Обраха ме, а полицията ме прати сам да издирвам крадците! - откровеничи култовият композитор.
Развигор Попов е един от най-популярните български музиканти и композитори. Роден е през 1940 г. в София. Известен е с работата си в естрадните състави от близкото минало “Стакато” и “Старт”. Съпруг е на една от най-обичаните певици от 80-те и 90-те години Мими Иванова. Измежду най-известните му песни са хитовете “15 лалета”, “Вече свърши хубавото време”, “Вълкът и седемте козлета”. С покойния Георги Минчев имаха дует “Полезни изкопаеми”. В момента заедно с Мими Иванова развиват музикална школа за деца в читалище “Цанко Церковски” София.

- Чух, че са ви обрали наскоро?
- Да, посред бял ден, докато бяхме на гости на Хайгашод Агасян на ул.”Дондуков” срещу Операта в София, си бяхме оставили колата на булеварда. Само за някакви минути я разбиха и ми откраднаха един много скъп инструмент за няколко хиляди лева. Това стана в два часа след обед. В полицията ни казаха само да вървим да си го търсим в заложните къщи, ако си го познаем. “Ние – казаха полицаите – от музикални инструменти не разбираме.” Естествено нищо не се намери…

- Бурен ли беше последният ви рожден ден или годините си казаха думата?
- Много тихо и спокойно навърших 68 години. На същата дата обикновено празнуваме с един мой колега и композитор - Стефан Димитров. Той е роден на същия ден, както и една колежка, която се казва Кайли Миноуг.

- Колко години направихте брак с Мими Иванова?
- Бракът ни е вече 30 и кусур години, но не ги забелязваме някак си. И двамата сме имали много щастлив и хубав първи брак с тази разлика, че аз имах и син. Тя нямаше деца, защото беше само година и половина бракувана. Но нейният съпруг беше един голям мой приятел - поляк. Тогава в Полша група номер едно беше "НоТоЦо" и Юрек Рибински, съпругът на Мими, им беше басист и пееше. Мими също правеше много концерти с "НоТоЦо", от него й остана фамилното име Мими Рибинска.
Ние тогава имахме големи проблеми, защото аз също имах брак. Ние дълго време работихме с Мими в нашия оркестър "Стакато" - тя беше солистка. Юрек пътуваше често с нас, станахме приятели. И ние гостувахме често на тях, въобще "НоТоЦо" и "Стакато" се бяхме побратимили покрай Мими и Юрек. В един момент обаче се наложи да пътуваме само "Стакато" със своите солисти в бившия Съветски съюз на турне за три месеца. Турнето беше много скучно - от хотела в залата, от залата - в хотела. В бившия Съветски съюз нямаше кой знае какви забавления, няма къде да се отиде. И просто групата ни стана като едно семейство. И толкова се сближихме, че завъртяхме любов,

влюбихме се така, между другото - от скука.

И после, слизайки от самолета в България, двамата си казахме: "Каквото било - било - дотука! Сега всеки да си гледа семейството, разделят ни се пътищата, ще ни остане хубав спомен. Чао!" Добре, ама не става... Аз заминах в Западна Германия, Мими в Полша... И започнаха едни телефони, после се срещаме от време на време, спомени. Прибираме се в България и уж няма да се виждаме, пък като се видим - хайде пак. И започнахме наново да се срещаме. Много близка приятелка ни беше композиторката Зорница Попова. Пишеше песни за Мими и за кой ли не. И у тях започнахме да се срещаме. И един ден Зорница ни казва: "Няма какво да се измъчвате и вие, и половинките ви. Ами я се разберете и се съберете." Послушахме я, събрахме се, дълго се точиха разводи и направо от единия в другия брак. Но вече сме заедно повече от 30 години.
- Какво стана с баскитариста на "НоТоЦо", от когото отнехте Мими?
- Той

беше напуснал жена си, за да се ожени за Мими и мисля, че пак се върна при първата.

Те нямаха деца. А с Мими имаме дъщеря, която в момента се пече на голям огън, защото сега се дипломира в Нюрнберг, Германия, и става магистър по екология, социология и география. Песента "Българийо, децата ни върни" я написах, когато тя замина за Германия и ние с Мими се оказахме съвсем сами с кучето.
- С какво се занимава Пепи, синът ви от първия брак. В България ли е?
- Той е тук и си гледа бебето, което също се казва Пепи. Моята мечта беше да го правя барабанист, но той си стана пианист. Най-успешния му период беше с група "Атлас". Когато синът ми написа "Бледа кукла си ти" и Дони я изпя, бяха най-хубавите години на "Атлас". Той доста пътува в чужбина, но като музикант в групи, никога не е мислел да остава завинаги.
Аз също пътувам, скоро се върнах от Норвегия. Защото, както ви казах, аз много обичам да свиря. Където има пиано бар или някакво свирене - отивам. Независимо, плащат или не плащат, не ме интересува - много обичам да свиря. Изкарвам си хубави пари от тази работа, но не е това най-важното.
Както Георги Минчев, с когото последните шест години от живота му бяхме неразделни приятели, пееше: "Пак на сцена, пак на сцена, / хем си правим кеф, / хем и бирата осигурена, / хем изкарваме по някой лев!".

- Защо някои смятат, че “15 лалета” не е ваша песен, а на Зорница Попова?
- Така тръгна от едно интервю, но не е вярно. “15 лалета” си е моя песен. Просто текстописецът, с който работеше Зорница - Йордан Янков, беше предложил първо текста на нея. Но на нея няколко месеца не й идваше музиката и тя ми предложи аз да напиша песента. Аз веднага се съгласих, защото и преди това ми беше харесал текстът, но ми беше неудобно да го поискам. Това е единствената песен, която съм направил с китара, а не с пиано. Същата нощ пианото изгърмя заради забравеното локално парно зад него. Песента стана готова за един ден.
Последните дни на Зорница за съжаление бяха голяма трагедия.

Почина от рак на белите дробове, беше страстна пушачка,

пушеше ужасно много и не сваляше цигарата от устата си. Почина заобиколена от всичките си приятели, макар че живееше сама. Беше разкошен човек.

Едно интервю на Антония СТОЙКОВА