Бай Желязко Демирев бе убит, защото по време на следствието фалшифицираха неговия медальон на Юлиан Отстъпник, оценен на 5 млн. долара, твърди пловдивският нумизмат и бизнесмен.
Димитър Костов е инженер по образование, но от над 40 години неговата страст са монетите. Твърди се, че в нумизматиката “бие” най-големите спецове у нас. Бизнесменът, който бе и общински съветник в родния си Пловдив, притежава впечатляваща и съвсем законно придобита колекция от уникални монети.
Преди няколко години името на Костов нашумя покрай закупените от него скитски златни апликации. Той бе съден, после оправдан, артефактите пък бяха нарочени за фалшификати... Междувременно “скитското злато” отлежаваше в НИМ. В края на годината, когато разговаряхме с мастития колекционер, той обяви, че очаква апликациите всеки момент да му бъдат върнати от музея или откупени, ако културното министерство отпусне средства на НИМ.
Пред “ШОУ” Димитър Костов за първи път огласява и невероятния факт, че ценителите “по света и у нас” се любуват не на оригиналното Панагюрско златно съкровище, а на негова “реплика”. Къде е оригиналът, остава загадка.

- Г-н Костов, в интервютата си през годините не пропускате “да клъвнете” о.р. полк. Кирил Христосков, шефа на т.нар. антииманярско звено към ДС преди 10 ноември. На какво се дължи тази неприязън? Впрочем тя е взаимна, ако се съди от публичните изяви на вече “частния експерт-оценител” Христосков...
- През есента на 1998 г. Кирил Христосков нахлу в офиса ми на площад “Централен” №1 в Пловдив с няколко ченгета от звеното за културно-историческите ценности към БОП – София. Иззе ми една колекция, която не съм я крил. Още като попита: “Имате ли тук някакви монети?”, му отговорих: “Да, в касата държа колекция римски сребърни денари, 90 броя, които съм закупил от Георги Гълъбов”. Той е мой приятел колекционер от София, беше закъсал за пари. Купих ги, да си кажа честно, за 3000 марки.
Христосков вика: “Мога ли да я видя?” и аз, разбира се, отворих касата пред секретарката ми, пред поемни лица. Дадох му монетите в т.нар каталожни слитъци. И той ми каза следното:

“Костов, ако си мълчиш, нищо няма да ти се случи.

Обаче отвориш ли си устата, ще ти стъгня живота!” Точно така се изрази – “ще ти стъгня”. Викам му: “Какво ще ги правиш тези монети?” – “Ами, ще ги дам на някой от музеите”. Чаках 2 месеца дали изобщо ще ги даде на някой музей и тогава написах писмо до Пловдивската прокуратура. И... ме арестуваха, без да ми дадат протокол за изземване. Затвориха ме 24 часа в една килия с крадците и циганите. А аз все пак съм бизнесмен. Огромно унижение. Разбира се, на другия ден ме пуснаха, защото няма престъпление, няма нищо.
Получих от полицията протокол за изземването чак след 9 календарни месеца.

- Липсваха ли монети?
- Не, защото успях да си снимам колекцията. След това обаче заведоха дело срещу мен.

- С какво обвинение?
- Вещно укривателство. Бил съм скрил монетите, а аз имам документ, че съм ги предоставил на Пловдивския археологически музей за регистрация, но тогавашният директор отказа да я направи, както е по закон, защото нямало нумизмат на щат.

- В крайна сметка направиха ли експертиза и оценка на колекцията?
- Да, в Археологическия институт с музей към БАН в София. Три жени, които нищо не разбират от нумизматика, защото са културоложки и специалистки по надгробни паметници. Тяхната оценка е за 27 000 швейцарски франка, а аз съм ги купил за 3000 марки. Но монетите си останаха конфискувани и не ми връщат. Оправдават ме, пиша едно писмо на директора на Археологическия институт в София и ми отговарят в едногодишен срок собственикът да се яви да си ги получи. Такова е решението на съда. Отивам, обаче Николов,

Господ го наказа, изгоря във влака,

ми казва: “Абе, не мога да ти дам тези монети. Само който ми ги е дал, на него мога да ги върна”. На него му ги даде БОП, но БОП вече няма. Заведох дело в Софийския районен съд да ми върнат монетите.

