Умря незаконният син на Тодор Живков!?

Бай Тошо е бил близък приятел по правешка линия на съпруга й Данчо Петков, дружали и семействата им. Когато бебето идва на бял свят, го кръщават Петко и не се разпалва нездрав интерес кой е биологичният баща на дете, родено в законен брак. Тато назначава мъжа на Цветанка за шеф на завода за тапети и затова местните му лепнали прякора Тапетко. <br /> <br /> Днес баба Цеца обичала да си пийва мента с комшии и на градус започвала да раздувала как се залюбила с Тодор Живков и какъв &ldquo;е..ч&rdquo; бил той навремето. <br /> <br /> <u>&ldquo;Хубав мъж беше и хубави бебета правеше&rdquo;<br /> </u><br /> завършвала монолога си някогашната изгора на Тато, гаврътвала последната доза и си тръгвала към къщи. <br /> Бай Тошо обаче не бил безразличен към плода на кръшването си /за сравнение &ndash; на повечето си любовници подарявал само по един немски телевизор от една и съща марка, доставян от УБО, в краен случай &ndash; апартамент, но срещу заплащане/ и от съвсем млад започнал да го протежира активно. Бившият министър на химическата промишленост Георги Панков, който в един период е и посланик в Москва, разказва, че по време на визита в руската столица Тато го инструктирал да &ldquo;издига авторитета&rdquo; на Петко Данчев пред съветските другари. <br /> <br /> Панков даже допуска, че незаконният син на първия мъж в партията и държавата е трябвало да заеме неговото място в Министерството на химическата промишленост, но бай Тошо в последния момент преценява, че ще тръгнат клюки, защото Петко е престъпно млад за такава висша номенклатурна длъжност. За компенсация, пък и докато понавлезе в години, го назначава за директор на стопанския химически комбинат /СХК/ &ldquo;Пластхим&rdquo; в Ботевград. И тогава Петко Данчев се забърква в международен скандал, &ldquo;замърсил&rdquo; сериозно имиджа на България. След падането на режима на Тато неговият извънбрачен наследник е привлечен като посъдим по дело №4 за икономическата криза &ndash; става въпрос за <br /> <br /> <u>аферата с каптагон и лекарствени продукти<br /> </u><br /> разработени с негово участие &ndash; вече в качеството му на шеф на &ldquo;Фармахим&rdquo;. <br /> България получава разрешение да произвежда наркотичното вещество и Петко Данчев е участник в разработката. Криминалната история обхваща времето между 1981 &ndash; 1989 г., като в последната се предвижда планов износ на каптагон в размер на 12 млн. валутни лв. За нещастие обаче 8 млн. блистера с веществото, декларирано като витамин Е и с надпис върху касите &ldquo;Фармахим&rdquo;, са заловени в Кипър. И чорапът започва да се разплита. Донякъде обаче защото след промените соченият за син на Живков номенклатурчик подхваща проспериращи бизнеси &ndash; мандри, фабрики, хотели по планинските и черноморските курорти, и много бързо надипля първите си милиони. <br /> <br /> &ldquo;Ако Тодор Живков се беше задържал още малко на върха на властта, щеше да направи Петко министър-председател на България. Тато планираше да смени &ldquo;дялания камък&rdquo; Георги Атанасов с по-млад и гъвкав функционер-технократ и Данчев беше идеалната кандидатура. Но котка мина път и на двамата&rdquo;, коментират червени велможи. И допълват, че Петко Данчев бил абсолютно физическо копие на истинския си баща на младини &ndash; особено в характерния гърлен смях, от който още ги побиват тръпки. <br /> <br /> Изненадващо, малко след погребението на &ldquo;Незаконен Петко&rdquo; в село Данговица, където е вилата му, из Ботевград, Правец и региона започна да се мълви, че смъртта му изобщо не била естествена. Другояче казано, някой му помогнал да отпътува към вечността. <br /> <br /> Запознати с производствата на комбината за &ldquo;специална продукция&rdquo; /разбирай &ndash; за нуждите на отбраната и спецслужбите/ разказват под сурдинка, че преди Данчев си отишли от скоротечен рак и другите трима ексдиректори на &ldquo;Пластхим&rdquo; &ndash; Данчо Доганов, Иван Багалейски и Мария Лазарова. При това &ndash; в рамките само на 2 години!<br /> <br /> <u>&ldquo;Цял Ботевград шушука, че някой убива тези хора<br /> <br /> <br /> </u><strong>Кой и защо?<br /> </strong><br /> Първо едно официално съобщение: &bdquo;Биовет&rdquo; АД е водещ европейски производител на фуражни добавки, премикси, активни субстанции и готови лекарствени средства за лечение, профилактика и подобряване здравето и продуктивността на животните. Фирмата разработва и междинни продукти и активни субстанции за фармацевтичната промишленост. <br /> <br /> &ldquo;Биовет&rdquo; също произвежда ензими и ензимни комплекси за употреба в животновъдството и в различни производства сред които са хлебопроизводството, соко- пиво- и винопроизводството, производство на перилни препарати и текстилната индустрия.