Два дни преди ефир ми съобщиха, че рубриката пада
<em>Тези дни гръмна тв бомбата, че Деляна Маринова-Джуджи вече не е част от екипа на предаването &bdquo;На кафе&rdquo; и че доскорошната асистентка на Гала остава без работа, поне в следващите 3 месеца. След това съдбата й на малкия екран тепърва ще се решава. Оказа се, че рокадите са абсолютна изненада за Джуджи, която е неделима част от предаването през последните 7 години. Освен нея, от &bdquo;На кафе&rdquo; си тръгват още Елица и някои от сътрудниците. Остава единствено Зейнеб и външните коментатори на риалити форматите.</em><br /> <hr /> <strong><br /> - Джуджи, появи се информация, че вече не си част от екипа на предаването &bdquo;На кафе&rdquo; и оставаш без работа. Истина ли е това?</strong><br /> - Вярно е, да. Това, което ми се каза на мен, е, че рокадите се налагат заради риалити формата &bdquo;Биг брадър&rdquo; и ще продължат до Нова година. Защото знаеш, че в момента почти цялото предаване е посветено на коментари за риалити шоуто. <br /> <br /> <strong>- На какво се дължи това според теб? Нисък рейтинг?</strong><br /> - Там е работата, че аз нямам никакво логично обяснение. Чисто икономически, рубриката е с висок рейтинг и няма причина да бъде свалена заради това. Не съм направила никаква издънка в ефир. И трето &ndash; аз съм абсолютно икономически полезна на Нова телевизия, защото, реално погледнато, не струвам пари, освен заплатата, която е нормално човек да получава, когато работи някъде. Нямам обяснение, наистина!<br /> <br /> <strong>- Човешки погледнато, как ти звучи риалити формат да бъде абсолютен приоритет за дадена телевизия, за сметка на всичко останало, ако не броим новинарските емисии?</strong><br /> - То тук <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>дори за чисто човешко отношение не можем и да говорим</strong></span><br /> <br /> защото на мен ми съобщиха, че рубриката пада два дни преди ефир. Аз работя от 7 години в телевизията, в предаването &bdquo;На кафе&rdquo;, и всичко може да се случи. Не съм конфликтна личност и няма да създам такива предпоставки, а и не съм приключила с телевизията.<br /> <br /> <strong>- На теб ти се работи в телевизия, въпреки всичко&hellip;</strong><br /> - О, да! Винаги съм говорила за телевизията като за своя голяма мечта. И през последните седем години работата ми там е едно голямо удоволствие за мен. <br /> <br /> <strong>- А чувстваш ли се по някакъв начин предадена от телевизията?</strong><br /> - Да ти кажа честно, не се чувствам предадена. Може би, защото знам, че ако рубриката ми имаше нисък рейтинг или пък аз съм направила сериозен гаф, е нормално човек да си замълчи, да се покрие. А в случая аз нямам такова основание. Дори се чувствам горда от всичко, което направих &ndash; сама създадох рубриката, сама селектирах новините в нея. Канехме много гости и тази рубрика в крайна сметка си остана моята рубрика &ndash; и хората я гледаха заради мен. Работила съм го това с удоволствие, с кеф. Сега, и да не е в &bdquo;На кафе&rdquo;, може пък да ми се отвори възможност да го правя някъде другаде. Мога да правя и изцяло ново предаване. <br /> <br /> Не, наистина, не се чувствам огорчена, даже смятам, че може би това е едно ново начало за мен. Знам, че дори и когато ти се случва най-лошото нещо, след това идва нещо невероятно хубаво за теб. <br /> <br /> <strong>- Разбираше ли се с екипа на &bdquo;На кафе&rdquo;?</strong><br /> - С абсолютно всички. Обожавам това, което правех, и много си обичам колегите в предаването. Те, освен колеги, са и мои приятели. Гала ми е приятелка от 2000 г., а приятелството ни датира далеч преди появата на предаването. И ще си останем такива, защото отношенията ни са много близки. <br /> <br /> <strong>- Тиражирали са се и слухове, че не се разбирате с Гала и усмивките помежду ви са само за пред камера&hellip;</strong><br /> - Ооо, не - не е вярно, пълни глупости са това! Такова нещо няма и няма как да има. Преди години ни запозна вече покойният астролог Иван Станчев. А между другото, той ми е правил хороскоп и ми каза, че ще се занимавам с телевизия. А също и това &ndash; никога за нищо да не се притеснявам в живота си, защото имам супер голям късмет. И, общо взето, виждам, че нещата се случват така.<br /> <strong><br /> - Казват, че телевизията променя драстично хората, повечето след нея страдат дълго от звездомания&hellip;</strong><br /> - Мен обаче не можа да ме промени телевизията. Аз съм си такава, каквато съм била винаги. Имам приятелства много преди телевизията да влезе в живота ми &ndash; и те се запазиха. Който и да питаш от предишния ми период, ще ти потвърди, че съм си същият човек. <br /> <strong><br /> - Като говориш за невероятния късмет, за който ти е споменал и Иван Станчев, се сещам за поредица от трудни за теб моменти, в които май точно късметът е изигравал определяща роля. Да припомним тези моменти и да откроим късмета в тях.