Кичка Бодурова завлече любовника си Ники с 35 000 долара.
Атанас Панайотов е легендарен софийски тарикат, правил пари от чейнч преди 1989 г., лежал по затворите у нас, бягал на Запад... Той е сред първопроходците на родния бизнес в ерата на демокрацията, пише книги за своя изпълнен с приключения живот. "Заради последната си книга “Sex with me” имам много проблеми - оплаква се Панайотов, известен и като Испанеца. - Това е най-скандалната книга, която излиза от български автор. Повечето фирми още като са я получили и са видели какво представлява, веднага са я върнали на другия ден. Големи вериги книжарници като “Хеликон” също са отказали да я продават. Явно хората са уплашени, налага им се цензура... Страхът в България не е изчезнал след 20 години демокрация..."

- Затова пък читателите те харесват и непрекъснато се обаждат да продължиш разказите за перипетиите в твоя емигрантски живот... Обеща ми да разкажеш за българската емиграция по това време. Нека започнем с Виена...
- Виена е най-близо до България от Западна Европа. Виена винаги се е управлявала от социалисти. БКП и Тодор Живков винаги са били близки с тях... Преди 1989 г. българите можеха да ходят до Виена с червен паспорт, стига да го имаха, разбира се... Във Виена имаше емигрантски лагер “Трайескирхен”, на 30 км от Виена, в Италия беше лагерът “Латина”, а в Германия – “Циндорф”... По-старите емигранти, поколения едно-две преди мен, са се предавали последователно във всеки един от тези лагери – първо отидат и се предадат в “Трайескирхен, после в “Латина”, после в “Циндорф”... И отвсякъде са цицали пари... Тогава там са им давали квартирни... Аз като отидох, настаняваха емигрантите в пансиони във Виена. Мен ме настаниха в един пансион на “Белведере гасе”, но аз не останах в него, ами си взех квартира, която плащах от собствения си джоб... В 4-ти бецирк на “Белведере гасе” беше кръчмата на Петър Денков, затова на него му викаха Пепи Белведерето... При него се събираше по-голямата част от емиграцията... Виден посетител в тази кръчма, като ходеше във Виена, беше Боби Божилов, небезивестният Боби Бец. Той тръгва като шофьор на Вили Бец, който пък работеше за СО МАТ навремето, а после го купи... Явно

Вили Бец е останал човек на Държавна сигурност

и на тези, които раздаваха парите и държавните предприятия...
Та Боби Бец беше широко скроен човек, обичаше да прави подаръци, живееше нашироко... Любовница по едно време на Боби Бец му беше и Аня Пенчева... Той й подари един старичък мерцедес и все я гледах в гаража на “Комко”, който беше в Горубляне на Околовръстното шосе... Аз ходех там при Боби, като познати от Виена просто се събирахме... Там идваше още Наско Голомеев, баскетболистът, с него също се познаваме от едно време, той беше директор във фирмата на Боби...
В кръчмата на Пепи Белведерето във Виена се събираха по-стари емигранти като Иван Калев – Джумбурчо, Стефчо, Дичката,

Ники, който беше любовник на Кичка Бодурова и тя избяга с негови 35 000 долара,

аз ходех там, идваше и Кузман Гуслеков, големият впоследствие наркотрафикант, който тогава не беше емигрант... Той много по-късно избяга в Италия и от Италия отиде в Америка... ДЕА го вербува и започна до работи за тях...

- Това ли беше най-интересната кръчма, в която се събирахте във Виена?
- Имаше една много по-интересна... На бай Иван Рилата... Ресторантът се казваше “Рила”, която се намираше на известния “гюртел”... Във Виена има два кръга – вътрешен и външен - като Околовръстното в София... Това са “рингът” и “гюртелът”... Кръчмата на бай Ивана Рилата се намираше на Гюртела... Това е бай Иван Аркутински... В неговата кръчма се събираха хора като Боян Радев, който беше тогава шофьор на българското посолство... Всички български посланици и български дипломати, които се сменяха във Виена, ходеха при бай Иван Рилата...
Ние я наричахме неговата кръчма Цитаделата на българското разузнаване... Този човек работеше за Държавна сигурност и никога не се завърна в България, във Виена си умря...

