Георги Илиев-Майкъла: Всички партии си правят експерименти със здравеопазването ни

Георги Илиев-Майкъла е роден на 15 септември 1956 г. През годините е стълб в защитата на “Сливен”, ЦСКА, “Славия”, “Локомотив” София, “Дунав”. Шампион през 1980, 1981, 1982 и 1983 г., носител на купата през 1981 и 1983 г. Има 245 мача и 14 гола в “А” група. С 5 мача в националния отбор. От 1990 до 1993 г. е селекционер в ЦСКА, а по-късно заема и други ръководни постове в “червения” клуб.

- Откъде идва прякорът ви Майкъла?
- От мача с “Ливърпул” през 1982 година. Имаше футболист с такова име. С него често се срещахме по терена. Измислиха ми го феновете. Аз си харесвам прякора. Добре е да те сравняват с футболист от “Ливърпул”.
- Играхте дълги години в ЦСКА. Кой успех с червената фланелка помните най-много?
- Успехите са много. Четири пъти съм бил шампион с ЦСКА. За мен най-впечатляваща бе 1980 г., когато станахме първенци. На два пъти елиминирахме европейски шампиони - “Нотингам” и “Ливърпул”. Още два пъти победихме “Монако”. Отстранихме шампиона на Испания “Реал Сосиедад”.
- Бяхте безкомпромисен бранител. Как се стараехте да предпазвате от травми противниковите играчи?
- Не зная дали съм бил безкомпромисен. По принцип обичам да побеждавам. Голямата ми мечта беше да играя срещу футболисти, които съм гледал само по телевизията. И най-важното - да ги надигравам. За мен бе предизвикателство да победя тези, които са обожавани от цял свят и са шампиони в най-силните първенства в Европа. Никога не съм нанесъл травма на противников играч. За цялата си кариера нямам нито един червен картон, а жълт съм получавал много рядко. Никога не са ме гонили от мач. Просто бях много добре подготвен във физическо отношение. Това ми помагаше в единоборствата.
- Каква е ролята на доктора във футбола?
- В България малко късно разбрахме, че лекарят е много важен фактор във футбола. Имахме един великолепен лекар - д-р Димитър Гевренов. Той ни беше като баща. Футболистите би трябвало да обръщат повече внимание на здравето си - да правят всички задължителни проби и изследвания преди, по време и след първенството.
- Коя е основата да се играе силен футбол?
- Медицината.
- Имали ли сте травми?
- Още на 19-годишна възраст претърпях много тежка травма на един турнир в Испания. Наложи се да оперират двата ми менискуса едновременно. Дори ми предсказаха, че никога повече няма да мога да играя футбол. Но след два месеца се оправих и играх още 12 години.
- Имате вид на много съхранен човек. Как го постигате?
- Не зная. Понякога външният вид лъже. Обикновеният човек гледа колите, вижда, че имаш пари, наблюдава живота, който водиш. А не знае, че това е свързано с много лишения и травми. Почти всички футболисти след 35-40-годишна възраст са полуинвалиди. Това важи и за гимнастиците, и за волейболистите, и за баскетболистите.
- Как е колянната ви става днес?
- Силно е увредена. Д-р Михаил Илиев от време на време се опитва да ми бие някоя инжекция. Винаги отказвам.
 - Защо?
- Страх ме е от инжекции.
- Боли ли ви коляното днес?
- Понякога, особено при претоварване.
- Кой ви пази?
- Господ. Само той е зад гърба ми. Всеки има написана пътека в живота си. Ако наистина вярваш в Бог, ако уважаваш сътворението на света и действителността, по-лесно ще минаваш през всички премеждия.
- Кои са важните неща, които човек трябва да притежава?
- Добър бюджет, с който да разполагаш, за да се храниш нормално. Храната и възстановяването са много важни неща в спорта.
- Какво мислите за нашата медицина?
- Тя е много сложно нещо и човек не трябва да се бърка в неща, които не разбира. България разполага с великолепни лекари. У нас проблемите според мен са най-вече при следоперативното възстановяване и при медикаментозната терапия.
- Операцията промени ли живота ви?
- Промени мисленето ми. Изведнъж разбрах, че този добър живот, който бях живял дотогава - с пари, с развлечения - вече няма да е същият. Навремето футболът беше удоволствие. Ползвах доста облаги. След сериозната травма бях почти на улицата -
без образование, без нищо. Или трябва да спортуваш, или да учиш. Двете наведнъж не става. Повечето футболисти затова закъсаха - след приключването на кариерата си, те не бяха подготвени за живота, който никак не е лесен.
- Мислите ли, че всеки български гражданин може спокойно да си купува лекарства?
- Би трябвало да може да си ги позволи - със заплатата си. За съжаление 80 процента от хората у нас не са в състояние да си набавят качествени медикаменти.
