КАК ДА СЕ СПАСИМ ОТ БЪБРЕЧНА КРИЗА
Как се поставя диагнозата при бъбречнокаменната болест? И защо години наред камъните в бъбреците не предизвикват болка, преди да тръгнат да излизат навън през жлъчните пътища?
Наистина понякога камъните в бъбреците не дават субективни оплаквания. Те могат да се открият случайно на рентгенова снимка на коремната област или при ултразвуково изследване на коремните органи. В преобладаващата част от случаите заболяването се открива по повод на характерни оплаквания от страна на пациента.
Диагностиката на заболяването винаги започва с преглед при лекар. Той ще ви разпита подробно за оплакванията, времето и начина на тяхната поява, факторите, които ги облекчават или утежняват, история на подобни оплаквания в миналото.
Обикновено информацията от разговора с пациента и находката от прегледа са достатъчни, за да се ориентира лекарят към диагнозата бъбречнокаменна болест. В процеса на уточняване и прецизиране на диагнозата той може да назначи редица изследвания. Най-честите от тях са:
- пълна кръвна картина;
- изследване на урина;
- микроскопско изследване на уринен седимент - микроскопски и химически анализ на камъка - ако пациентът е “изкарал” спонтанно с уринния ток оформен камък;
- обикновена рентгенова снимка на коремната област - такъв вид снимка се прави във всички лечебни заведения и може да отрази видими на рентгена камъни;
- ултразвуково изследване на бъбреци и коремни органи (ехография). Това изследване дава особено полезна информация. Ехографското изследване е лесно достъпно, нетравматично за пациента, високо информативно и евтино;
- венозна пиело-уретерография (т.нар. цветна снимка) - това е специализирано рентгеново изследване, при което във вена на пациента се инжектира специално контрастно вещество, бързо преминаващо от кръвта в бъбреците и оттам към уретерите и пикочния мехур. През това време, през определен интервал се правят рентгенови снимки на бъбреците и по-ниските етажи от отделителната система. Това изследване дава информация за анатомията на отделителната система (аномалии, различни пречки, включително камъни на пътя на урината, тяхната големина и форма) и за функцията на бъбреците (дали произвеждат и отделят урина, дали някъде има стоп на пътя на урината и т.н.)
- бъбречна сцинтиграфия;
- компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс - това са високо специализирани и скъпи образни изследвания , които се използват сравнително рядко при диагностика на бъбречнокаменна болест.
ТОПЛО, ТЕЧНОСТИ И ОБЕЗБОЛЯВАЩИ
Какво лечение се прилага при бъбречна криза? И по какъв начин камъните могат да се изкарат от бъбрека, без да се стига до оперативна намеса?
Димо Христов, София
Най-често бъбречната криза (колика) настъпва, когато камък започне да се придвижва надолу през най-тясната част на отделителната система - уретерите. Следователно лечението на камъните в бъбреците може да се раздели на лечение на бъбречнокаменната болест (включително и в безсимптомния й стадий) и на лечение на бъбречната криза.
Преобладаващата част от камъните в уретерите успяват да преминат през тях спонтанно. Това зависи от редица фактори като размер и форма на камъка, наличие на бременност, увеличаване на простатната жлеза и т.н. Камъните с диаметър 4-5 мм обикновено излизат спонтанно (това са 80-85% от случаите). По-големите камъни - тези, предизвикващи пълното спиране на урината, и тези с неправилна форма, които не могат да излязат спонтанно, могат да бъдат раздробени или извадени чрез различни процедури. Поведението при бъбречна криза се състои най-общо в следното:
- Прием на обилно количество течности - поне 2-3 литра дневно, които да повишат количеството отделена урина и да улеснят преминаването на камъка. Приемът на топли течности е препоръчителен, а в болнични условия или понякога в амбулаторни условия, течностите могат да се вливат по венозен път.
Затопляне на хълбоците (например топъл душ или топла вана).
Внимание!
Слагането на топло върху корема трябва да се прави само след като лекарят е установил, че със сигурност става дума за бъбречна криза, а не за някакво остро, евентуално налагащо операция, заболяване на коремните органи като апендицит, панкреатит, перфорирала язва и т.н.