- Там ходеха ли емигранти?
- При него имаше хубава шкембе чорба, ходеха и емигранти... Той така подпитваше, особено по-младите - откъде пристигна, защо пристигна... Явно си е правел доноси човекът... Но като четох моето досие, негови доноси не намерих...

- Къде на друго място се събирахте?
- В кръчмата на Кути... Кути е от Сливен и се изживяваше като горянин... Казват, че е бил офицер преди това... Той имаше кръчма, по-точно гръцка таверна, в 8-ми бецирк и там също се събираха много българи... В ресторант “Белград” пък се събираха антикомунистите на Табаков...
Имаше една много колоритна личност Кънчо... Та

Къната лъжеше през цялото време, че е изкопал Чарли Чаплин с един поляк,

но това не е човекът, който го е изкопал... Това беше негова измишльотина, за да го черпят хората на масата... Имаше един тарикат Боцмана, който е бил спасител навремето по морето... Много интересен е случаят на Огнян Динев от фамилия Диневи... Бай Боре, бащата, който има двама сина - имали са 10-11 кръчми по едно време... Огнян Динев беше със сръбски паспорт, защото е българин от Западните покрайнини... Връща се в България да си види гаджето ли, жената ли - хващат го, взимат му паспорта и го пращат войник... Той бяга и го залавят, след като е минал границата с Югославия... Югославяните вместо да го пратят при родителите му във Виена, където е живеел преди, а освен това е бил и техен поданик, го връщат в България... И тогава се разбира, че е ставало въпрос за размяна на човек за теле...

Давали са на югославските граничари по 400 кг телешко месо за всеки върнат от границата беглец от България...

Иначе си имаше лагер в Белград и много хора, които успееха да се доберат до Белград, се предаваха в този лагер и оттам ги изпращаха за Щатите, за Австралия или за Канада...
Та така... Тогава бяхме 200-300 човека, които се познавахме, сега са над 10 000 българите, които живеят само във Виена, от които около 6000 са студентите...

- По какво се различаваше българска емиграция в Германия от тази във Виена?
- В Австрия емиграцията беше концентрирана във Виена... Докато в Германия наши хора имаше в Дюселдорф, в Щутгарт, в Мюнхен, Хамбург, Западен Берлин, Кьолн... Най-много емигранти оставаха в Мюнхен, защото е най-близо до Виена...
Аз предпочетох Хамбург, защото имаше най-малко българи, гледах да съм далече от българите... Това е

правило, което всеки, който иска да емигрира, трябва да спазва – да бяга колкото се може по-далече от българите в чужбина...

Та в Хамбург се запознах с един много голям чешит - Делчо, който е от Хасково... Немската полиция го беше кръстила Кралят на аутобана... Това е един българин, който бяга с ТИР в Италия... Прочул се беше с това, че оставил ТИР-а с луканките пред българското посолство, хвърлил си паспорта и избягал... Делчо ми каза обаче, че не е бил ТИР с луканки, а с кожи, които карал от Иран за Италия... Той знаел къде си крият кредитните карти за нафта шофьорите на ТИР-ове... Докато те си правят сутрешния тоалет, влиза в шофьорската кабина и взима кредитните им карти... Качва се на колата и започва да шета по аутобаните на Европа... Тези карти нямат лимит... С тях можеш да спираш на всяка бензиностанция през 20 километра и да точиш до един тон нафта от всяка... Даваш на бензинджията 10 процента и той ти дава парите в брой...