</strong><br /> - Абсолютно си права, а животът постоянно ми доказва тези неща, дори и да не вярваш в тях. Но аз съм свикнала с това &ndash; вярвам, че се случват чудеса, че се случват постоянно. <br /> <br /> Силен стрес бе за мен инцидентът със сина ми от миналата година, когато той се подхлъзна и падна от шестия етаж. Спомням си, че в първия момент, щом разбрах какво е станало, дори не заплаках - исках да намеря положителното. И го намерих. Казах си: защо да плача, случило се е, не мога да го променя, но съм щастлива, защото синът ми е жив, няма да остане инвалид и ще бъде добре. И това преобърна нещо в мен. Допуснеш ли да изгубиш присъствие на духа дори и за малко, си загубен. Слава Богу, не го допуснах. Късметът и чудото дойдоха в точния момент<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Чудо е синът ми да падне от шестия етаж, да оцелее и да се възстанови </strong></span><br /> <br /> изключително бързо. Имаше само няколко пирона, които трябваше да носи една година, лекарите не можеха да повярват.<br /> <strong><br /> - Отново късмет, при това - огромна доза, си имала и при тежкия автоинцидент, който преживяваш преди години. Но си мисля, че освен късмет, има и някой, който бди отгоре над теб и те пази&hellip;</strong><br /> - Факт! Вярвам силно, че има кой да бди над нас и тази ситуация абсолютно доказва, че е така. Преди 12-13 години имахме един много тежък автоинцидент. Бяхме със сина ми в колата. Той беше малък, карах го към училище. Катастрофирахме, след като се сблъскахме челно с ТИР &ndash; отзад ни бутна друг автомобил, а пътят бе заледен, и когато натиснах спирачката, колата се завъртя и стана неуправляема, след което се заби челно в камиона. И тогава също ни докосна това чудо! Аз имах само счупен глезен, пък на него абсолютно нищо му нямаше! Може би наистина Господ ни пази, не мога по друг начин да си го обясня&hellip;<br /> <br /> <strong>- Преди телевизионното си интервю с теб месеци по-рано Мон Дьо изведе следния анонс: &bdquo;Зад лицето на тази привидно винаги усмихната жена, всъщност се крият тъжни очи&rdquo;...</strong><br /> - Ами понякога да&hellip; Само глупаците са вечно усмихнати, защото тях нищо не може да ги събори. И аз имам своите тежки и трудни моменти - въпросът е как се отнася човек към тях. Опитвам се поне винаги да търся доброто в една ситуация &ndash; а когато търсиш доброто, в крайна сметка го намираш. Животът е прекрасно нещо &ndash; случват ми се хубави неща непрекъснато, понякога ми се случват и лоши, но хубавите са повече. Реализирам си всичките мечти. Така че продължавам да мечтая и да вървя напред!<br /> <hr /> <br /> <strong>Съдбовната среща с Владимир Грашнов, която изцяло променя живота й</strong><br /> <br /> Деляна Маринова е личен асистент на Владимир Грашнов &ndash; от 1991 г. до смъртта му през 2001-ва. Бизнесменът и съпругата му Лора Виденлиева стават и кумове на сватбата й. И до ден-днешен обаче Джуджи не говори за Владимир Грашнов в минало време. &bdquo;Срещата с Владо Грашнов и съпругата му Лора наистина се оказа съдбовна за мен. От онези, които помниш цял живот! Без да ме познава, просто ми предложи, когато се омъжвам един ден, да стане мой кум. Шокиращо, но точно така стана. <br /> <br /> После работихме дълги години заедно, а Владо и съпругата му Лора наистина ми станаха кумове, с Лора сме си близки и до ден-днешен. Владимир Грашнов е най-прекрасният човек, когото съм имала удоволствието да познавам в живота си! Широко скроен, умен, интелигентен&hellip; <br /> <br /> Всичко, което съм научила от него през годините, си е останало в мен, в съзнанието ми &ndash; така че този човек, дори и да си е отишъл физически, продължава да присъства в мислите ти, и в сърцето ти, и той всъщност не си е отишъл. Защо да говориш за него в минало време?! Така е и с повечето близки хора, които са ни напуснали. Той не можеше да бъде спасен, за съжаление. Имаше метастази в цялото тяло, а при такива случаи няма спасени хора. За него се направи абсолютно всичко, което трябваше и можеше да се направи - и лекарства, и лекари, и по чужбина се ходи, а той поне имаше финансовата възможност да си позволи лечение навсякъде по света, но когато на човек му дойде краят и му изтече времето, си отива&hellip;&rdquo;<br /> <br /> <br /> <strong>&nbsp;Анелия ПОПОВА</strong><br />