скъпа козметика, знаейки за слабостта му към изящните аромати, но истинската й цел е да се добере до колекцията му от антики. Дори предлага да направи изложба с негови икони в Париж.<br /> Въпреки романтиката в този разказ, известно е , че Парцалев беше с различна сексуална ориентация, въпреки че това ни най-малко не влияеше на голямата любов на публиката към него. Нещо повече, нормални българи се възмущаваха на процеса, организиран от социалистическото правосъдие срещу актьора и още 26 души, заради слабостта им към собствения си пол. Казват, че тогава като спасител се явила партийната функционерка Цола Драгойчева, чийто син, големият сърдечен хирург Чавдар, също е прескачал на другия бряг.<br /> <br /> Няколко години преди смъртта си, ни в клин ни в ръкав в телевизионно предаване другата легенда на сцената и екрана Георги Калоянчев изрече за Парцалев нещо, което едва ли му прави чест: &bdquo;Беше гей! Не обичаше децата, тупаше ги по главата и ги гонеше от себе си&ldquo;.<br /> Това изказване възмути мнозина и Калата бързо намери начин да се откаже от думите си. Всъщност враждата между двамата е отколешна и не е тайна. Някога Парцалев казал на знаменития си колега: &bdquo;Твоите пари са народни, а моите заслужени&rdquo;. Това не се забравя. <br /> Когато се случва най-лошото, Георги Парцалев е отведен в Правителствена болница направо от сцената, където има репетиция. 18 дни е в реанимацията. Магистър Илма го вижда четири дни преди да умре: &bdquo;Пуши ми се една цигара, но няма да запаля, защото лекарите не дават&ldquo;, казва актьорът. &bdquo;Ще се оправиш, Бате. Няма страшно&ldquo;, успокоява го приятелят. &bdquo;Тя, моята е свършила, Илия&ldquo;, тъжен е Парцалев. Той умира от скоротечна левкемия. <br /> <br /> Слуховете, че е бил пребит по време на дисидентската акция в градинката пред &bdquo;Кристал&ldquo; или че си е отишъл от СПИН, не отговарят на истината. На човека, символ на смеха, е отказано поклонение в камерния салон на Сатиричния театър. Траурната церемония е в ритуалната зала на Софийските гробища. Кордон от милиционери пазят наоколо. Народът го разкъсва и обгражда сградата. Така е било само на погребението на Гунди и Котков.<br /> <em><strong><br /> Подготви Исак ГОЗЕС</strong></em><br />