Вечерен акт

В ателието на младата художничка всяка вечер рисуват голо тяло. Сеансът се нарича “Вечерен акт” и е термин, който битува в академията, означава рисуване на голо тяло от натура – бързи скици. Тази форма се е зародила за разтуха от тежкия етюд, който класиците са рисували по цял ден. “Кратката рисунка носи повече експресия, по-динамична е, дава възможност човек да се освободи от напрежението, да изрази себе си”, обяснява Дона.
Моделът през 15 минути сменя позата, всеки от рисуващите сам си избира ракурс, както и материалите, с които работи. Повечето избират бързи и артистични материали, като туш, пастел, акварел. Звучи приятна музика за всички. “Някой път моля моделите да си носят сами музика, защото е много важно те да се чувстват добре”, казва Дона. Всъщност целта e обстановката да е колкото може по-неформална, за да се чувстват всички добре.
Идват ученици, които ще кандидатстват в академията, студенти, работещи и хора, които вече са приключили с трудовата си биография и вече разпускат. Таксата е само 4 лева. За постоянните участници има карти с отстъпки. Това обаче едва ли вълнува истински мотивираните да рисуват. Има домакини или хора, които живеят по-затворено, харесва им да общуват с хора от такава среда. Обясняват: “Отгледах си децата, свършиха ми задълженията и животът ми опразня. И си казах, че винаги съм искала да правя това”. Просто търсят себе си, нещо което са потискали и в един момент са намерили.
Напоследък са зачестили представителите на компютърния бранш, автори на компютърни игри и анимация. “Явно усещат, че по някакъв начин им липсва контактът с живото, че компютърът изсушава”, обяснява си интересът им Дона.
- Как намираш модели?
- Повечето познавам от академията. Други сами ме намират.
- Откъде тръгна идеята?
- Когато бях кандидат-студентка, ходех на вечерен акт, организираше го едно момче на площад “Славейков”. Беше страхотно място, но още тогава си мислех, че има начин да стане по-добре. Всъщност аз започнах да позирам тогава, защото имах нужда да рисувам, а нямах пари. Уговорката ни беше да позирам и да рисувам в замяна на това безплатно.
- Какво изискваш от моделите?
- При подбора се стремя те да бъдат изключително разнообразни, т.е. да бъдат от различна възраст, и мъже, и жени, също така да изглеждат колкото е възможно по-естествено. Гледам да не се намесвам в това, което моделът прави, защото ценното е да се хване това, което е той самият. Въпреки че повечето хора искат да рисуват красиви момичета, стремя се моделите да са всякакви. Защото вечерният акт трябва да представлява това, което е животът. Сред моделите има възрастни жени и мъже с по-особени физиономии и тела и аз много държа на тях. По-голямата част от участниците във вечерния акт не питат “Какъв ще бъде моделът тази вечер”, защото имат същата нагласа като мен, че човек е интересен сам по себе си. По начало художникът, колкото е по-добър, толкова е по-независим от модела. В ежедневието ни има една склонност да се влиза в определени клишета, повсеместно. Вечерният акт е последното място, където трябва да се случи такова нещо.
- Ти самата кога изпита желание да премахваш клишета, да събличаш обвивки?
- Винаги съм имала такава склонност. Хората, които се занимават с изкуство, това го носят по рождение - да не търпят клишета. И голотата аз лично я възприемам съвсем естествено, никога не ме е притеснявала. Когато започнах да рисувам, тя още по-малко започна да ме притеснява. Защото всеки човек е красив. Може да звучи банално, но е така. От всеки човек може да се направи хубава рисунка. Опитват се да смачкат това с изисквания: красивите жени трябва да са с еди-какъв си бюст, еди-какви си устни, коси, мерки и т.н., а това е толкова противоестествено. Това е голяма мъка, все едно хората непрекъснато да се опитват да се напъхат в тесни дрехи. И какъв е смисълът от това - забравили сме, че животът е толкова хубаво нещо, защото е разнообразен.
- Имала ли си силиконови модели?
- Не знам как да ги позная. Мисля, че не. Моите модели като цяло нямат излъчване, като да са опитвали да моделират по такъв начин тялото си. Имала съм всякакви модели – от изключително красиви, тип класическа хубост, до странни налудничави, притеснителни, невротични, нещастни.
- Как се държи невротичен модел?
- Примерно започва непрекъснато да мърда с крак, с глава. Повечето не се усещат. Аз отивам и казвам: “Нещо притеснява ли те? Застани, както ти е удобно”. Но има и такива, с които не можеш да излезеш на глава. Един участник веднъж помоли модела да промени позата, защото нищо не се виждаше, беше се пльоснала по корем. А тя му се сопна: “Няма да рисуваш цици, ще рисуваш гъз”.
- А случва ли се нещо непредвидено? Или винаги е тихо и спокойно, както сега...
- Тук не, но в академията сме имали разни случки. Примерно моделът споделя: “Приятелят ми не знае, че позирам”. Което за мен беше супер странно, как е възможно това. Имало е и екшън ситуации– понеже доста модели са от ромски произход, идват съпрузи, гонят се из ателието, заплашват се. Една жена веднъж я криехме в сандъка с глината, да не я намери мъжът й.
- А забелязвала ли си похот в нечии очи?
- В ателието не. Но е имало хора, видели обявата за вечерния акт и питат “Я, какво става тук, мога ли да погледам?”. Намирам начин да ги отклоня. Аз толкова съм свикнала с тази обстановка, толкова не ми прави впечатление човек облечен ли е, гол ли е. Мисля, че повечето хора, които идват да рисуват, са чистосърдечни. Сексът е много далече от работата на художника. Даже мисля, че цялата тази порнография, която е около нас, тя е пагубна за всички, но най-вече за художниците, за хората на изкуството. Това, което казах за влизането в клишета – то за една творческа натура е пагубно.

В 99% от вечерите Дона е сред рисуващите. Смята скоро да покани всички, които са идвали в ателието й, да дадат скици от вечерния акт за изложба. До дни ще бъде отново активен и сайтът на художничката – www.openactstudio.com, където също качва творби на участниците.

Интервю на Лилия Тодорова