- И как е правил тази далавера по-точно?
- Влиза в бензиностанцията и казва: “Братле, идвам от Чехословакия, имам голяма икономия, можеш ли да ми изпишеш 600-700-800-1 тон нафта...” И се знае, че 10 процента остават за бензинджията... Това се прави вечерно време, когато има само по един дежурен... Но ти като тръгнеш в една посока примерно от Германия за Португалия – караш през цяла Франция, цяла Испания – на всеки 20 км спираш и теглиш... 1000 марки...1000 марки...1000 марки... Като стигнеш, почваш аутобана в обратната посока... 1000 марки... 1000 марки...1000 марки... С едно такова пътуване можеш да направиш за 15 дни 100-ина хиляди марки...

- Къде се запозна с него?
- Делчо беше бръснар в Хамбургския затвор... Аз бях кали - или бакар, разнасях храната, главният готвач на затвора беше българин и бръснарят беше българин... Останал съм с много добри чувства към Делчо, въпреки че някакви българи се бяха опитали да ни развалят отношенията... Той, ако е жив и здрав, какви истории може да разкаже!...
По това време имаше една много интересна история в Хамбургския затвор... Когато стана гангстерската война между техните най-големи тогава сутеньорски групировки “Нутела” и “GMBH”, наемният убиец, който изпълняваше мокрите поръчки на “GMBH”, по-старата гвардия, Муки Пинцлер по време на разпит в полицията на 20-ия етаж застреля главния прокурор на Хамбург. Пистолетът му го вкарва неговата адвокатка Изолде Мансфийлд... По време на разпита тя отива със съпругата на Муки, която също присъства, до тоалетната и й дава пистолета... Съпругата на Муки му подава под масата оръжието, той става от стола си, застрелва главния прокурор, застрелва жена си, а накрая и себе си... На адвокатката й дадоха 6 години затвор, което според мен не е висока присъда...

- Ти познаваше ли хора от тези групировки?
- Познавах Томас Борн и другите от “Нутела”, които бяха младата гвардия... Тези от “GMBH” бяха доста по-възрастни хора от мен...

- Значи в крайна сметка май си с по-добри впечатления от виенската емиграция?
- Ами за да ми се наложи да избягам от Германия чак в Гамбия, представи си

какви са били българите там... Доносник до доносник...

Свестните хора от българската емиграция – лекари, инженери, страняха от тези среди...

- Автобиографичен ли е този факт в последната ти книга “Sex with me”, че ти правиш 10 годежа с източногерманки?
- Аб-со-лют-но! В книгата ми няма и една дума измислена... Всеки, който ме познава, може да го потвърди... За съжаление не мога да извикам сега Коко Куката /той е Кука, защото работеше във Второ Главно на ДС/, който е присъствал на всички тези годежи... Между другото, жената на Коко стана депутатка в германския парламент, беше стрюардеса в “Интерфлуг”, когато той се ожени за нея... Коко и жена му Ирина са кумове на Илия Павлов при първия му брак с дъщерята на ген. Чергиланов...
Та какво става – среща ме Коко на улицата и вика: “Насе, аз се ожених за източногерманка, ожени се и ти, и после оттам ще избягаш!” Така и направих... Затова направих толкова много годежи в Източен Берлин... Моята бъдеща съпруга Ренате Първа ми изпрати документи в България, дойде, оженихме се и заминахме... После от Източна Германия избягах през Румъния и Югославия в Австрия – това беше целта на занятието...

- Ти имаш един приятел в Германия, български турчин, с когото се запознаваш, когато той играе в балета на телевизията на ГДР... Къде е той сега?
- Хулиси Туков сега изкупува стари жилища в Берлин, ремонтира ги и ги препродава... Когато беше бумът с колите, които се купуваха от Германия, Австрия и Италия за България и Холандия, той работеше в една автокъща и печелеше много добре... Беше бохем и е от малкото балетисти, за които с двете си ръце се подписвам и гарантирам, че не е обратен... Защото двамата с него сме били със страшно много жени! Когато си дойде в България, обещавам, той ще разкаже много интересни истории...

Едно интервю на Айра МУРАД