15 СЪВЕТА ПРИ ВАРИКОЦЕЛЕ

Мъ­же­те с ва­ри­ко­це­ле мо­гат да се оп­лак­ват от те­жест, дър­па­не, бол­ки в скро­ту­ма към края на де­ня. Ако кла­пи­те във ве­ни­те, ко­и­то дре­ни­рат кръв­та от тес­ти­са, не фун­к­ци­о­ни­рат нор­мал­но, то­ва поз­во­ля­ва на кръв­та да се за­дър­жа в тях.

Ва­ри­ко­це­ле се раз­ви­ва най-чес­то у под­рас­т­ва­щи, ко­га­то тес­ти­си­те на­рас­т­ват зна­чи­тел­но за кра­тък срок от вре­ме и по та­зи при­чи­на се нуж­да­ят от се­ри­оз­но кръ­вос­наб­дя­ва­не, за да се пок­ри­ят по­ви­ше­ни­те нуж­ди от кис­ло­род и хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. След ка­то по­ве­че кръв ид­ва в тес­ти­си­те, то и по­ве­че кръв се от­ти­ча от тях. Ако кла­пи­те не фун­к­ци­о­ни­рат пра­вил­но, то­ва го­ля­мо ко­ли­чес­т­во кръв не мо­же да се из­не­се чрез ве­ни­те и ос­та­ва в скро­ту­ма.

Ако го­ля­мо ва­ри­ко­це­ле се раз­ви­ва у мъж след пу­бер­те­та, той тряб­ва да бъ­де прег­ле­дан и да се из­к­лю­чи на­ли­чи­е­то на ту­мор в ко­рем­на­та об­ласт, кой­то при­тис­ка ве­ни­те и по то­зи на­чин зат­руд­ня­ва от­ти­ча­не­то на кръв­та към сър­це­то.

Как­ви са пос­лед­с­т­ви­я­та от ва­ри­ко­це­ле?

- мо­же да наруши фер­тил­ност­та, ка­то зна­чи­тел­но на­ма­ли ка­чес­т­во­то и ко­ли­чес­т­во­то на спер­ма­та;
- мо­же да ув­ре­ди тес­ти­си­те и да поп­ре­чи на тех­ния пра­ви­лен рас­теж. То­ва ув­реж­да­не е прог­ре­сив­но и чес­то със­то­я­ни­е­то се вло­ша­ва с вре­ме­то.

Ако под­рас­т­ващ мъж има ед­нос­т­ран­но ва­ри­ко­це­ле, тес­ти­сът от тази стра­на мо­же да не се раз­вие тол­ко­ва, кол­ко­то този от другата и да ос­та­не за­бе­ле­жи­мо по-ма­лък. То­ва е се­ри­оз­но със­то­я­ние, тъй ка­то по-мал­ки­ят тес­тис по прин­цип про­из­веж­да зна­чи­тел­но по-мал­ко спер­ма­то­зо­и­ди в срав­не­ние с тес­тис с нор­мал­ни раз­ме­ри.

Ако ва­ри­ко­це­ле се ле­ку­ва по вре­ме на юно­шес­т­во­то, тес­ти­сът мо­же да за­поч­не да рас­те и да нор­ма­ли­зи­ра раз­ме­ри­те си.

Ако ле­че­ни­е­то за­поч­не в по-къс­на въз­раст, въз­мож­но е тес­ти­сът да не на­рас­не до нор­мал­ни­те си раз­ме­ри, но въп­ре­ки то­ва да се по­доб­ри спер­ма­то­ге­не­за­та.

Какви мерки трябва да вземете

- Прес­та­не­те да пу­ши­те: ток­си­ните в цигарите на­ма­ля­ват кон­цен­т­ра­ци­я­та на спер­ма­та с 23% и под­виж­ност­та - с 13%. Пу­ше­не­то пов­ли­я­ва по ос­та хи­по­та­ла­мус - хи­по­фи­за - го­на­дот­ро­пен хор­мон - ни­ва на ес­т­ра­ди­ол и ес­т­рон (ес­т­ро­ге­ни, хор­мо­ни, ко­и­то се на­ми­рат в по-ви­со­ко ко­ли­чес­т­во при же­ни­те).

- На­ма­ле­те ал­ко­хо­ла: уме­ре­на­та упот­ре­ба на ал­ко­хол не за­ся­га мъж­кия фер­ти­ли­тет. Пре­калената упот­ре­ба на ал­ко­хол потис­ка хор­мо­нал­на­та ос. Той мо­же да пре­диз­ви­ка чер­нод­роб­ни проб­ле­ми и про­ме­ни в хра­нос­ми­ла­не­то, ко­е­то от своя стра­на съ­що ув­реж­да про­дук­ци­я­та на спер­ма­то­зо­и­ди.

- Из­бяг­вай­те луб­ри­кан­ти­те: по­ве­че­то ва­ги­нал­ни луб­ри­кан­ти (вклю­чи­тел­но слюн­ка­та) са ток­сич­ни за спер­ма­то­зо­и­ди­те. Двой­ка­та тряб­ва да из­бяг­ва упот­ре­ба­та им през фер­тил­ни­те дни на же­на­та.

