“Редувам бирена с ракиена диета”, споделя “Рицарят без броня”
Олег КОВАЧЕВ е завършил операторско майсторство в бившия ВИТИЗ, но цяла България го познава още от хлапе заради незабравимата му роля в “Рицар без броня”. Като оператор е заснел около 25 документални филма. Признат е за режисьор от дебютна комисия. Автор е на още десетина филма. Има награди, получени във Финландия, Полша, Русия, Франция. От 1991 г. насам практикува свободна професия. Прави частни видеофилми. Днес работи в БНТ.

- Как сте със здравето?
- Все по-зле. Като бях млад, бях по-добре. Вече не мога да играя футбол, както правех всяка седмица, защото скъсах един мускул на десния си крак. Няма ги тези моменти, в които можеш цяла нощ да пиеш и след това да отидеш на работа. Имам си болежки.

НА 52 ГОДИНИ НЕ СЕ ЧУВСТВАМ КАТО НА 25

- Какво правите, когато положението стане нетърпимо?
- Отивам на лекар. Изслушвам го какво ми казва, пише ми рецепта, прави ми снимка, оказва се, че ми няма нищо. След това аз не взимам предписаните лекарства. Като ми кажат, че няма да умирам скоро, късам рецептата. Боря се сам. Смятам, че ако организмът се пребори сам с една болест, става по-силен.

- Имате ли други здравословни проблеми?
- Още когато бях войник, ме уплашиха, че имам жестока болест на бъбреците. Лежах по болници и оттогава съм запазил едно недобро чувство към тях. Слабото място са бъбреците ми.

- Какво ви е точно?
- Казаха, че имам хроничен глумеронефрит. Бъбреците ми негодуват, ако ме заболи гърло, ако вдигна температура или ако се напия повечко. Непрекъснато вадя от тях пясък и камъни. Но аз пия много бира с цел да не им разрешавам да се задържат.

- Какъв вид са камъните?
- Уратни. Не го пожелавам никому. Точно на 40-ия си рожден ден вадих камък. Като излезе, не ми се вярваше, че е възможно.

- Много ли боли?
- Изключително много.

- Какво правите в такива случаи?
- Непрекъснато пия топла бира и топла вода и подскачам на едно място. Така са ми казали лекарите. Всеки ден ходя за инжекция аналгин -

В ЕДИН МОМЕНТ НЕ СЕ ИЗДЪРЖА ОТ БОЛКИ

Да не дава Господ такова чудо!

- Какво мислите за българските болници?
- Според мен нещата доста са се подобрили в сравнение с едно време. Но днес лекарите очакват да им дадеш пари, за да се справят с твоето заболяване. Навремето им беше все едно. По времето на социализма, когато лежах по болници, на нас гледаха като на животни Мисля, че лекарите у нас ще станат една заможна класа.

- Има ли лекари, на които сте благодарен?
- Да. На д-р Боян Духовников от АГ-болница “Шейново”, където се родиха синът ми и дъщеря ми. Благодарен съм на проф. Митко Цветков, уролог. Той е прекрасен лекар, много енергичен, успява да те разведри, да ти каже три приказки и така разбираш, че и лекарите са хора. Мисля, че и другите му колеги трябва да бъдат като него.

- На колко години бяхте, когато участвахте в “Рицар без броня”?
- На 9 години.

- Според вас защо този филм стана толкова добър?
- Как да не се получи добър филм с участието на Валери Петров, Атанас Тасев, Борислав Шаралиев, Апостол Карамитев...

- Имате ли актьорска дарба?
- Мисля, че не, колкото и тъжно да звучи.

- Как човек разбира, че е роден за режисьор?
- Режисьорът трябва да съумее да накара всички тези хора да работят, давайки от себе си максималното, за стане хубав филм. Ако режисьорът е добър психолог и знае какво иска, ще направи сполучливо произведение. Режисьорската работа е малко като треньорската. Например Димитър Пенев - добър треньор ли е, или имаше късмет в САЩ? Не знам. До известна степен се чувствам фаталист.

- На други езици фаталист означава чувствителен. Такъв ли сте?
- Да, много. Това дълго време ме притесняваше, защото ми се струваше, че не е по мъжки да гледаш хубав филм и да се разплачеш. Смятам, че човек трябва да се примири с факта, че е по-чувствителен от другите.

ВЕЧЕ НЕ МЕ Е СРАМ, КОГАТО МИ ИЗЛИЗАТ СЪЛЗИ

като гледам, да речем, последния кадър от “Светлините на града” на Чаплин. Аз съм от хората, които се вълнуват повече. Понякога си вървя по улицата, виждам беден човек и после два часа ми е мъчно за него. Не е изгодно да имаш такава чувствителност. Опитвам се да я крия и може би успявам.

- Имате ли свой любим филм?
- Да. Филмът за Гунди ми е любим. Срещал съм го два пъти в живота си - в Киноцентъра, където го пробваха за роля, но не го одобриха. Вторият път беше на среща в Хладилния завод. Имах късмета да седя до него. Тези спомени са ми много мили. С един приятел искахме да направим игрален филм на спортна тема. Кой българин заслужава да се направи филм за него? Гунди, разбира се! Изпихме по пет бири, измислихме как ще почне и как ще завърши филма, но в един момент се запитахме: а кой ще играе главната роля? Гледахме се и разбрахме, че такъв човек няма. Така решихме да направим документален филм. Месеци наред преравях архива на телевизията, завирах се в най-прашните ъгълчета. Намерихме кино-лентички от 1965 г. - на тях имаше негови тренировки, сцени в съблекалнята с националния отбор. За хората, които обичат Гунди, бе огромно удоволствие да видят отново тези кадри - те не бяха показвани 40 години. Беше безкрайно приятно! Усетих каква любов хранят още хората към един човек, който отдавна го няма.

- Бихте ли направил паралел между професията на режисьора и на лекаря? Има ли нещо общо?
- Всеки представител на двете професии може да умори някой свой пациент - единият по грешка, другият - от скука. Можеш да убиеш зрител с някой скучен филм. Освен това всеки може да те псува спокойно. Като си излязат от кабинета, да си кажат: “Този лекар е тъп и нищо не разбира”, или пък да кажат: “Този режисьор е голям глупак. Виж какви глупости е направил”.

- Замислял ли сте някога дали бихте работил нещо друго?
- Аз съм работил друго. Много години карах такси, бил съм продавач в плод-зеленчук. Според мен един средноинтелигентен човек би могъл да се изхранва от много неща. Друг е въпросът дали този труд му доставя удоволствие. На мен ми доставя удоволствие да бъда режисьор.

- Според вас има ли срамен труд?
- Срамен труд е кражбата. Някои хора я превърнаха в занаят и забогатяха от това. Аз не мога да седя без да работя. Това би ме изплашило - да не мога да работя.

- Има ли стрес в режисьорската професия?
- Да, особено при живите предавания. Стресът е голям, защото като те гледат 500 хиляди души, нямаш право на грешка. Киното и телевизията са “нервни” изкуства.

- Лесно ли се паникьосвате?
- Не. По принцип съм хладнокръвен човек.

СТАРАЯ СЕ ДА СЕ УСМИХВАМ, КОГАТО МИ Е НАЙ-ТЕЖКО

- Коя е най-голямата ви награда?
- Децата ми, които са умни и добри, и с които сме приятели.

- Какво означава здравето за вас?
- То е дар от Бога. Има хора, на които Бог е дал здраве, а те се опитват да го разрушат всячески. Имам приятели, които изпиват дамаджани на ден и нищо им няма. Значи са много здрави хора. Има и други хора, на които Бог не е дал здраве - всеки ден срещаме по улиците болни, недъгави хора. Има някаква Божия промисъл в здравето на всеки човек.

- От какво според вас боледува най-много българинът?
- От затлъстяване. И аз се боря с моите килограми отдавна, напоследък май се предадох.
Ако българите не са толкова дебели, ще са по-здрави, независимо от това, че пушат и пият.

- Какво правите за вашето наднормено тегло?
- Правя диети. Имам една бирена диета. Спирам да ям храна и пия само бира - от обед до вечер, докато издържа. Така се пречиствам. Не отслабвам много, но ми е весело през целия ден. Това става само когато нямам работа.

- Имате ли други диети?
- Да - гроздова. Сутрин се яде грозде, а от обед до вечерта се пие гроздова ракия. Като свършиш парите, свършваш и с диетата. Ако и тогава не си отслабнал, значи нямаш никакви шансове. Това са любимите ми диети. Редувам ги. През лятото прилагам бирената, а като дойде зима - опитвам гроздовата.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА