Отивам си от този свят. Това е написал в писмо до Struma.com Йордан Костадинов Георгиев от петричкото село Боровичене на днешния Ден на детето. Мъжът иска да огласи намерението си да сложи край на живота си, за да видят хората как можеш да стигнеш дъното, прокуден и измъчван от най-близките си хора - децата си. Цялата му житейска история е изпълнена с драматизъм и обрати, които съдбата му поднесла в продължение на години.
&bdquo;Казвам се Йордан Костадинов Георгиев от Боровичане. През 1992 година купих 50 телета. Взех заем от банката, но се оказа, че в този период има епидемия от шап по телетата и затова не можах да направя нищо, нито да ги продам. Така пропаднах. Банката ме притисна за заема, а също и хората, от които бях взел пари, за да правя бизнес с животни. Принудих се и през 1996 година избягах нелегално в Гърция. За една година, откакто бях в Гърция, успях да платя на банката и на хората парите и издържах семейството си. Но след две години жената почна да ме тормози, че съм имал жена и дете в Гърция, което й бе казано от нейната сестра. Тя я слуша много нея, защото е по-голямата.<br /> <br /> Продължи да ме тормози и си правеше банкети с децата и нейните роднини, без аз да знам. Малкият ми син попадна в затвора в Гърция за каналджийство. Дадох много пари, за да го освободя. Имах две коли Москвич и ГАЗ-24, но ги продадох, а парите ги изхарчиха. След дълги разправии не издържах и напуснах селото. Работих две години пак в Гърция, събрах пари, с които купих ниви в Петрич и направих оранжерия от един декар, посадих овощна градина. Но лоши хора ми счупиха 60-те праскови на две години и ми срязаха найлона на оранжерията. Погубиха целия ми труд. От стреса се разболях и ме оперираха от лоша болест на гърлото.<br /> <br /> Семейството ми скри трудовата и военна книжка, за да не мога да се пенсионирам. Два месеца бях в болница в София, без никой да ме види и да ми даде два лева. Оцелях благодарение на моите приятели и на спестяванията ми. Тогава поисках да се върна на село. Съпругата ми обаче настрои синовете ми и всички ми казаха, че нямам право да припарвам в дома си. Принудих се да напиша жалба в прокуратурата. Реши се единият етаж да бъде на мен. Но съпругата продължи да ме заплашва. Каза, че ще прати биячи да ме убият и хвърлят в реката. Малкият ми син, който много пие, си повреди крака и аз му платих операцията.<br /> <br /> За благодарност сега същият този мой син ме принуждава да се откажа от всичко, като подпиша декларация, че се отказвам от &ndash; бащина къща, нива и др. и да остана гол и бос, само с решението за категория за инвалидност&rdquo;, пише страдалецът, който изрично подчертава, че иска проблемът му да набере гласност.<br /> <br /> &rdquo;Искам това оплакване от моето семейство да стигне до всички. Да се види как се тормози инвалид от страна на жена ми и децата ми&rdquo;, споделя още в писмото си Георгиев от село Боровичене. Той прави и уточнението, че по семейните им проблеми имало и дело в Районния съд в Петрич.<br /> <br /> &bdquo;Простете, но не мога да издържам повече на това напрежение. С високо кръвно съм. Не мога да говоря, имам дупка на гърлото и те използват това, не мога да се защитя, защото не мога да говоря. Отивам си от този свят и съжалявам. И аз бях баща, и аз имах деца!&rdquo;, завършва трогателната си житейска история Йордан Георгиев от село Боровичене. /БЛИЦ <br /> <br />