- Прием на “коктейл” от спазмолитици (лекарства отпускащи гладката мускулатура на вътрешните органи), аналгетици (обезболяващи лекарства) и противовъзпалителни лекарства. Могат да се прилагат различни комбинации от посочените групи лекарства, но това трябва да става след предписание от лекар. Обикновено при силни болки посочените медикаменти се поставят инжекционно. Най-често се използват спазмалгон, бусколизин, но-шпа и т.н. Обикновено тези мерки са достатъчни за преодоляване на кризата. Същата приключва с изхвърляне на камъка с урината навън или спирането му в част от отделителната система, където не предизвиква оплаквания.
ВЕЧЕ ИМА МНОГО НАЧИНИ ЗА РАЗБИВАНЕ НА КАМЪНИТЕ
Какво представляват немедикаментозното и хирургичното лечение при камъни в бъбреците?
Ивайло Желев, Велико Търново
Немедикаментозно лечение (включително хирургично) се прилага, когато даден бъбречен камък:
- не се изхвърля спонтанно след определено дълъг период от време и причинява постоянна болка;
- е твърде голям, за да бъде изхвърлен спонтанно;
- блокира напълно изхвърлянето на урината и потенциално заплашва бъбречната функция;
- причинява и поддържа не повлияваща се от лечение пикочна инфекция;
- уврежда бъбречната тъкан или причинява продължаващо във времето кървене;
- е нараснал значително, в сравнение с размерите на предишни образни изследвания.
Ефективен нехирургичен метод е ектракорпоралната шоково-вълнова литотрипсия. При този метод “разрушителната” сила на шоковите вълни преминава през меките тъкани на гърба и хълбоците и се съсредоточава върху плътния и твърд камък. Процедурата се извършва с упойка. Различните видове литотриптери използват електрохидравлична, електромагнитна или пиезоелектрична енергия. При най-разпространения вид машини за прилагане на този метод в България, пациентът ляга във вана с вода (електрохидравлична енергия). При този метод камъкът се разбива на малки части, за които се изчаква спонтанно отмиване и изхвърляне от организма с урината. Този метод е подходящ за разбиване на камъни в легенчето на бъбреците и в горната част на уретера. Обикновено се извършва повече от една процедура.
Методите на хирургичното лечение са значително развити в днешни дни:
- Перкутанна нефролитотомия - при тази модерна операция в областта на гърба се прави миниатюрен разрез, след което през тъканите до бъбрека се проправя тунел със специален инструмент - нефроскоп. През този инструмент, ползвайки различна енергия (електрохидравлична, ултразвук), разположеният в бъбречната тъкан голям по размер камък се разбива на дребни части, които се извеждат навън отново през нефроскопа, а не се разчита на спонтанното им изхвърляне от тялото.
- Уретероскопия - при този метод през външното отвърстие на пикочния канал (на пениса или между срамните устни) последователно в пикочния канал, пикочния мехур и уретера (пикочопровода) се въвежда специален инструмент с оптика на върха, наречен уретероскоп. Чрез този инструмент директно визуално се определя разположението на камъка и по различен начин (прилагане от непосредствена близост на ултразвукова, електрохидравлична или лазерна енергия или издърпване със специална кошничка) камъкът в пикочопровода се изважда или раздробява и изважда.
- Отворена операция за изваждане на големи, отливъчни камъни, разположени в бъбречния паренхим, се прилага рядко в днешни дни. В отдела, от който по хирургичен начин е изваден камъкът, може временно да се постави стент (вид саморазпъваща се тръбна структура), което улеснява преминаването на уринния ток.
СПЕЦИАЛИСТИТЕ НА “ДОКТОР” СЪВЕТВАТ:
Как да се предпазя от образуване на камъни в бъбреците?
Кирчо Янков, Русе
Не трябва да се забравя, че хората, в чиито семейства има болни от бъбречнокаменна болест, са изложени на много по-висок риск от образуване на бъбречни камъни и развитие на оплаквания. Това налага профилактичен преглед с подробно изследване на урината и ехография на коремните органи. Най-важната предпазна мярка представлява приемът на повече течности.
На хора, при които има риск от образуване на калциеви и оксалатни камъни (най-честите бъбречни камъни), се препоръчва известна промяна в диетата с подкиселяване на урината (намален прием на месо и животински белтъци, повишен прием на зеленчуци) и ограничаване до разумно минимални количества на храните, съдържащи в голямо количество калций и оксалати (мляко и млечни произведения, спанак, салата, ядки, киселец, коприва, зеле, грозде, броколи, какао, шоколад и др.), ограничаване приема на кафе, кола, какао и т.н.
Една страница на д-р Костадин Карачоров, уролог-хирург
Последвайте ни
4 Коментара: