Твърдоглав, неуправляем, една ходеща емоция - така определя с няколко думи именития актьор Петър Слабаков жената, която от 24 години дели хляб и вълнения с него - актрисата от Сатирата Цветана Гълъбова.
Тя е с десет лета по-млада от него и е само на 75. А на 23 април актьорът и политикът закръгли 85, обграден от вечността на Балкана, от уважението на близките си и от благодарността на многото кучета и котки, чието изхранване е взел присърце. Участвал в десетки филми, най-известните от които: „Цар и генерал”, „Пленено ято”, „Вечни времена”, „Мъртви души”, днес той не изпитва носталгия по киното, нито пък по удобния стол в парламента, където е бил депутат в Седмото Велико Народно събрание и в 37-ото. Оставили зад гърба си незабравими роли и шумната суетня на столичния град, двамата са избрали да прекарат най-мъдрата част от броеницата на дните си в село Бериево, Севлиевско. Харесали са си една стогодишна къща с чардак, соба и хладна маза, съхранила силата на времето и магията на патриархалния български уют. Слабаков е владетелят на втория етаж, а Цветана върти домакинството в приземния.

На село е малко скучно. Как прекарвате дните си?
- Цяла нощ Петър гледа спортни предавания по телевизията, после спи до обяд – отговаря вместо рожденика актрисата. – Вчера скова една портичка на оградата. Трябва да направи и друга, ама нещо се разсейва. Иначе е майстор. Абсолютно всичко може да прави. Обаче какъвто инструмент вземе, запокитва го някъде и върви го търси. Изчел е целия Достоевски – отпред назад и отзад напред. Основното му занимание е да си издирва очилата и слуховия апарат. Най се дразни, като ми остави мобилния си телефон, а аз не мога да се ориентирам къде да натисна, когато това чудо се обади.
Помага ли в домакинството?
- Миналата година си счупих дясната ръка и той се оправяше с къщата – готвеше, чистеше, гледаше градината, хранеше кокошките. И не се оплакваше. А аз като готвя, е страшен махнаджия – ту яденето му солено, ту - горещо...
Лесно ли се живее с прям човек като него?
- Бързо избухва и в такива моменти излизам от стаята, но щом преспи, му минава. Най-хубавото нещо у него е твърдата му глава. Ние се познаваме отдавна, още от Бургаския театър. Този човек има изключителни заслуги.
Г-н Слабаков, с какво се занимавахте, когато ви позвъних?
- С водомера. Пак не работи както трябва.
С каква мисъл се събудихте днес?
- С не много добра. С това какво става у нас. Ето например комшийката Раличка е болна от пневмония, а няма пари за лекарства. Всеки петък ходя на пазар в Севлиево. Зарзаватът е скъп и все вносен. Картофите са от Египет, марулята – италианска, ябълките – турски или македонски. Имам чувството, че живеем в пустиня...
Пропуснахте ли нещо в тези 85 години?
- Пропуснал съм това, че не съм набил някой депутат! Нашите партии си приличат като две капки вода.
Какви изкушения имахте в младостта и какви – сега?
- В юношеските си години много исках да стана тракторист и да отида в Съветския съюз. Гледах по филмите техните безкрайни полета и си мечтаех да яхна трактора и да работя от сутрин до вечер. Дори се опитах да избягам в СССР, но ме хванаха на кораба и ме върнаха. Хората бягаха на Запад, аз – на Изток! Зодия Телец съм, а телецът обича земята. Баща ми също е бил тракторист. Работил съм и като леяр. И следвах. По 45 тона метал са минавали през ръцете ми на смяна. Сега моето изкушение е, като изляза навън, да видя пролетта. Днес човек единствено на природата може да се зарадва. В градината си имам 250 кокичета, 150 лалета, игликата вече цъфна. Всичките селски кучета и котки идват при нас, защото тукашните хора не ги хранят. А Цветана сутрин щом стане, първо приготвя манджата за тях, после мисли за нас.
Как се чувствате като рожденик?
- Никога не съм смятал годините си. Преди няколко дни се обади брат ми, който е на 95 лазарника. Каза ми: „Изпращам ти подарък”. „По какъв повод”? – питам го. „Имаш рожден ден”! Никога не съм празнувал рождения и имения си ден. За първи път ми пресметна годините Кеворк Кеворкян. Гостувах в предаването „Всяка неделя” и стана въпрос за моите години. Отговорих, че не зная колко са. Тогава Кеворк ги сметна, броейки на пръсти – оказаха се 57. Годините за мене не играят, не се интересувам от тях. Само веднъж, помня, че беше 20 април, когато се появи на белия свят внучката ми Йоана, поисках думата от председателя на Народното събрание Благовест Сендов, за да почерпя.
Съжалявате ли за нещо от миналото?
- За нищо!
Мъчно ли ви е за театъра?
- Не!
Какво е в основата на философията на Петър Слабаков?
- Той е от рода на капитан Дядо Никола – обяснява Цветана. – Всички от този род са големи патриоти. Петър – също. Ала сега, във връзка с колоритната ни политика, вика: „Това не е народ, това е мърша! Никой нищо не прави!”
Какво е най-хубавото на третата възраст?
- Да се радваш на децата си, на зеленината, на небето, на цветята... И на приятелството. А ние имаме приятели много и навсякъде...