&rdquo;<br /> <br /> &ldquo;Биовет&rdquo; е бившият ЗЕП, Завод за ензимни препарати. Заводът, който <br /> <u><br /> произвеждаше компоненти за биологически оръжия<br /> </u><br /> Казвам го не от втора или от трета ръка. В началото на 70-те години известно време работих там. Нямах навършени 16 години, затова не се пазеха особено от мен. Видях, чух и усетих доста. &bdquo;Пластхим&rdquo; беше складът за продукцията. Сега &bdquo;Биовет&rdquo; започна ускорено производство на същите компоненти. Разполагам и с допълнителна информация, според която процентът на ракови заболявания в Ботевград се дължи именно на &bdquo;Биовет&rdquo;. На производството на компоненти за химически и биологични оръжия. При условията на днешната демокрация няма как посветените в мръсните дела на &ldquo;Биовет&rdquo; да не умрат. Просто няма как.<br /> <br /> В ЗЕП през 1973 или 1974 г., не помня точно, но помня, че работих два месеца и пет дни. Напуснах, защото пръстите на ръцете и краката ми почнаха да кървят. Бях хлапе и кожата ми бе твърде чувствителна&rdquo;, постнал е в блога си Ангел Грънчаров от Ботевград. <br /> <br /> Междувременно се разбра, че незаконен химически завод на фирма ДИППА работи в Правец, съобщи пред медиите кметът на града Красимир Живков. Според него ДИППА има 12 обекта в Правец, 8 от които не са въведени в експлоатация. Част от халетата му са изградени без строително разрешително. Предприятието е собственост на Петко Данчев, на сина му и на дъщеря му, сочи справка в системата за фирмена регистрация &bdquo;Дакси&ldquo;. В предприятието делът на Петко Данчев е 50%, Пламен Петков Данчев държи 25%, а дъщерята Десислава Петкова Данчева - Василева &ndash; 25%. <br /> <br /> Дирекцията за национален строителен контрол е направила проверка и в изготвените протоколи<br /> <br /> <u>сградите на предприятието са обявени за незаконни<br /> </u><br /> твърди Никола Нитов, зам.-кмет на община Правец. Според градоначалника Красимир Живков проверките на въздуха, направени от Районна инспекция на околната среда и водите &ndash; София (РИОСВ), не са показали замърсяване на въздуха. От пресцентъра на РИОСВ обаче заявиха, че не са наясно дали са правени проверки на атмосферния въздух (емисионен контрол). <br /> <br /> &ldquo;Проверките, които са правени в предприятията на ДИППА, са от миналата година и са за вещества в противопожарните инсталации&ldquo;, поясниха от екоинспекцията в София. Допълнително притеснение за местната власт в Правец е и непосредствената близост на завода до кладенците за питейна вода на града. Според кмета и неговия &ldquo;зам&rdquo; родното място на Тодор Живков влива сериозни средства в туристическия бизнес и <br /> <br /> <u>замърсяването е пагубно за въздуха и имиджа на града<br /> </u><br /> Това обаче, което изправя на нокти жителите на Правец, подлъгали се да му станат наемни работници е, че Тапетко-младши приживе им плащал заплатите, когато си поиска. И често, вече изнемощели от чакане и недоимък, хората получавали фишовете си и изпадали в още по-голям ужас. Наследникът на Тато режел наказателно с измислени поводи изключително мизерните заплати на работниците си. <br /> <br /> &ldquo;Работникът &ndash; на колене!&rdquo;, обичал да повтаря червеният капиталист. А глобата била минимум сто лева. И така повечето от наемните работници оставали без препитание до следващия месец, когато историята се повтаряла едно към едно. <br /> <br /> Затова мненията за покойния експремиер в Интернет-форумите са много далеч от положителното. Повечето откровено го ругаят и му пожелават да се пържи в ада заради нечовешката експлоатация, на която е подлагал работниците си. <br /> <u><br /> Форумджия с ник нейм Guest пък направо се е олял. <br /> <br /> </u>&ldquo;Най-после умря тая с...ня м...сна. Евала, Господи. На колко хора им казваше: &ldquo;Ако не дойдете утре, ще ви отрежа по 50 лева&rdquo;. Колко работници от други градове му направиха Ханчето и той не им плати. Не му било харесвало. Дано да се е мъчил, както се мъчеха хората, които работиха при него!!!&rdquo;, излива гнева си Guest.<br /> <em><strong><br /> <br /> Теодор ШОПОВ<br /> <br /> </strong></em><u><strong>Още гръмовни&nbsp;разкрития търсете във вестника на народа &quot;ШОУ&quot;</strong></u>