ТОЧНА ДИАГНОЗА

Малко са щастливците, които никога не са изпитвали болки в червата, съпроводени с къркорене и с издуване на корема. Това е първият признак на колита.

Другите типични симптоми на това заболяване са редуването на запек с диария. Много хора страдат от колит на периоди, а някои постоянно се мъчат.

Понякога пациентите объркват колита с колики в корема - просто по съзвучие. Това са различни неща. Чревните колики (наличие на резки пристъпообразни болки) могат да схванат човек и при колит, но наименованието на заболяването не е свързано с това. То произтича от гръцката дума “колон” (дебело черво). А окончанието на думата на “ит” значи възпаление.
Колитът е възпалително заболяване на дебелото черво и по-точно на лигавичната му обвивка. Причините за появяването му могат да бъдат различни.

В зависимост от причините има пет вида колит
ИНФЕКЦИОЗЕН КОЛИТ: МИКРОБИТЕ ПОПАДАТ В КРЪВТА
Той протича най-бурно. Най-често е предизвикан от чревни бактерии (салмонела и дизентерини), но възбудители могат да се окажат и туберкулозни, и холерийни бактерии. Причина за появяване на колит могат да бъдат и паразити като глисти и амеби, попаднали в организма от замърсена вода или лошо измити плодове и зеленчуци. Патогенните микроорганизми увреждат лигавичната обвивка на червата и се развива възпалителен процес. Стената отича и се нарушава нормалното й свиване. А веществата, отделяни от микробите, попадат в кръвта и водят до повишаване на температурата. Често възпалителният процес помага за образуване на хронични огнища на инфекция, а ако е в по-тежка форма, допринася за възникването на дизентерия и на салмонела.

ИСХЕМИЧЕН КОЛИТ: МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКА ОПЕРАЦИЯ
Среща се обикновено при възрастните хора, възниква от нарушаване на кръвообращението в дебелото черво - хронично или остро. Основната причина за исхемичния колит е свиване на кръвоносните съдове на дебелото черво поради това, че са атеросклеротично повредени. При хронично нарушаване на кръвообращението в дебелото черво болките се появяват след 30-60 минути след ядене. Приемът на по-голямо количество храна провокира болестни пристъпи, които са интензивни и продължават няколко часа.
Най-тежката форма на исхемичен колит е свързана с тромбозите и с емболиите. Ако се откъсне тромб и попадне в кръвоносните съдове, снабдяващи с кръв дебелото черво, той може да запуши долната надиплена артерия. При пълно запушване се получава некроза на дебелото черво. Проявява се с болки в лявата половина на корема, появяват се признаци на чревна непроходимост, кръвотечение, а впоследствие - перитонит (възпаление на коремната кухина).
Понякога исхемичният колит има епизодична форма, която се изразява в частично запушване. На болния се назначават лекарства, намаляващи спазмите. При гангренозна форма се изисква хирургична намеса.

ЛЕКАРСТВЕН КОЛИТ: ОТ МНОГО РАЗСЛАБИТЕЛНИ
Провокира се от продължително приемане на разслабващи средства, на антибиотици и на други лекарства.

ТОКСИЧЕН КОЛИТ: ЗЛОУПОТРЕБА С ТЕСТЕНИ ИЗДЕЛИЯ
Възниква от отравяне с токсични вещества.
Освен това често се разболяват хора, допуснали продължително неправилно хранене: прекалената употреба на тестени изделия, на пържено месо, злоупотреба с алкохол, еднообразно ядене. Не на последно място като причина е и хроничният стрес.

НЕСПЕЦИФИЧЕН ЯЗВЕН КОЛИТ: ОСНОВНА ПРИЧИНА - АЛЕРГИИ
Това заболяване се среща често. То е хронично възпаление с развитие на язвено-некротични изменения в лигавичната обвивка на правото черво. Болестта може да се прояви с диария, с кръв и със слуз, с болки в корема и със загуба на тегло.
Причините за язвения колит не са напълно ясни. По всичко се вижда обаче, че основна причина за неговото възникване са алергиите. В много случаи, за подобряване състоянието на болните, се препоръчва изключване от менюто на мляко и на яйца. Някои специалисти свързват това заболяване с прекарани в детството инфекции и с изкуствено кърмене. Значение има и наследственият фактор. При неспецифичния язвен колит се нарушават имунните процеси: в утайката на кръвта се образуват антитела, което води до покриване с гной и с язви на лигавичната обвивка и оттам - до колит. След това в процеса се включва вторичната инфекция (чревната микрофлора) и се получава увреждане на нервния апарат на червата.
Диагнозата язвен колит се установява след изключване на всички други причини за заболяването. Важно е да се знае, че при занемаряване и при неправилно лечение на язвения колит може да се стигне до злокачествени образувания.

