Петър Христозов: Коце Маца нареди убийството на Шинка Манова?

Имат ли нещо общо убийството на един български журналист и задаващото се дело на български политик срещу германски журналист в България? Каква е връзката между убийството на една българска митничарка и задаващото се дело срещу един български футболен бос в Германия? И в края на краищата кой е Христо Ковачки, отпред или отзад го боде, т.е. в миналото или в бъдещето му е причината за днешните му проблеми? За изборите или за предстоящата жестока финансова криза през следваща година трябва да се кахъри българският народ и... българските спецслужби? Пред “ШОУ” днешният български писател и бившият съветски разузнавач Петър Христозов дава в неподражаемия си стил отговор на тези въпроси, но... само донякъде, защото отговорите им раждат други и други въпроси. За сметка на това прави връзка между случки от най-новата ни история, които иначе нямат нищо общо.

- Не ви ли се струва, че по най-нов български обичай у нас за пореден път във времето съвпадат събития, които не би трябвало да имат нищо общо, но иначе ги свързват или задаващи се избори, или задаващо се недоволство на ЕС?
- Струва ми се. А вие не мислите ли, че паметта ни е прекалено къса?

- ЕС ни я реанимира и ни държи в напрежение, постоянно и за всеки случай. Това е отговорът предполагам. Иначе имах предвид периода, в който футболният бос Коце Маца за нула време се превърна от благодетел на “Беласица” и цял Петрич в обикновен германски арестант, а Румен Петков взе да съди Юрген Рот на думи, той пък си издаде книгата “Новите български демони” на български, Христо Ковачки, който се смяташе за най-нов любимец на цяла една тройна коалиция, взеха да го разследват и т.н... все нелогични неща. Няма как да ни е къса паметта, смятам?
- Паметта ни е къса. В България всичко е много прозрачно. Службите знаят много неща, но си мълчат. Те затова са служби, защото трябва да служат на определена власт и да си мълчат. Не откривам Америка, затова питам – защо беше прекратено и къде изчезна следствието за смъртта на Сотир Наумов?

- Кой е той?
- Беше небезизвестен журналист в Националното радио. Работеше в Германия и страдаше от диабет. Сещам се за него, защото сме на прага на жестока финансова криза. Този Наумов имаше две папки с автентични документи и анализ на препирането, преобръщането или, както аз го наричам - на приватизирането на българския външен дълг. Той имаше собствена къща и го намериха с пречупен врат. Медицинското заключение беше, че се изтъркалял по стълбите от тавана към апартамента. Страшно се съмнявам в това заключение. Да, мъртъв го намерила най-напред дъщеря му, но подозрително бързо прекратиха следствието. Направено беше всичко възможно този случай да се забрави бързо.

- А вие защо го помните?
- Защото в тези папки имаше неща, които уличаваха по някакъв начин Милен Велчев и Красимир Катев. Защото лично съм ги виждал и заедно сме умували как да им дадем някаква публична чуваемост, другото си беше отделно. Тези папки изчезнаха със смъртта му. Триста милиона евро печалба беше разпределена между изпълнителите на аферата. Медицинското заключение за смъртта на Сотир Наумов светкавично бе оформено като нещастен случай и край. И накрая ще ви кажа коя е най-голямата причина да се съмнявам в истинската причина за смъртта му.

Сотир Наумов беше човек на нашите служби и сътрудничеше на германските.

Трябва да знаете, че българските винаги са си сътрудничили най-добре с германските. И преди ЩАЗИ, и след това, т.е. сега. Надявам се, че все някога по тази смърт ще бъде хвърлена някаква светлина. Имаше едно друго убийство, което също много бързо се забрави. Помните ли високопоставената митничарка Шинка Манова? Тя също беше човек на нашите служби и сътрудничеше на германските. Някои още се чудят какъв е бил този чадър, който е висял над главата й... Така или иначе, в средите на разузнаването на някои мисията й беше известна. Следите от разследването по убийството й водеха до... Коце Маца и всичко беше потулено. Шинка Манова му е пречила. Но както виждате, в момента той се намира не в български, а в германски затвор. И делото срещу него няма да бъде толкова просто, за някакви си въшливи суми за някаква си трансбалканска контрабанда.

