Големият диоптър ми е наследство от прадядо ми Колчо Слепеца
Тя беше по-чаровната половинка от първия български дует, създаден през 1972 г. Заедно с Йордан Марчинков са изпели стотици песни на още толкова концерти у нас и в чужбина. Разбира се, става дума за неповторимата, вечно усмихната и позитивна Стефка Берова.
Тя е от рода на Колчо Слепеца, който, освен че е неин прадядо, е и прототип на едноименния герой от романа "Под игото" на Иван Вазов. Прадядото на Стефка Берова не е бил сляп, а само с голям диоптър и е ходел с пенсне, разяснява тя. Силното късогледство е характерно за нейния род, който е прочут не само с дядото Колчо, но е дал на България братята Христо и Евлоги Георгиеви и Христо Ботев. Всички са били първи братовчеди - деца на три сестри.
"Гордея се с възрожденския си род", казва днес естрадната ни звезда и признава, че сигурно потеклото й я прави по-добра и човечна. 

- Г-жо Берова, как сте със здравето?
- Няма човек след 50 години, който да не се оплаче от някакви здравословни проблеми.

МЕН МЕ ВЛАЧИ ТРАМВАЙ 

единица и сега ме боли дясното коляно. Добре, че оживях. Това беше преди 15 години и къде ме намери този трамвай на "Витошка", завлече ме и ме влачи... Не можех да ходя тогава. Много ме болеше кракът. Беше се подул в коляното. Сега при всяка смяна на времето, дори и нощем, не мога да спя от него. Но, няма значение, аз съм герой. Друго, какво? Имам диабет, тип II. Пия хапчета всеки ден. Все ми повтарят, това е сладко - не яж, че диабетът ще се влоши, че кръвно ще вдигнеш. Хайде, моля ти се! Животът е толкова кратък - от всичко ли трябва да се откажа? Има си лекарства срещу високото кръвно налягане. С ограничаване на мазното и алкохола, с повече движение и малко лекарска помощ се балансират нещата. Моят тип диабет е характерен за едричките хора и трябва да се внимава сладко да не се яде много. А пък толкова обичам баклавички! 

- Сега как се сдържате?
- Ами, страх лозе пази. Когато бях на 27 години, пушех в продължение на 3-4 години. Тръгнахме на турне, през зимата и се разболях. Пеехме в едни неотоплени зали, с копринени рокли. Развих бронхопневмония, но аз и не подозирах за това. Нямах температура, само ми беше много лошо. Едва дишах. Бяхме в гр. Добрич и по едно време отварям прозореца в хотелската стая, запалвам си цигара и пак не ми стига дъхът. Ходя, ходя напред-назад - място не мога да си намеря. Извикахме "Бърза помощ". Дойде докторът и като видя угарките в пепелника, така ми се накара, че пуша, а съм с пневмония. Даде ми лекарства, спряхме турнето, върнаха ме в София. Бях болна 20 дни, но трябваше да се върна на сцената и не можах да се доизлекувам. Оттогава не съм запалила и една цигара - не ми се пуши, изпитвам отвращение и страх. 3-4 месеца от дробовете ми излизаха черни храчки, след болестта. Така и си остана и до днес едно гнезденце в белите дробове, което лесно се възпалява. Това ще ми остане за цял живот. Аз не мога да го излекувам, защото не съм престанала да пея. Сега вече 6 години пеем на едно място, с дъщеря ми Косара, македонски и стари български песни. Хубаво, но там се пуши и аз реално съм пасивен пушач.
Много ми даде пеенето, но и доста ми взе. Ето, част от здравето ми отиде - нервен живот, от който се получи диабетът.
Много тежко беше след 1990 г., когато нито един български певец нямаше работа. И това продължи 4-5 години. Тогава развих диабета - 5 години да нямаш никакво участие и концерт!

- Как я карахте през тези 5 години?
- Ами, със спестяванията, които имах, с много нерви и Косара започна да пее. 10 и 11 клас тя пееше по баровете нощем, а денем ходеше на училище. Аз ходих навсякъде да търся работа - уж, стари познати, приятели. Всички ми казваха, че знаят как пея, но искали прелестни, хубави крачета, бюстче - да се разхожда насам-натам, пък може и да не пее!

ТОВА МЕ УБИВАШЕ 

След един такъв ден се прибрах бясна вкъщи. Питах Косара дали иска още да пее и тя като каза, че иска, намерих пари назаем, избрах й 4 песни, направих им аранжимент и записи и отидох в бар "София". Всичко това стана за 4 дни. Когато я чух на записите, аз разбрах, че Косара може да пее. Тя има моя глас, моята дарба, за да пее и има това, което Бог дава на певците, когато са на сцената - присъствието. Ти може да си много красив и талантлив, но, ако го нямаш, като излезеш на сцената - изчезваш. Това на мен не може да ми се случи - независимо от килограмите ми и от не най-прелестния ми външен вид. Затова моята дъщеря не я давам за никого. Това е едно момиче, което си жертва живота за да стане истински човек. А пък мен ме хвана през това време диабетът.

- Защо? От силни чувства или от вина към дъщеря ви?
- И от вина, но тежки години бяха. Какво бях виновна аз, че нямах работа? След като Косара започна да пее, се раздвижиха нещата.

- Спазвате ли някакъв специален режим на живот?
- Не, абсолютно никакъв. Искам да спя, но нямам време. Лягам си в 4-5 часа сутринта и ставам в 11-12 часа на обяд. Но дневният сън не може да замести нощния, независимо колко часа е той. Аз от 6 години всяка нощ си лягам в 3-4 часа сутринта и вече си обърках ритъма на живот.

- Какво е мнението ви за здравната система у нас?
- По-лоша е от всичко най-лошо, което беше досега. Откакто дойде здравната реформа, се оказа, че това не помага на никого, освен може би на някакви частни интереси. Но личните лекари - какви са - като не те познават, когато ги избереш. Все антибиотици предписват. Сега, като бях болна от грип, три пъти пих антибиотици - за застраховка, да не ми се възпали белият дроб.

- Вас кое ви крепи?
- Крепи ме работата и дъщеря ми. Ако имаш и топлина от близки хора и приятели, е чудесно.

- Какво бихте пожелали на читателите на "БЛИЦ"?
- На всички ваши читатели им желая здраве и най-подходящото джипи, за да им помага в трудни моменти, но по-добре да не стигат до него. Да си обичат семействата и помежду си също.

Едно интервю на Мария Тодорова