Художничката Силва Бъчварова на 60 г.: Лошото е често срещано, но доброто се помни повече

<em>Силва Бъчварова е родена преди 60 г. в Пловдив. Завършва сценография в Националната художествена академия. Специализира във Франция. Работи като сценограф в редица театри у нас и в чужбина, между които и куклените театри в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, театър &quot;Ателие 313&quot;-София. Преподавател е по живопис в специалност Сценография в Художествената академия. Член е на Съюза на българските художници и на Международния съюз на куклените дейци UNIMA. <br /> </em><br /> Има над 20 самостоятелни изложби - живопис, сценография, илюстрация, рисунки у нас и в чужбина, и над 40 участия в световни изложения. Илюстратор е на 70 книги, автор на 80 куклени и драматични постановки. Носител е на множество престижни награди.<br /> <br /> <strong>- Как се случи да изберете пътя на твореца?<br /> </strong>- Сравнително лесно &ndash; само след един четиригодишен опит да стана пианистка. <br /> <br /> <strong>- Сценография и живопис &ndash; има ли връзка между тях?<br /> </strong>- Много близка, тъй като това са две от изобразителните средства за създаване на художествено пространство. Аз преподавам живопис в специалност Сценография в НХА.<br /> <strong><br /> - Мястото на театъра в творчеството ви?<br /> </strong>- Той беше причината да завърша сценография и оттогава присъства постоянно в работата ми. Освен това ми носи разнообразие! Ако имах време и възможност, бих се занимавала с още видове изкуства, с различни изразни средства за визуализация на въображението. Освен това театърът е колективно творчество, а изобразителното изкуство &ndash; самотно. Добре е да се редуват.<br /> <br /> <strong>- Смешните и тъжните моменти в театъра?<br /> </strong>- О, те са много и винаги разнообразни, винаги драматични и ярко театрални. Една от способностите на театъра е да превръща всичко в игра и да се самосъхранява по този начин.<br /> <strong><br /> - Трудът ви е признат. Радвате се на много награди. Това успокоява ли ви?<br /> </strong>- Би било глупаво и смешно. Особено в театъра, където всичко се променя непрекъснато, случва се в един миг и изчезва на следващото представление... Всеки истински творец знае, че трябва да се доказва непрекъснато, и отдавна е минал моментът за избор на спокоен живот.<br /> <br /> <strong>- Какво ви носи изобразителното изкуство?<br /> </strong>- Възможността и средството да създавам свой свят.<br /> <br /> <strong>- Кои теми най-много ви вълнуват?<br /> </strong>- Красотата. <br /> <br /> <strong>- Вие сте преподавател. Как оценявате образованието и изкуството в България?<br /> </strong>- Мога да говоря само за конкретното образование в НХА. Мисля, че е на високо ниво като програми и намерения. Съдя за това и от ефекта върху чуждестранните ни студенти по Европейската програма &ldquo;Еразмус&rdquo;, както и от презентациите ни в други европейски колежи. За изкуството в България мога да повторя нещо, което отдавна се знае &ndash; имаме много талантливи и добре подготвени художници. <br /> <br /> <strong>- Усеща се любов към детайла в рисунките ви, прецизен човек ли сте и в живота?<br /> </strong>- Разбира се, нищо не е случайно. Харесвам изящното, точната линия, елегантността, чистата форма, математиката, високите технологии, красотата...<br /> <br /> <strong>- Настроението ли е основното усещане, което влияе, когато творите?<br /> </strong>- Настроението, както и популярното понятие &ldquo;вдъхновение&rdquo; са удобни литературни обяснения на творческата работа, която, ако е професионална, е процес, който не се влияе от прогнозата за времето или поетични настроения. Нещата са доста по-сложни и резултат на непрекъснато &ldquo;crime of visual passion&rdquo;, &bdquo;престъпление&rdquo; от сетивна страст.<br /> <br /> <strong>- Като се обърнете назад, каква е равносметката - повече трудности или повече приятни моменти? <br /> </strong>- В действителност трудностите са задължителни, ако искаме да постигнем истински резултат, а приятните моменти се помнят повече. <br /> <br /> <strong>- Казват, че отдадените на изкуство са своеобразни самотници, как е при вас? <br /> </strong>- Няма такова нещо! Образът на художника &ndash; дивак и самотник, е създаден най-вече от елементарните медии, литература и кино с цел по-лесното разбиране от масовата публика. Вродената ексцентричност е нещо съвсем друго &ndash; безценно и рядко качество, както и съчетанието талант - характер, без което няма творческа реализация. <br /> <br /> <strong>- Срещате ли разбиране и подкрепа от най-близките си хора?<br /> </strong>- Да, напълно, за което съм много благодарна.<br /> <strong><br /> - Творецът и свободното време?<br /> </strong>- Свободен от какво? В този смисъл мога да кажа, че имам доживотна присъда без право на обжалване. Но все пак има и пътешествия, джаз, риболов, нови компютърни програми, приятели...<br /> <br /> <br /> <em><strong>Станислава ГАВРИЛОВА<br /> </strong></em>