“Тодор Живков ме викаше в кабинета си да ме опипва и целува. Журналистът Тома Томов се отнесе цинично с мен”, твърди актрисата.
Заварвам Нина Арнаудова разголена и отпусната в ръцете на мускулест мъж... Той плъзга плавно ръце по гърба й, а тя е примряла под отблясъците на залязващото слънце... Това щеше да е добре като за начало на розов роман, ако това момче не беше просто масажист кинезитерапевт, който се мъчеше да се пребори с последиците от несполучливата операция от дископатия на актрисата, а Нина примираше от страст, а не от болките по ошипения си гръб. На 19 юни в театър „Възраждане“ е премиерата на пиесата „На добър час“ от Вичо Балабанов. Авторът я е посветил на творческия живот на Нина по повод нейната 60-годишнина, която навършва на 28 юни.

- Нина, завърши математическа гимназия, а тръгна към ВИТИЗ. С това лице на лекомислена изкусителка и душа на „патологичен“ екстроверт. Сигурно не ти е било лесно?
- Винаги съм искала да стана артистка, но понеже бях много хубава и всички казваха: Щом е толкова хубава, едва ли е умна, затова записах математическата.
- Наистина ли канеха тогава студентките от ВИТИЗ да „обслужват“ сексуално другарите от ЦК?
- Това не може да се каже за всичките. Примерно от 10 – една, две... Във втори-трети курс се оказа, че това е съвсем нормално, почти традиция, и го правеше самият ректор на ВИТИЗ Чипев... Казваше - ти, ти и ти – отивате пред Сатирата! Там чакаха волги или чайки и ги закарваха в резиденцията в „Бояна“ - уж да рецитират на другарите...
- Тези колежки разказваха ли ви как протичат тези рецитации? Или се страхуваха...
- Не, не, не... Страхуваха се... Ами то беше пълно с ченгета... Във всеки клас имаше поне един, който знаехме, че е ченге... Но във всеки случай при партийните величия не се е „рецитирало“, а се е „танцувало“ по някакъв особен начин... Аз не съм участвала в тези рецитации... Успявала съм да се измъквам.
- А теб още тогава започнаха да те снимат в киното?
- Първият ми български филм беше „Сбогом, приятели“, а чуждестранният – с Джулиано Джема. И какво мислиш... имах любовна сцена с него... Той беше много готин, не беше някакъв Дон Жуан, сваляч... Една вечер ме покани в апартамента си в хотел „Тримонциум“... Снимахме в Пловдив... А аз тогава... полудевствена едва ли не - тъкмо ще се женя за първия ми мъж, режисьора Камен Костов, нямах и 20 години... Влизам в хотелската му стая и той тръгва към мен да ме целуне човекът, а аз като побягвам, прескачам фотьойли, дивани... Той направо онемя...
- Толкова ли беше пък задръстена...
- Да, задръстена бях... Е, нали тогава любов голяма ме тресеше, ще се женя за първи път... /смее се/. Така съм бягала, че чак едното помпонче от чехличките ми се откъснало и паднало... А цялото ми лице беше набодено от брадата му като се опитваше да ме целуне... И аз избягах и се скрих в моята стая, където вече пък ме чакаше бъдещият ми мъж. След малко на вратата се чука и кой мислиш... Джулиано Джема ми носи откъснатото помпонче от пантофката...
- И нищо ли не се получи повече до края на снимките с Джулиано Джема?
- Не, но ние достатъчно се натискахме в любовните сцени... /смее се/.
- Къде започна работа след завършването на театралната академия?
- След ВИТИЗ малко бях по разпределение и се върнах в София в един чудесен експериментален театър, „4+4“ се казваше. Но тръгнаха да го закриват от ЦК на Комсомола. Казваха: „Не може така, къде е соцреализмът, тук има полско влияние...“ А това, защото режисьорът Николай Георгиев беше завършил в Полша... И се втурваме ние с всички усилия да спасяваме театъра... Поканвам аз много влиятелния тогава журналист Тома Томов на представление – вече нас ще ни закриват... Идва и Иван Славков... Все силни хора... Томата ме хареса, аз него – също... Тръгнах си с него, но той се отнесе с мен изключително цинично. Иван /Славков – б.а/ обаче ме издирил и ми се обажда... Аз обаче се дърпах тогава, а той вика: “Спокойно, ще го оправим театъра...“ След един месец вече бях влюбена в него и тогава той ми казва: „Ти остави го Томето /а Томата беше много хубав мъж.../

За него ти си една кока-кола, която той ще изпие и ще се оригне, а за мен си френски коняк“.