Кратка справка
- Степента на изменение в дебелото черво при колит може да варира от леко възпаление, предизвикващо неприятни усещания и слаби болки във вид на спазми, до образуване на язви на лигавичната обвивка. Много често при колита се възпалява цялото дебело черво (панколит).

ХАРАКТЕР И ПРОТИЧАНЕ НА КОЛИТА
Ерозивни изменения на дебелото черво
Острият колит, както всички остри възпалителни процеси в организма, които имат стремително начало и протичат бурно, продължава от няколко дни до няколко седмици.
Хроничният протича вяло и може да притеснява болния до края на живота му.
При острия колит се появява остра болка от спастичен характер, къркорене в корема, загуба на апетит и обща отпадналост. Фекалиите са редки, примесени със слуз, понякога и с кръв. В повечето случаи температурата се повишава до 38 градуса, човек ходи до тоалетната до 10-15 пъти в денонощие. Острият колит често е съпроводен с възпаление в тънките черва (остър ентероколит), а понякога и в корема (остър гастроентероколит).
Основната проява на хроничния колит е редуване на запек с диария. Често, след ходене по голяма нужда, болният остава с усещането за непълно освобождаване на червата. А понякога се появяват лъжливи позиви за ходене в тоалетната, съпроводени с отделяне на газове.
За болните с хроничен колит е характерна обща слабост, бързо уморяване, главоболие, намаляване на работоспособността, нарушаване на съня.
Намаляването на теглото при хроничен колит често е свързано с намаляване количеството на употребяваната храна от страх, че ще се усилят болките, а така също и на продължително спазване на подходяща диета. Може да се стигне до хиповитаминоза и до анемия, които често са следствие от безразборен прием на антибактериални препарати (много антибиотици се отразяват пагубно на нормалната чревна флора, която неминуемо участва в синтеза на витамините и биологично активните вещества).

КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗАТА
При появяване на описаните симптоми е необходимо да се направи изследване. Чревните заболявания се лекуват от специалисти-гастроентеролози, но диагностиката може да се проведе и от терапевт. При подозрение за колит на пациента се провеждат различни изследвания - бактериологични, ендоскопични, хистологични и рентгенологични.
Обикновено в началото се изследват фекалиите за наличието на яйца на чревни паразити, на паразитни прости и патогенни бактерии (бактериологичен анализ).
Ако не се открие възбудителят, се провежда инструментално и рентгенологично изследване на червата с помощта на гъвкав уред, което позволява да се разгледат долните отдели на дебелото черво.

ВНИМАНИЕ!
- При колоноскопия се изследва участъкът от дебелото черво по дължина 1-1,5 метра. При ректороминоскопия с помощта на специален апарат (ректоскоп) се преглежда участък само от 30 сантиметра. И колоноскопията, и ректороманоскопията често откриват отоци, кървене, по-рядко - ерозивни изменения, натрупване на слуз или изтъняване и бледност на лигавичната обвивка. При откриване на подозрителни участъци се прави биопсия.
Един от рентгенологичните методи се нарича иригоскопия, при който дебелото черво предварително се пълни с контрастни вещества. Иригоскопията при колита не открива особени изменения в дебелото черво, а само регистрира функционални нарушения (ускорение или забавяне на перисталтиката на дебелото черво, спастични свивания на стените). При тежки форми на колит, релефът на лигавичната обвивка на червото е изменен поради възпалителни отоци и инфилтрации, а в някои случаи се наблюдават участъци с ръбесто-възпалителни свивания на дебелото черво.
При необходимост се назначава ултразвуково изследване на органите в коремната кухина.

Кратка справка
- Болките при хроничния колит обикновено са тъпи, понякога спастични. Локализират се обикновено в долната част на корема, понякога в лявото подребрие, намаляващи след изпускане на газове, след дефекация, а така също след затопляне и приемане на спазмолитични средства. Често се появяват прилошаване, оригване, горчивина в устата, издуване и къркорене на корема.