- На какво приличат нашите болници?
- На всичко друго, само не на болници. Изключение правят няколко. Преди време заведох баща ми да сменят клапата на сърцето му при проф. Генчо Начев в болница “Св. Екатерина”. Тя по нищо не отстъпва на западните клиники. Плащаш си, но получаваш качествена услуга.
- Имате ли мнение за други здравни заведения?
- “Пирогов” е великолепен спешен център с перфектни специалисти. Всички останали болници у нас са в пълна мизерия! Не съм наясно защо държавата не отделя достатъчно средства за здравеопазването. Мисля, че хората заслужават по-добро лечение. Те години наред са се трудили съвестно и трябва да се лекуват по достоен начин.
- Какво мислите за нашето здравеопазване?
- Всички партии експериментират как да го оправят... Каквато е държавата, такова е и здравеопазването, такъв е и спортът.
- Какво мислите за хората, които ни управляват?
- Наблюдавам внимателно последните 6-7 правителства, които се смениха. Всички депутати влязоха бедни в правителството и излязоха оттам много богати. Днешният български парламент се състои от неуспели учители, градинари и кооператори. Изведнъж се превърнаха в депутати. Въртят се в един омагьосан кръг. Важно е да си в парламента. Партията няма значение. Аз не мога да възприема, че ще ме управлява човек, който не е успял в собствения си бизнес.
- Има ли стрес във футбола?
- В него винаги има стрес. Ние бяхме офицери. От нас се искаше да даваме максималното - и на терена, и в живота. Напрежението беше огромно. Годините, в които съм играл активно, за мен бяха над 120 процента напрежение. Във всеки мач се изразходва страхотно много психична енергия. И подготовката за мача, и самият мач са доста над стресовите положения при обикновения човек. В бизнеса е същото. Но стресът определено е най-голям в спорта.
- Спортувате ли?
- Редовно играя тенис на корт. Добър плувец съм. Много ми е приятно да карам моторна шейна на 2000 метра височина.
- Спазвате ли диета?
- Винаги съм спазвал. Искам да подчертая, че диетата е свързана с финансовите възможности. Нека не се заблуждаваме, че обикновеният човек може да прави правилна диета. В България 70 процента от хората работят, за да се хранят с това, което могат да си позволят. Това е проблем за страната ни. Затова нацията ни е болна. Искам да кажа още нещо в тази връзка. Освен здравеопазването и начинът на хранене - откакто настъпи псевдодемокрацията - бяха съсипани всички детски площадки, спортът в училищата и между блоковете. Чрез вашия вестник искам да се обърна към кметовете и към правителството - не разрешавайте строителство в междублоковите пространства! Не съсипвайте детските площадки! По този начин пращате децата по барчета и при компютри. А мястото им е на игрищата.
- Пушите ли, пиете ли?
- Никога не съм пушил. До 28-годишната си възраст не бях пил и бира. Днес пия по малко бяло вино. Правя всичко, но умерено.
- Вредни ли са цигарите и алкохолът?
- Това е спорно. Познавам много хора, които никога не са пушили и пили, а мрат. И двете неща, за които ме питате, са вид удоволствие. Но ако са лош навик, тогава е опасно.
- В какво вярвате?
- В Бог, в семейството и в себе си.
- Здрав ли е българинът?
- Той е много болен човек. Води нездравословен живот. Няма навици за правилно хранене. Често изпада в стресови ситуации - особено след демократичните промени. Българинът трябва да разбере, че трябва да се приобщи към Европейската общност. Почти всички се оплакват, че бензинът е скъп. А по улиците на София задръстването е пълно.. Не разбирам как безработният или този, който получава 300 лева заплата, цял ден кара колата си. Такова нещо няма никъде по света! Българите взимат 200 лева заплата, харчат 500, а 200 внасят в книжка! Парадоксът е невероятен! Основните причини за лошото здраве на българина са слабата държавна политика, липсата на действащо законодателство и манталитетът.
- Какво е вашето пожелание за читателите на “БЛИЦ”?
- Да се опитат да работят повече. Така ще получават повече. Да водят умерен и природосъобразен живот. Задължително да почиват по една седмица - през зимата и през лятото.
- В заключение?
- Нека не обръщаме толкова голямо внимание на това, че някой лекар е взел 50 или 100 лева, за да помогне на някого. Когато имам възможност, ще му дам пари.
- Защо?
- Защото заплатата му е необосновано ниска. Лекарите живеят в мизерия,Но отговарят
за живота ни. За сметка на това в парламента крадат милиони! И никой не им държи сметка. Министрите също крадат и разграбиха държавата. Какво излиза? Който краде много, си е добре. А който е взел 10 лева, ще го вкараме за 10 години в затвора... Апелирам към всички българи: променете мисленето си!