Иван беше много чаровен, когато идваше вкъщи, не се виждаше от рози, такива букети ми носеше... Той не ме сваляше, той ме ухажваше. Цял месец... И казваше: „Няма да те пипна - когато ти решиш.“ И устоя на обещанието си. Това е истинският Казанова. Той оставя уж жената да води... На рождения ми ден се реших. Просто се качих в колата и къде мислиш ме заведе... На „Оборище“ - в мансардата на Янчо Таков и Лили Иванова. Те бяха вече в развод. Вътре в апартамента имаше една врата, на която пишеше: „Лили Иванова“, разделяха се вече... Янчо ни беше нещо като ятак тогава...
- Значи сте се криели?
- Да, той ми казваше: „Нали знаеш, че трябва да бъдем дискретни.“ „Да, разбира се“, отговарях.
Иван деградира през годините, но не съм чула някоя жена да се е оплакала, че не е бил джентълмен с нея.
- Как стана така, че попадна в Софийски окръжен театър – база Ботевград или т. нар. кралски театър?
- С протекция. Майка ми беше зъболекар и неин пациент беше Любомир Кабакчиев, лека му пръст. Той тогава беше председател на Съюза на артистите в България. Нямаше друг начин да се попадне там... И какво става... За откриването на театъра се готвим да посрещаме другаря Тодор Живков. Ден преди това репетираме. По „постановка“ на директора и на режисьора трябва да пеем: “Край Босфора шум се вдига...“ Задачата ни е, когато Тато слезе от правителствената лимузина, в мига, в който стъпи на червения килим, ние, двайсетте души артисти, строени в редичка, да посочваме с ръка към него, пеейки точно строфата: „Еееееето, Симеон пристииииига, воеводите зове....“ Недай си Боже Тато да се забавеше нещо, трябваше за забавяме и темпото на песента, за да съвпадне това „Ееееееето, Симеон пристига“ с тържественото стъпването на правешкия селянин на килима... Абе, голям фарс....
- Носят се легенди за отношенията на Тато с артистките от този театър?
- При откриването например какво стана... Вечеряме ние, музиката свири - „Целувките на Ана“. Той ме вика с пръст, започваме да танцуваме, настъпва ме, опитва се да ме пощипва и ми казва: „Ти трябва да дойдеш след няколко дни в ЦК в кабинета ми, да си поговориме малко, да си кажеме по некой виц...“ Нещо подобно... Но аз не отивам... Виждаме се след няколко дни с Иван /Славков – б.а/, тогава нали „тече“ любовният ми роман с него, а той вика: „Ти защо не се явяваш там, дето са те викали?..“ Казвам: „Ама как, как ще отида?... Не искам...“ А Иван: „Абе, стига, бе, какво ще ти направи... Ще те пообара малко, ще те понамачка...“
Аууу, това страшно ме възмути... Все едно

Иван ме предлагаше с лека ръка, а аз пък съм му вярна на него...

