Защо Стрелча липсва в "Записките по българските въстания"

Днес на центъра на Стрелча се издига паметник на Николай Темирязев, полковника, предвождал ескадрона, който на 31 декември освобождава селището. След петстотин години то отново е в ръцете на българите. Избира си и кмет- Николай Големанов. Но дори и сега историята не казва колко невинна кръв е пролята, докато се стигне до този ден. Колко мъка е мачкала душите през вековете...<br /> ----<br /> Стрелченското кале е стара крепост, която някога е служила за убежище за бягащите от набезите на турците и татарите българи. Душманите упорито, но без успех търсели път към скривалището. По тайни подземни канали обитателите му излизали зад двойните каменни стени , за да си набавят храна и друго необходимо. Така веднъж една жена се измъкнала през тунела и пропълзяла до Луда Яна, за да напълни вода. Незабелязано след нея тръгнала и една свиня. Жената се прибрала, а животинчето останало да пасе на поляната. Привечер и то тръгнало да се прибира, а турците следвайки го, открили тайния вход. Завързала се люта битка, паднали половината воини и от двете страни. А местността, където хвърляли оцелелите българи, нарекли Мъртвилото. Това разказва легендата. А люляците, които цъфтят тук всяка пролет, сякаш сплитат вечен венец над милите жертви.<br /> <br /> В по-ново време паметна за Стрелча е датата 22 май 1869 година. На този ден за първи път Васил Левски идва в селото. Назначават го за учител и той с чудесния си глас възхищава миряните, дошли на църковната служба. Две години по-късно Апостола отново е в селото, за да създаде въстанически комитет от девет души. След обесването на Дякона Панайот Волов застава начело на четвърти революционен окръг. Веднъж и той идва конспиративно, предрешен като католически свещеник, заклет местен радетел на православието обаче, не го познава, набива го и го изгонва. В същото време помощникът му Георги Бенковски говори пред четиридесет души: учители, търговци, земеделци, занаятчии. Омразата между българите от една страна и турците и татарите, които живеят оттатък реката е огромна. Идеята за въстанието заразява цялото население: шият се дрехи, събират се пари, комитетът вече има печат с надпис &quot;Свобода или смърт&quot;.<br /> <br /> Днес в градския исторически музей се намира знамето на въстаниците от Стрелча. Върху него неизвестно кой е извезал разярен лъв. През 1976 година байракът е в ръцете на Рад Грозев. С всеки изминат ден еуфорията расте. От Цариград купуват модерни пушки, олово за леене, барут. Всеки мъж крие габровски нож, коват се саби, правят се цървули, пекат се сухари. Полето е изоставено. Орачите са станали революционери. Под командването на Иван Балтов има близо четиристотин души. Тайна полиция дебне за шпиони сред своите. В началото на април в Стрелча има 150 войници, 25 конници и двеста помагачи. 30 000 фишеци с барут са скрити в сандъци. На 12 април двама делегати отиват на срещата в Оборище. И точно тогава предателят Ненко от съседното село Балдево казва на турците за подготвеното въстание. Ден по късно на 19 април Неджиб ага вече е в Стрелча. Местните османлии му разказват какво става в българската махала. Агата е бесен. И тогава мюсюлманинът Мула Мехмед прошепва на приятеля си<br /> <br /> Нешо Филипов за опасностите, които грозят неговите сънародници. Предупреждава ги да се пазят.<br /> На 20 април около 16 часа забиват всички църковни камбани в Стрелча. Въстаници, свещеници, народ с хоругви и кръстове тръгват към височината край селото. Вечерта идват на помощ бойци от Панагюрище. Води ги Панайот Волов. Воеводата целува поднесения му кръст. Множеството скандира &quot;Да живее България&quot;. Турската махала е в паника. Жителите й започват да се събират в двора на джамията. Ударът на българите обаче е жесток. Граби се покъщнина, късат се пендари, чува са заповед: Запалете мюсюлманската махала! 150 добре въоръжени турци и татари отбраняват джамията накацали по зидовете й. Вътре са жените и децата им.<br /> <br /> През нощта на 21 срещу 22 април Карамехмед скришом прескача зида, спуска се по реката и отива в съседното османско село Кръстевич за помощ. В това време въстаниците несполучливо се мъчат да направят от ракиен казан и волска предница топ, с който да бомбардират джамията. Ден след това повиканите башибозуци са вече в Стрелча. От Татар-Пазарджик е дошла трихилядна войска. Въстаническата тръба дава сигнал за отстъпление. Турците претърсват къщите, опожаряват, прекопават дворове и градини за имане. Стрелча вече е пепелище.<br /> Въстанието е жестоко потушено. За една група обаче то продължава. Поборниците, които остават в Балкана, се бият с душманите, поддържат духа на населението, минават през предателства и лишения. Точно те първи посрещат русите и заедно влизат в освободеното селище.<br /> <br /> Цялата тази история поражда логичния въпрос: Защо Захари Стоянов, който подробно описва какво се случва в знаменателния април на 1876 година в Копривщица и Панагюрище, не споменава нищо за въстанието в съседната Стрелча. Пак според легендата, причината е не разсеяността на летописеца, а в огромното его, на което са подвластни стрелчани. Когато писателят от Медвен отишъл да уточни някои факти и подробности около борбите там, местните първенци започнали да се карат. Всеки изтъквал своите заслуги, поставял се начело на всяка битка, с две думи: правел се на велик. Това истински възмутило хроникьора. Вие сами не можете да се оправите помежду си, а искате аз да го направя, креснал той възмутен. Вбесени стрелчани го напсували, набили и прогонили. Това обяснява факта защо в &quot;Записките по българските въстания&quot; няма нито дума за Стрелча.<br /> <br /> <a target="_blank" href="https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/zashto_strelcha_lipsva_v_zapiskite-275129.html"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Исак ГОЗЕС</strong></span></a><br />