- Пра­ве­те фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния: ае­ро­би­ка­та и уме­ре­ни­те тре­ни­ров­ки по­ма­гат да се по­ви­ши ни­во­то на тес­тос­те­ро­на, ко­е­то от своя стра­на во­ди до по­ви­ше­на про­дук­ция на спер­ма­то­зо­и­ди. До­зи­ра­но­то фи­зи­чес­ко на­то­вар­ва­не мо­же са­мо да е от пол­за. Оба­че бя­га­не­то на дъл­ги раз­с­то­я­ния (по­ве­че от 100 ми­ли сед­мич­но) и ка­ра­не­то на ве­ло­си­пед (по­ве­че от 50 ми­ли сед­мич­но) мо­же да на­ма­ли спер­ма­то­ге­не­за­та. Те­зи фи­зи­чес­ки на­то­вар­ва­ния тряб­ва да бъ­дат уме­ре­ни при мъ­же, ко­и­то ис­кат да имат де­ца.

- Из­бяг­вай­те ви­со­ка­та тем­пе­ра­ту­ра: всич­ки фак­то­ри, ко­и­то по­ви­ша­ват ло­кал­на­та тем­пе­ра­ту­ра око­ло скро­ту­ма, мо­гат да имат от­ри­ца­тел­но вли­я­ние вър­ху спер­ма­то­зо­и­ди­те. Тряб­ва да из­бяг­ва­те ви­со­ки­те тем­пе­ра­ту­ри на са­у­на­та и го­ре­ща­та ва­на.

- При­е­май­те ви­та­ми­ни (ан­ти­ок­си­дан­ти): мо­ле­ку­ли, на­ре­че­ни ак­тив­ни сво­бод­ни ра­ди­ка­ли, нор­мал­но се на­ми­рат в спер­ма­та. Ко­га­то сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли при­със­т­ват в по-го­ля­мо ко­ли­чес­т­во, тях­но­то нат­руп­ва­не мо­же да до­ве­де до зна­чи­тел­но ув­реж­да­не на спер­ма­то­зо­и­ди­те. След­ни­те ви­та­ми­ни и ми­не­ра­ли по­ма­гат за не­ут­ра­ли­зи­ра­не­то на сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли, с ко­е­то на­ма­ля­ват тех­ния ув­реж­дащ ефект:

- Ви­та­мин C - не­за­ме­ним за син­те­за, раз­ви­ти­е­то и под­дър­жа­не­то на нор­мал­ни спер­ма­то­зо­и­ди. Съ­що ве­ро­ят­но на­ма­ля­ва аг­лу­ти­на­ци­я­та на спер­ма­то­зо­и­ди­те (слеп­ва­не­то им един за друг).

- Ви­та­мин Е - пред­по­ла­га се, че на­ма­ля­ва вред­но­то дей­с­т­вие на сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли, ка­то пред­паз­ва от ок­си­ди­ра­не на по­ли­не­на­си­те­ни­те мас­т­ни ки­се­ли­ни (ко­и­то са еле­мент от кле­тъч­на­та мем­б­ра­на) и дру­ги - чув­с­т­ви­тел­ни суб­с­тан­ции, ка­то ви­та­мин А и ас­кор­би­но­ва ки­се­ли­на (ви­та­мин C).

- Ви­та­мин B9 (фо­ли­е­ва ки­се­ли­на) - не­го­ви­ят де­фи­цит се свър­з­ва с на­ма­ля­ва­не броя на спер­ма­то­зо­и­ди­те и нис­ка спер­мал­на кон­цен­т­ра­ция.

- Цин­кът съ­що е ва­жен за нор­мал­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не на прос­та­та­та, ко­я­то про­из­веж­да част от спер­мал­на­та плаз­ма.

Как се лекува варикоцелето

Злат­ни­ят стан­дарт е опе­ра­ци­я­та по от­с­т­ра­ня­ва­не на ва­ри­ко­це­ле (ва­ри­ко­це­лек­то­мия). Раз­ре­зът е око­ло 2,5 сан­ти­мет­ра над ос­но­ва­та на пе­ни­са и око­ло 2,5 сан­ти­мет­ра встра­ни от вся­ка стра­на, ако се опе­ри­ра двус­т­ран­но ва­ри­ко­це­ле. По вре­ме на опе­ра­ци­я­та се из­пол­з­ва опе­ра­ти­вен мик­рос­коп и под не­гов кон­т­рол се из­вър­ш­ва де­ли­кат­на­та част на опе­ра­ци­я­та. То­ва поз­во­ля­ва на хи­рур­га да ви­ди доб­ре всич­ки струк­ту­ри - как­то ве­ни­те, ко­и­то тряб­ва да бъ­дат от­с­т­ра­не­ни, та­ка и ар­те­ри­и­те и лим­ф­ни­те съ­до­ве (ко­и­то из­на­сят лим­фа­та от прос­т­ран­с­т­во­то меж­ду тес­ти­си­те и об­г­раж­да­щия ги скро­тум), за да не бъ­дат ув­ре­де­ни.

При то­зи вид опе­ра­ция има ма­лък дис­ком­форт и вре­ме­то за въз­с­та­но­вя­ва­не е крат­ко. По вре­ме на про­це­ду­ра­та па­ци­ен­тът не чув­с­т­ва ни­що. В по­ве­че­то слу­чаи той спи по вре­ме на про­це­ду­ра­та.