На Бъдни вечер небето се отваря, светва в един миг и желанията се сбъдват

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: &quot;Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!&quot; После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. <br /> <br /> Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.<br /> По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти. <br /> <br /> Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.<br /> <br /> Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът. <br /> <br /> Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.<br /> <br /> Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: &quot;Ела, Боже, да вечеряме&quot;. В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.<br /> <br /> От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.<br /> <br /> Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят. <br /> Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни. <br /> <br /> Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина &mdash; колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.<br /> <br /> Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.<br /> <br /> Ето какво повеляват традициите за трапезата на Бъдни вечер:&nbsp;<br /> <br /> ПИТКА С ПАРА<br /> <br /> <strong>Продукти: </strong><br /> 1 кг брашно <br /> 300 г вода <br /> 10 г сол <br /> 1 пакет бакпулвер <br /> монета<br /> <strong><br /> Приготвяне: </strong><br /> В пресятото два пъти и смесено с бакпулвера брашно се прави кладенче, в което се слага солта и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи тесто. То се омесва добре, оформя се на питка, в която се слага добре измитата монета и се пече в силна фурна. <br /> <br /> ОШАВ<br /> <br /> <strong>Продукти: </strong><br /> 500 г сушени плодове (сливи, ябълки, кайсии, череши, круши) <br /> 100 г мед или 100 г захар<br /> <br /> <strong>Приготвяне: </strong><br /> Сушените плодове се измиват добре и се накисват в студена вода за около 12 часа, след което плодовете се изваждат, а водата, в която са киснали, се прецежда през гъсто сито и с нея отново се заливат плодовете и се варят до омекването им, като тогава към ошава се прибавят медът или захарта. <br /> Компотът (ошавът) се оставя в тенджерата, докато изстине, след което се слага в дълбок стъклен или порцеланов съд.<br /> <br /> ВАРЕНО ЖИТО<br /> <br /> <strong>Продукти: </strong><br /> 250 г жито (грухана пшеница) <br /> вода <br /> 5-6 суп лъж мед или около 100 г пудра захар <br /> 100 г орехови ядки <br /> стафиди около 50 грама, кората на 1 лимон, канела <br /> <br /> <strong>Приготвяне: </strong><br /> Житото се измива и залива с вода. Оставя се да престои една нощ или се вари на слаб огън около два часа (докато се свари). След сваряването се оцежда от водата, поставя се в дълбока купа и се добавят мед или пудра захар, смлените на ситно орехи, лимоновата кора настъргана на ситно, по желание канелата или стафидите. <br /> <br /> <strong>ЧЕРВЕНИ ЧУШКИ ПЪЛНЕНИ С БОБ И ОРИЗ</strong><br /> <br /> <strong>Продукти: </strong><br /> 15 сушени червени чушки, <br /> 300 г боб, <br /> 200 г ориз, <br /> 3 глави лук, <br /> 3/4 ч.ч. (150 мл) олио, <br /> 1 с.л. доматено пюре, <br /> 1 ч.л. червен пипер, <br /> чубрица, <br /> джоджен, <br /> сол, <br /> сок и листа от кисело зеле<br /> <br /> <strong>Приготвяне: </strong><br /> Бобът се залива с вряща вода и се захлупва. След 15 минути се прецежда и се запича във фурна. Счуква се на ситно. В половин чаша олио се запържва нарязаният на ситно лук. Прибавя се добре измитият ориз, задушава се леко. Прибавя се счуканият боб, посолява се и ври с 1 чаша топла вода. Когато водата изври, сместа се сваля от огъня, прибавят се подправките &ndash; размитото с малко студена вода доматено пюре, чубрица и джоджен. Разбърква се и се пълнят чушките, предварително изчистени (и накиснати, ако са сухи). Редят се в тенджера, чието дъно е покрито със зелеви листа. Върху всеки ред чушки също се редят листа. Ястието се залива със сок от зеле и вода, притиска се с чиния и се вари отначало на умерен, а после на тих огън. Когато е готово се залива със запръжка от останалото олио и червения пипер.<br /> <br /> ПОСТНИ ЗЕЛЕВИ САРМИ<br /> <br /> <strong>Продукти: </strong><br /> 1 кисела зелка, <br /> 2 глави лук, <br /> 1/2 чаена чаша олио, <br /> 1 чаена чаша ориз, <br /> сол, <br /> черен пипер, <br /> чубрица.<br /> <br /> <strong>Приготвяне: </strong><br /> Разрязват се листата на зелката, като се отстранява твърдата им част. Запържва се ситно нарязаният лук с олиото, прибавя се добре измитият ориз и малко вода и леко се задушава. Слага се сол, черен пипер и чубрица на вкус и се сваля от огъня. Със сместа се пълнят зелевите листа, увиват се добре, нареждат се плътно една до друга в тенджера, чието дъно е постлано с остатъци от листата или с фолио. Сармите се заливат със сок от киселото зеле (ако е много кисел, се разрежда с вода), притискат се с чиния и се варят 1 час на тих огън.<br /> <br /> ТИКВЕНИК<br /> <br /> <strong>Продукти:</strong><br /> 200 г брашно<br /> 500 г тиква<br /> 100 г орехи<br /> 100 г вода<br /> 100 г олио<br /> 150 г захар<br /> лъжица канела<br /> <br /> <strong>Приготвяне:</strong><br /> Направете тесто от брашното и водата и разточете 5 кори. Сварете и обелете тиквата от кората. Поръсете със захар, счукани орехи и канела и след като изстине го наредете по корите без най-горната. Изпечете го в умерена фурна и го поръсете с пудра захар.<br /> <br /> БАКЛАВА<br /> <br /> <strong>Продукти:</strong><br /> 500 г тънки точени кори <br /> 400-500 г смлени орехи <br /> 250 г захар <br /> 1 пакетче ванилия <br /> 1 пакетче канела <br /> олио за напръскване на корите и за намазняване на тавата <br /> <br /> За сиропа: 400 г захар 120 мл вода 1 пакетче ванилия 1 лимон <br /> <br /> <strong>Приготвяне:</strong><br /> Намазнете форма за сладкиши и поставете в нея 2-3 точени кори, напръскайте ги с олио. Смесете орехите, канелата и ванилия. Разстелете малко от сместа върху корите, след това сложете още 2-3 кори, напръскани с олио, а после поръсете с орехи. Продължете, докато свършат корите и орехите и завършете с кора. Преди печенето нарежете баклавата в тавата на квадратчета. <br /> Печете в предварително силно загрята (до 200&deg;) фурна до силно зарозовяло. <br /> Междувременно пригответе сироп, като залеете захарта с вода. Добавете ванилия и нарязан на кръгчета лимон. Оставете да ври на слаб огън за около 20 минути, докато сиропът почти се сгъсти. <br /> Залейте опечената баклава с горещия сироп, сложете я отново в топлата фурна и я оставете за още 15-20 минути, за да поеме сиропа. Когато е готова, я преместете в чиния и я оставете да престои 1-2 дена, докато напълно изсъхне.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br />