- Заявявате пред включен диктофон, че петричкият футболен благодетел Костадин Хаджииванов е поръчал убийството на Шинка Манова?
- Да, заявявам го, нареждането идва от Коце Маца. Нека ви кажа друго. Още преди да бъде издадена на български, знаех, че много от фактите в книгата на Юрген Рот – “Новите български демони”, идват от наши източници в София и Плевен. И какво се получава. Румен Петков тръгна по най-просташкия начин да го заплашва със съд. А той не е сред главните мишени в тази книга, преди него са и Ахмед Доган, и Бойко Борисов, както се казва – Румен Петков е извън десетката. Георги Коритаров се опита да изобличава в студиото си някои “неточности” на Юрген Рот. Е, добре, вярно е, че Николай Добрев никога не е бил зам.-председател на Ангел Солаков в Комитета за държавна сигурност. Този комитет беше направен по съветски образец, извън структурите на МВР, но не просъществува реално дори година. Така е. Не е бил. Но пък си беше активна фигура във Второ главно на ДС, в което бяха контраразузнаването, военното разузнаване и ВКР, а и гранични войски. Познаваме се. Живееше ей там отсреща, в блока на ЦК. Беше запален ловец. Когато стана ясно, че няма да го бъде – имаше рак на далака, все говореше, че ще се гръмне с ловната си пушка. Както и да е. Става въпрос за следното. Юрген Рот умишлено допуска някои обективни “неточности”, но това на езика на разузнаването е вид активно мероприятие. Ти ще ме съдиш за тези “неточности”, но аз след това ще ти заведа контрадело и ще ти изкарам куп други факти, за които дори не си подозирал. При това не в България, а в Германия, където правосъдието и адвокатите имат други измерения. Юрген Рот не е случайна фигура и това е един вид провокация спрямо Румен Петков, респективно – България.

- При това изобилие на познания за факти от извора и за активните разработки излиза, че писателят Юрген Рот всъщност е човек на германските служби?
- Разбира се. Но нека преминем на Христо Ковачки. Аз имам няколко книги, в които се занимавам с произхода на парите му още от преди няколко години. Това може да се прочете и дори не знаех, че горе-долу по същото време е започнала разработка на ГДБОП срещу него. Не знам дали Христо Ковачки е някакъв далечен роднина на Косьо Самоковеца и почти съм сигурен, че не е бил шофьор на Самоковеца и няма нищо общо със Сретен Йосич. Знам обаче как прохожда в бизнеса. Връща се от Ленинград с дипломата си по квантова механика и вижда, че няма какво да работи в България. Разработва едно гаражче на пазара в “Красна поляна” и го прави магазин. Косьо Самоковеца го снабдява с пилешки бутчета, но му ги продава с авансово плащане – 30 на сто по-евтино, но парите предварително в брой и ще има бутчета.

Първият милион на Христо Ковачки обаче не е от пилешки бутчета.

От един гараж не можеш да направиш милион. Той започва да трупа първите си сериозни пари, когато става активно лице в прибирането на несъбираемите кредити на някои банки в България – предимно в областта на така наречените леки случаи и нелоялни получатели. ПИБ е една от тях. Между другото един от собствениците й Ивайло Мутафчиев му става кум. Каовачки действа безкомпромисно и брутално, завоюва доверието на банката и бизнеса си в областта на енергетиката с кредити от ПИБ. 
Нямам нищо против него, но един кредитен олигарх в момент на криза трябва да помага на държавата, а не обратното. Има и нещо друго. Всички говорят, че Емил Кюлев бил убит заради прекомерните си апетити към проекта “Суперборовец”, но никой не разследва, че Христо Ковачки участва в паралелен проект, който съперничи на суперпроекта. Изкупил е земи чрез Самоковска община – за построяване на отделна писта, за хотели и т.н. Юрген Рот само повдига завесата. И пак казвам – нашите служби много знаят, но и много си мълчат.

Едно интервю на Славей Костадинов