Ама какво искаш, тогава бях на 25 години... А Иван продължава: „Ще поискаш една специализация в Лос Анджелис например. Ще се вейнем двамата дотам...“ „Ама аз не знам английски, бе, човек!, обяснявам. „Кой те пита, бе!.. Топка се гони, не се чака да те удари по главата!“, смее се той, нали е бивш ватерполист...
- И какво, отиде ли при Тато?
- Ами майка ми започна да се страхува да не ме блъсне някоя кола, ако продължавам да се правя на велика... Живков ме търсеше даже вкъщи... И се реших... Няколко пъти ходих при него в кабинета. Живков ме пита още в началото какво искам. Казвам: Ами базата на Окръжния театър да бъде в София, че всички сме софиянци... Той: Не, не – в Ботевград ще е ... Е - сега съм ви осигурил рейсове „Чавдар“, ще си пътувате... В стаята му за почивка обикновено „удряхме“ по едно коняче и си разказвахме вицове за него... Той сам си ги разказваше и сам си се смееше...
- А ти смееше ли да се смееш?
- Смеех се, какво да правя. Той вика: Е, този червен телефон, дето съм ти дал номера му, като ме потърсиш - само аз се обаждам... В тази стая за почивка на Тато асансьорът влизаше в самото помещение. Имаше една огромна библиотека, той я сочеше и през характерния си смях се хвалеше: Е, виждаш ли, за всичко съм информиран, всичкото това го знам...
- Опитваше ли да ти посяга?
- Това стана при последната ми „аудиенция“. Опита се да ме целува, но аз се дърпах... А той ми вика: “Ти си луда, ма... Да не кажеш на някой...“ Разплаках се, гримът ми се размаза... Затова той ми се тросна: „Каквато влезе, такава трябва да излезеш... Наоколо е пълно с пазванти...“
Наскоро ми казаха, че в този кабинет сега е Мони Паси като председател на Комисията по външна политика. А Мони е много близък мой приятел, той знае за моите посещения при Тодор Живков, за преживяванията ми, за стреса - моя и на моето семейство - от онова време...
- А като идваше Живков после в театъра, как се държеше с теб?
- Има един ужасен случай, който никога няма да забравя... Той е малко встрани от въпроса ти...
Винаги след премиера се „правеше“ вечеря с творческия състав в Правец – в ресторант „Шатрата“. След нея се отиваше в една база за почивка на Живков... Наблизо - „Зелин“ се казваше... Там продължаваха... Техническият персонал не се допускаше. Седяха навън и чакаха... Един шофьор от театъра, младо момче, беше влюбено в мен...То си мислело тогава, че и аз ще „отлетя“ за Зелин... И се напива, хваща манивелата и потрошва една кола на УБО... Милиционерите веднага го прибират и благодарение на това, че е пиян, водят „деянието“ му като хулиганска проява... Вкарват го в затвора за една година... Това, че е пиян го спасява, иначе са щели да му лепнат политическо обвинение... Ужасно... Но аз в „Зелин“ така и не съм ходила... Може би ме пазеше това, че тогава бях женена в комунистическо семейство, Тодор Живков познаваше свекър ми и свекърва ми... Това ще да е...
- Нина, как една красива жена като теб понася настъпването на годините?
- Чрез тежка депресия.../смее се/. И благодарение на Вичо Балабанов, който написа пиеса за моя юбилей и в нея вплете всичките ми беди, възтори и победи... Провали не бих казала... Това, което ми се случи с несполучливата операция на дископатията, не го броим... Пиесата е написана така, че да щади моите движения, които са ограничени...
- Ти много обичаш да се шегуваш с тези свои проблеми. А доста снимаш – в чужди продукции, реклами...
- Е, не бих казала, че съм инвалид, аз съм с актьорски особености /смее се/.
Наскоро с Тодор Колев снимаме при Иван Ничев „Приключенията на един Арлекин“. Аз играя мама Данче, а синът ми е Гого Смока, жестока мутра. Сцената е: Водим драматичен любовен диалог с Тодор Колев, а аз трябва да се вдигна, почти да скоча върху него като тигрица, прелъстявайки го... А аз при всяко ставане и сядане:“Ох, ох!“ И тогава казвам на режисьора: „Мога ли да предложа мое решение за тази сцена?“ А бях, казвам ти, направена жестоко красива... Е, единият ми крак е по-тънък, но то не личи.../смее се/ И показвам: Започвам диалога, като се приплъзвам бавно и лъстиво от стол на стол към Тодор Колев, докато накрая почти се увесвам върху него... Накрая Иван Ничев само извика: „Тя го изяде!“ Ами нямаше начин, трябваше да се изправя извън кадър, с характерното „Ох!“ /смее се/.
- Ти май сега снимаш повече, отколкото преди демокрацията?
- Както казваше режисьорът Иван Андонов: Ти си перла на българското кино, обаче соцреализмът не ти побира физиономията. Затова играх Мимито от Днепър в „Двойникът“, Щефи Боата в „Опасен чар“... Не можех да играя партизанки, ятачки, учителки... За „Оркестър без име“ ме пробваха за ролята на Рени... На Катето Евро това й беше шансът, че режисьорът на филма Людмил Кирков не ме взе за ролята само защото каза, че лицето ми е много одухотворено...
- Ролята на Чичонина в „Дарик“ радио през 90-те години те направи много известна.
- Да, да Чичонина – жената 100 на 100 - бюст 100 и ханш 100.... Там се изявявах с пеене. Мишо Вешим, бай Михал ме покани. 7 години се задържа предаването... Това си беше истинско политическо сатирично шоу. Беше прекрасен период...
- Нина, как понасяха съпрузите ти този наплив на мъже около теб?
- Първият ми мъж пишеше стихове, беше поетична душа... И се пропи... Даже плачеше...
- Кога, като те хване с някого?
- Аз не съм му изневерявала, това е преди Иван Славков. Вече се бях развела, когато започнах връзката с Иван... Но вторият ми мъж Камен, който беше боксьор, е друго нещо... На премиерата на „Насрещно движение“

