ЗАБРАВЕНИ ЛЮБИМЦИ
Народната лечителка, която 50 години не кусна месо, помогна на стотици хора да се върнат към живота

Преди три години ни напусна най-известната българска гладолечителка Лидия Ковачева. Половин век тя не вкуси месо. Което не й попречи да доживее до 88-годишна възраст.
А когато е била едва на 30, лекарите я отписват. Тогава тя била млада и обещаваща художничка, щастливо омъжена, с малък син. Изведнъж обаче я покосява туберкулоза. Почва да гълта лекарства с шепи. Вместо да й помогнат, те увреждат тежко черния дроб. Така към ^жълтата гостенка^ се прибавя още едно неизлечимо заболяване - цирозата. Следват две петилетки митарства по болници и санаториуми. Уви, лечението не дава резултат. Лидия поддържа постоянна температура, смъква килограмите си почти наполовина, няма сили да мръдне от леглото... Междувременно съпругът й, неин колега от Художествената академия, започва да губи търпение. Дистанцира се от половинката си и се затваря в ателието си. Съвсем закономерно идва и разводът. Тежкото състояние превръща младата жена в инвалид. Тя не вече не може да държи четката. Пенсионират я, а когато навършва 40 години,почва да чака смъртта. Лекарите предупреждават майка й, че й остават най-много три месеца живот.
Но съдбата явно е избрала друг сценарий за умиращата художничка. Защото най-изненадващо тя ^възкръсва^ благодарение на гладолечението. Случайно дочува за метода на руския професор Юрий Николаев и почва да го прилага към себе си. не слага залъuс в уста по три, по пет дни... Но понеже й липсва точна информация, се лута цяла година. Но още щом престава да консумира месо, температурата й спада. След още 12 месеца от туберкулозата няма и следа. Цирозата пък отшумява от само себе си.
До последно Лидия Ковачева остана вярна на хранителните си навици. А те бяха следните. първо, никога не закусваше ^истински^. Сутрин хапваше само малко плодове и орехи. За обяд й стигаха няколко маслини и две филийки черен хляб. Вечер задължително си дробеше салата, ^овкусена^ с варен картоф и резен черен хляб. И повече не помисляше за храна.
^Няма неизцерима болест, но има неизцерими болни, обичаше да казва покойната лечителка. Това са глупаците, хората с предразсъдъци. Интелигентните хора се лекуват, простите - не...^
Първата й пациентка е баба от село с доста болежки. Лидия й предложила: ^Хайде, мини няколко дни само на диня^. Старата жена обаче й рекла: ^Е, па я обичам диня с леб^. ^Добре, казала Ковачева, тогава мини само на леб^. (Надявала се еднообразната храна да й омръзне). А бабата пак: ^Леб, ама с що?^ Тогава иконата на алтернативната медицина вдигнала ръце и оставила старицата да си ^руча^ любимите гозби. ^Пълен стомах - празна глава!^, казваше за такива хора прочутата гладолечителка.
През последните години от живота си крехката, беловласа столичанка продължаваше да приема страдалци не само от България, но и от чужбина. Наемаше се да цери всички болести и нито веднъж не ^получи рекламация^. Методът й беше гениално прост - няколко дни позволена храна за болния са само плодовете - от 500 до 800 грама, и билковите чайове, подсладени с мед. Ако волята му се поогъне, разрешава му се малко зеленчукова отвара. И толкоз. След няколко ^гладни^ цикъла, преминали под нейното наблюдение, понякога дори само отедин, от недъга не оставаше и помен.
Когато прехвърли 80-те, изглеждаше поне 15 години по-млада. Преливаше от енергия, имаше невероятен ^апетит^ към живота. Нищо не можеше да й се опре. Сама се грижеше за апартамента си срещу чешкото посолство. Сама поддържаше бита си, тъй като бе изгбила единствения си син при автомобилна катастрофа, а внуците й следваха далече в Щатите. Докато съученичките й най-малкото бяха болни или обездвижени, ^като жив интевтар в къщите си^, тази странна жена обикаляше пеш града. Един от секретите на нейната виталност може би се криеше в това, че избягваше да общува със своите набори. Предпочиташе компанията на младите хора. Мечтаеше да се пресели в къща с градина, но доходите й не й позволяваха да си наеме вила в Симеоново, където да довърши книгата си. Другата тайна за дълголетието й беше обстоятелството, че не даваше пет пари за политиката. Което не й пречеша да има свое мнение за парламента: ^Там има много охраненички хора, които се домогват до високи постове. Желю е единственият здрав човек с мисия на политик^, твърдеше тя.
Преди да издъхне, светилото на гладолечението разкри само пред репортер на народното издание поредното чудо в живота си. По време на световното първенство по футбол през 1994г. Ковачева се подхлъзнала в хола и счупила тазобедрената си става. ^Знаех отлично какво ги чака хората на моята възраст с такава травма - обездвижване, залежаване и смърт. При някои е въпрос на два-три месеца, при други може да се проточи до година. Но по принцип фаталинят изход е неизбежен. Разбира се, аз не се поддадох на мрачните мисли. Нито отидох да ме сложат в гипсово корито. Продължих с моята ^диета^ и само след няколко дни се придвижвах свободно. Даже не се наложи да използвам патерица или бастун^.
Нямаше нужда да ни убеждава - удивителната за ЕГН-то й пъргавина беше най-доброто доказателство.

Соня ЛАЗАРОВА

ДОСИЕ
- Представителите на официалната медицина все намираха повод да подкопаят доверието към лечебното гладуване на Лидия Ковачева. Заклеймяваха метода й като шарлатания. Връх на нелепицата бе, когато някои псевдоучени ^откриха^ плагиат в нейните книги. Били ^вдъхновени^ и на места преписани мотамо от здравни брошури на... Третия райх. Последният тежък удар по авторитета на лечителката бе нанесен в средата на 90-те. Тогава я обвиниха, че е виновна за смъртта на момиче от Кърджали, починало от анорексия.
- Напук на кампанията ^анти Ковачева^ феновете и последователите й продължават да се множат. Сред тях има лекари - д-р Вергиния Георгиева и д-р Георги Гайдурков от София, ^бли престилки^ от Шумен, Варна, Бургас... Повечето от тях са минали по нейния път - тоет, убедили са се в ползата от лечебен глад от личен опит. Една от най-известните ученички на гладолечителката е д-р Людмила Емилова от Варна, която основа първата у нас диетоложка клиника.
В болницата за рехабилитация в Слънчев бряг от няколко години има отделение, където работят по метода на Лидия Ковачева. Средната продължителност на лечението там е 2 седмици, като след 3-4 дни всякакви медикаменти се спират. ^Това е мост към медицинаат, която не познава лекарства^, обяснява д-р Георги Славов от болницата в Слънчев бряг. Той доверява, че бившият главен архитект на Пловдив дошъл в отделението с напреднал диабет и високо кръвно. Една година след лечението благодарение на предписаната диета резултатите били все още трайни, макар че не е взимал никакви лекарства.