Приютът за животни в Пловдив е лагер на смъртта.
Д-р Руми Бекер е президент на германската фондация „Лекари за животните“, създадена за защита на животните в Европа и в целия свят. Тези дни тя ще сезира главния прокурор Борис Велчев за ужасии, които тя твърди, че е видяла в общинския приют за животни в Пловдив.

- Знаете ли за съществуването на фабрики за кучешки палта в България?
- Това в България сега е абсолютно забранено...Но е обществена тайна, че се произвеждат палта от кучета...В края на 2006 г. ни заведоха, бях с екип на баварската телевизия, и със скрита камера заснехме разговора ни с продавачката в един кожен магазин в Габрово. Влязохме с две жени, подставени лица, и попитахме за по-евтини кожени палта... Продавачката ни показа една стена с палта и казва:

„Ето, това са палта от... корейски вълк...“

Успяхме да заснемем купуването на едно такова палто... Дадохме го за експертиза в Германия...А един производител на кожа още като го видя, каза: „Няма нужда да го проверявате, то се вижда, че е от куче... За това палто са били необходими 14 кучета. Защото не се взима цялата одрана от кучето кожа, а само от гърба...“ За едно такова евтино палто са били убити и одрани 14 кучета...
Пак с подставено лице посетихме тогава и един магазин в София – на Ловно-рибарския съюз. Нашият човек се представи за бизнесмен, търговец.. Попита: „Имате ли нещо, което да го препродадеме на по-износна цена..“ „Да, имаме“, беше отговорът. То се разбира за каква става дума. Попитаха го колко иска. „Имаме 700 палта в момента“, казаха. Но той се извини, че засега му трябва само мостра и взе. Така, че получихме и оттам мостра, която изследвахме и се оказа от куче...Попадали сме и на котешки палта, но те ги представят за заешки...от сибирски заек, например...

- Каква беше реакцията на зрителите в Германия?
- Такава, каквато и сега, когато научиха за приюта в Пловдив. Възмущават се, пишат писма. Настояват ние да окажем натиск върху българските власти.

- В Германия възможно ли е да се попадне на такива търговци?
- Не, това не е възможно...Тук, ако някой си изостави кучето, се пише една седмица във вестниците какво е направил и че са го намерили...

- В България хората са доста бедни и като прочетат какво казвате, ще си кажат: „Те хората в болниците са при такива условия, ние за за кучетата ще мислим!“
- В страни, които са няколко пъти по-бедни от България, например в Тибет, в Индия има много бездомни кучета. Моята работа като хуманен лекар ме е отвеждала по много бедни краища на света. И ще ви разкажа една случка: В столицата на Тибет наблюдавах:. Виси половин агне пред една барака – месарница. Тибетските домакини отиваха до тази месарницата да купят по 100-200 грама месо, това за тях е много, нямат пари... Пред нея от рано сутринта до късно вечерта, докато не се продаде това агне, се разстила един килим от гърбове на кучета, които чакат да хапнат. Стоя и наблюдавам – тибетските жени, които искат да си купят малко месце за семейството, тръгват и като щъркели прескачат гърбовете на кучетата, стигат до месаря, купуват и тръгват по същия начин назад... Нито ще ритнат, нито ще наругаят животно... Там религията е будизъм, там живо същество не се убива.. Така че не е до бедност, а до вътрешната чувствителност на човек, до сърдечната култура...

- Госпожо Бекер, влизалили сте в приют за кучета у нас?
- Бях на посещение във вашата страна с няколко души и видяхме ужасни картини в приюта в Пловдив.
 Опитахме се да влезем в този приют, който се намира на 4 км от града. Това беше в началото на октомври тази година, събота. Позвъняхме, започнахме да викаме – никой не отвори. Отидохме пак в понеделник. Тогава ни пуснаха, като казахме, че сме от Германия... Настъпи суматоха: „Чакайте, не може сега!“ Персоналът беше много изненадан... Но в крайна сметка ни пуснаха, направихме и снимки. Видяхме жестока мръсотия, останала от събота и неделя – изпражнения, урина, празни съдове за вода и храна... Кучетата виеха в окаяно състояние... Една картина, която може да се яви само в кошмарите на човек...
Придружаваше ни един доктор, шефът на този приют – д-р Бекярски. Той ни показа „манипулационната“, в която се кастрират кучетата. Тази стая беше преходна, в нея имаше бюра, компютър и една маса ... И там в тази... стерилна обстановка се прави кастрацията. Смъртността при тези кастрации в Пловдив е десет пъти по-голяма от нормалната. Така е защото, каквото и да е живо същество не може да го бъде слагано на масата и да го оперирате в стая, в която се пуши, в стая, през която минават хора с мръсни обувки... Според новия закон е нужно да има операционна... Операционна там няма... Този д-р Бекярски, който е току що завършил, а се занимава с кастриране... Това го няма никъде по земното кълбо, защото кастрацията на едно женско куче не е много лесна операция и тя трябва да се прави от опитни лекари... Не може от училищната скамейка да започнеш да правиш кастрации...
За да покаже, че е чисто всичко, този д-р Бекярски ни показа един варел пълен с някаква смърдяща течност...
В него кучетата се топят за да се „дезинфекцират“... Значи -

взема се кучето и се бухва в този варел и по този начин се дезинфекцира,

след което се пуска на циментовия под в клетката да прави каквото иска... Не може да се потопи куче, което има някаква заразна болест и след това в същия варел да бухнете здраво куче...Попитах доктора: „Кога сменяте течността?“ Отговорът беше: „Понякога...“ Ние направихме протокол на този разговор.

- Кой ви даде информация за масовите убийства в приюта, наричани евтаназия?
- Пловдивчани, станали неволни свидетели.

Масово убийство на 14 кучета от двама гледачи...

След този инцидент там отива пловдивска кабелна телевизия, пред екипа на която шефът на приюта отрича да е имало такова избиване... След като кметът на Пловдив получава хиляди протестни писма от целия свят, което ние организирахме, той се „сеща“ да изпрати до нашата организация писмо, в което пише, че на тази дата - 8 февруари 2008 г. - всъщност е имало... евтаназия на кучета... А тези прътове са били пластмасови, за да се държат кучетата на разстояние...

Едно интервю на Айра Мурад