- По закон трябва да ви ги върне звеното, което е наследник, или, казано на юридически език, “правоприемник” на БОП...
- Да, но нямаше правоприемник. И сега още няма. Такова едно време беше - междуцарствие.

- А къде се съхраняват иззетите артефакти – преди разтурването на БОП те би трябвало да се пазят в неговите трезори?
- Ако се извадят протоколите за изземване, ще се види, че 70 на сто от нещата ги няма. От витрините на Археологическия музей в София изчезват много златни монети. Съответно Георги Гетов, приемникът на Христосков, хваща пазача, той си признава и ги води в “Западен парк”, там, под едно дърво, ги е закопал. Когато полицията ги взима, започват пазарлъци с проф. Йорданка Юрукова колко монети да върнат в музея. Можете ли да си представите такова падение!

От звеното към РДВР са искали примерно 30-40 процента да останат за тях.

Точно това звено изнесе стела на един човек от Пазарджик, която я хванаха в един ТИР на Дунав мост.

- А какво ще кажете за прословутия медальон на Юлиан Отстъпник, за който бившият шеф на Кирил Христосков – Димитър Иванов, разказа, че бил иззет от някаква женица – леля Еленка, чистачка в общината в Тополовград?
- Този медальон е откраднат. Веднъж с Георги Гълъбов попитахме проф. Божидар Димитров: “Защо не го виждаме в музея?” |А там беше изложен фалшификат. Оригиналът беше на бай Желязко Демирев. Той накрая спечели делото и си точеше зъбите, защото още преди години медальонът имаше оценка 500 000 долара – сега би струвал около 5 000 000. По време на следствените истории е изработен фалшификат и изложен в музея. И след като изгърмях в медиите, че това е фалшификат, веднага го свалиха от витрината. Пробутаха го на невежите наследници на бай Желязко, за да потулят нещата.
Това е причината за убийството му. Ако му го бяха върнали, той щеше да знае, че е фалшификат. И затова накараха един малоумник да му стреля в тила с газов пистолет. Всичко на ужким. Ако се проследи това убийство, ще се види, че е четиво за наивници.

- Миналата година заявихте пред столичен седмичник, че бивш МВР-шеф иманярствал около Белинташ. Разкажете нещо повече за тази афера.
- Герой там е подполковник Гетов. Той е от врачанските села. Неговите вуйчовци партизани са помогнали на ген.Василев да направи кариера в МВР. Преди това Гетов е бил капитанче в Стопанска милиция – Враца. Гол като църковна мишка. Ген.Василев го взима за шеф на звеното. Гетов е изкупил на безценица половината къщи от селото и копае край Белинташ. Междувременно пък, когато Христосков го махнаха, той продължи да копае край Гулянци, Плевенско.

Оттам прибра много неща незаконно.

Христосков копае с археоложката Кабакчиева и една непипната могила край село Свирачи, Ивайловградско. И... нищо не откриха?! Могилата е оградена с мраморен перваз, което показва, че има много ценни неща, че там е погребан назначен от римляните знатен династ. Следователно в нея не може да няма нищо. Питам се: защо Христосков? Какъв ценз има той? Вижте му банята вкъщи - за 30 000 долара!

- Шефът на НИМ проф. Божидар Димитров изрази предположение, че скитското злато, предадено от вас, не е автентично, а било изработено от арменци златари в Ливан?
- Това са приказки на Христосков! Ченгеджийски опити за манипулация на общественото мнение. Ето как стоят нещата в действителност.
Един ден идват от Пловдив първите апликации – едни овенчета и горгона медуза. Обаждам се на Иля Прокопов /бившия шеф на НИМ – б.ред./ и той ми вика: “Обади се на Констадин Кисьов /в момента шеф на Пловдивския музей – б. ред,/ той сега е в Пловдив”. Позвъних му, срещнахме се, той ги видя и каза, че са автентични. И от моя телефон се обади на Иля Прокопов и Елка Пенкова да ги взимат. Те дойдоха и ги взеха. А аз платих за тях на момчетата, които ми ги донесоха, 5 000 000 лв. стари пари /сегашни 5000/. Бяха оценени на 6 500 000 лв. Казах им, че оставащия милион и половина ще им платя по-късно. Въпросният Кисьов обаче се срещнал с тях в кафене в един подлез и им казал: “Отидете, върнете парите на Костов, аз ще ви платя двойно повече!”