не можа да понесе любовната ми сцена със Стефан Данаилов...

По време на снимките бях бременна в шести месец с детето ни с Камен, а имахме със Стефан много целувки и той все ме питаше: Ама ти защо не пускаш език? Ами викам: “Защото съм бременна, пък и мъжът ми е боксьор...“ Та на премиерата, когато Камен гледа филма, се напи на коктейла и по едно време ми вика: „Ела да видиш какво има в тоалетната...“ В Дома на киното беше... Отивам и виждам – трима оператори на земята - беше ги нокаутирал... Той много болезнено преживяваше моите турнета, моите партньорства, режисьорите, в които аз задължително се влюбвах... Ами аз не мога да работя по друг начин... Когато Камен започваше работа в школата на МВР, го информирали за моите посещения в ЦК. Като му правели проучване, му казали – жена ви е ходила няколко пъти при Тодор Живков в кабинета му....И той ме пита: „Какво си търсила ти при Тодор Живков? Викам: „Ами да си говорим за театър...“ А той: „Какъв театър, бе, ти даже не си член на БКП, той само е искал нещо друго от тебе...“ Заканваше се: „Да знаеш, че ще вляза в УБО и ще го убия, да отърва цял народ...“
- За Иван Славков знаеше ли?
- Засякохме се един път на Черноморец... Аз дадох знак на Иван да не си говорим, защото Камен сви юмруци само като го мерна... Но между другото Камен никога не ме е бил... Той даже един път нокаутира кон от гняв, но не посегна на мен...
- Как си реагирала, като са те наричали курва?
- Казвала съм: „Първокласна съм при това, аз се боря за това звание!“ Така им казвам.

Девствена съм била, когато ми викаха курве...

Но мъжете ми никога не са ме оскърбявали с такива думи... Но това, че ме разпределяха само в такива роли - ми беше по-обидно... Аз мога да играя Мария Валевска. И съм играла. Всъщност истината е, че не съм имала много любовници, много любови съм имала... За мен любовта е най-прекрасното нещо, без нея съм мъртва...
- А кога го удряш през просото с мъжете?
- Смятам, че ги унижавам, но всъщност унижавам себе си, самонаказвам се. Аз никак не обичам секса, всъщност... Да, така е... точно заради тази сексуална агресия на мъжете към мен през целия ми живот... Даже съм си мечтала да се оженя за някой писател, който да е полуимпотентен и само да ми е ууу-мно в хола, да ми е ууу-мно и красиво... Дори ми се случи нещо подобно, но видях, че и это не то... /смее се/.
- Съжаляваш ли за нещо?
- Много е съкровено, много е интимно... Цял живот ще ме измъчва, че не си родих второ дете и не си запазих семейството. Аз съм виновна, че това не стана, специално с Камен, бащата на дъщеря ми...
Но какво да се прави... /усмихва се/. Аз съм това, което написа дъщеря ми Камелия за мен: „Размечтана, прочувствена, срутваща се и пееща – ех, ти райско цвете в адска нощ, спасена е твоята душа!“

Едно интервю на Айра МУРАД