- Откъде е разполагал с толкова пари?
- Те са цяла мафия. Видял, че са уникални неща. Единият от тях обаче отишъл до партийния дом, завъртял се и му казал: “Бате Митко не ги дава”. Това нещо те го казаха и в съда. Целта беше златните предмети да стоят в музея, Прокопов да получи известност.
Скитските златни предмети пък идваха по три канала. Отвсякъде точни! От двама братя от село Дриново, Поповско. Предавани са от поколение на поколение в тяхното семейство. За цената на тези апликации получих консултации от музейните работници Ботева, Елка Пенкова, Любава Койнова, проф.Веселина Инкова на микроскопа се взираше с часове и установи, че не са фалшификат. Плащането на момчетата ставаше с разписка на мое име пред директора на НИМ. Само им казах, че трябва да ми платят до май, тъй като тогава започвах кампанията с износ на замразени череши за Финландия.
Мина известно време и идва Костадин Кисьов. Те са приятели с Прокопов,

имат много далавери, описани в актовете на Държавен финансов контрол

преди това, заедно с един Петър, реставратор в Кюстендил. Вика ми: “Слушай, искаш ли да си получиш парите?” Отговорих му утвърдително. “Трябва да дадеш 6000 марки за трима души”. – “Сега не мога”. –

“Е, щом не можеш, ще имаш ядове”.

А когато ги предавах, в стаята беше и Гетов, който каза: “Костов, вземи ги, за да не отидат в чужди музеи и колекции, а да останат в България”. “Добре, викам, г-н Гетов, ще ги взема”. И какво? Започнаха обиски – в дома ми, в офиса, във вилата... Обиски, обиски, обиски... По-късно Гетов ми каза, че е намерил фалшификатора – някакъв студент от Търново. Казах му: “Щом са фалшиви, върнете ми ги тогава”. Междувременно имаше 15 експертизи – на Фол, на Маразов, на Инкова... И всичко се оказа абсолютно автентично. Но ми спретнаха дело – опит за измама на държавата в особено големи размери. А тези апликации бяха видени от академик Дмитрий Раевский, най-големия специалист по скитско злато в света. И той каза, че България може да се гордее с тези неща. Други двама много известни руски учени, които четат лекции по скитска култура в целия свят, също казаха на следователя Кънчо Митов, че апликациите са автентични. Видяха, че няма измама, но нямат пари за изследване в чужди лаборатории, понеже то струва повече от самото злато. И смениха обвинението на “вещно укривателство”. Бил съм ги държал повече от 14 дни. Но на делото се вижда, че първите апликации са стоели при мен само един ден, а другите направо са отишли в музея. Накрая съдия Николова реши делото в моя полза. След като бях оправдан, написах писмо до директора на НИМ Божидар Димитров, че съм готов и сега да ги дам на музея, но на друга цена, защото за 10 години ми бяха съсипали бизнеса. Получих високо кръвно, диабет... Проф.Димитров каза, че ако Стефан Данаилов му даде пари, ще ги купи, ако не – ще ми ги върне до Нова година.

- Има ли зрънце истина в слуховете, че вместо оригинала на Панагюрското златно съкровище е изложено негово копие?
- Има реплики и на други съкровища. Репликата не е копие, а се отлива едно към едно от оригинала.
Единственото доказателство обаче, че Панагюрското златно съкровище е подменено, го имам аз.

Това е една филмова лента от 1951 г.,

която показва как хората, които са го намерили, го държат, вижда се къде съдовете са били ударени, къде са били смачкани...
Аз издирих този документален филм, откупих го и го прибрах на едно място. Ако нещо се случи с мен, жена ми и децата ми ще го огласят.
Казвам ви като инженер – когато нещо се смачка, се получава пластична деформация на метала. Не се възстановява. Остава завинаги белег.
Това съкровище, което показват, няма белези.
Белезите са само на филмовата лента, заснета със свидетели. Вътре са братята, които са го открили, директорът на историческия музей, а предметите се показват, преди да са измити и след това.

Едно интервю на Добринка Корчева