Николай Милков: Съдя двама прокурори и министър Бъчварова!

<br /> <strong>- Николай, какво се случи, след като интервюто ти беше публикувано във вестник &bdquo;ШОУ&rdquo;?</strong><br /> - Питай какво не ми се случи! След като изплаках болката си в най-четения български вестник, аз вече съм нищо! Аз съм един човек, който чака смъртта си и дори съм предупреден за това&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какво значи &bdquo;чакам смъртта си&rdquo;?! </strong><br /> - Познати от ДАНС ме предупредиха да не пътувам сам с кола, за да не попадна в &bdquo;организирана авария&rdquo;, да гледам да не оставам сам и да се движа там, където има много хора.<br /> <br /> <strong>- Нека те върна малко назад. В интервюто си упрекна полицията, че не обръща внимание на жалбите за откраднатите от фермата ти животни. Тогава каза, че си писал 81 жалби за откраднати от циганите 43 крави, но никой не е дошъл да разследва кражбата&hellip;</strong><br /> - Точно така. Но това беше до интервюто. След интервюто аз съм напълно унищожен. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Обезглавен</strong></span><br /> <br /> <strong>- Как така напълно унищожен?</strong><br /> - За тези две седмици след публикацията ми се случиха толкова отвратителни неща, че се чудя как още съм жив! Но и това няма да е за дълго, вече съм предупреден&hellip; <br /> <br /> Но нека започна отначало. Два или три дни след публикацията някой хвърли отрова във водоема, в които пият животните, и така отровиха 4 от биволиците ми. Благодарен съм на кметството, че ми помогна с техника да ги загробя. Знаеш, една биволица тежи около половин тон. Сам нямаше да мога да се справя. След това пак циганите ми откраднаха две юници. Реших да спя на фермата за да си пазя стоката. И още първата вечер циганите дойдоха да крадат и останалите животни. Видях го крадеца в лицето, преди да избяга. На шосето го чакаше камион. Веднага се обадих в полицията да дойдат и да го хванат. Казах им, че го видях и го познах. Те ми отговориха, че ще дойдат през деня. Предупредих ги, че той ще избяга с първия влак за София и че ще му хванат цървулите. Така и стана - полицаите дойдоха на другия ден, но от циганина вече нямаше следа. <br /> <br /> След още два дена ми откраднаха и коня. Сложили му качулка на главата и го влачили до махалата. Пак разправии, този път полицията като че ли се опита да действа, но, естествено, крадецът не беше задържан.<br /> <br /> <strong>- Защо не се опиташ да прескочиш местната полиция и да потърсиш друга защита?</strong><br /> - Ти да не би да падаш от небето! Каква друга защита може да се търси в България?! Дни наред чаках пред външно министерство с надеждата да вляза при главния секретар или при министър Бъчварова, за да им кажа, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>над видинските цигани има огромен чадър</strong></span><br /> <br /> Че техният имунитет е по-стабилен от този на депутатите. Успях да се добера до началника на кабинета на министър Бъчварова, който ми каза да не си губя времето в чакане, защото тя е много заета, непрекъснато пътувала и просто нямало как да се срещна с нея. <br /> <br /> Оттам отидох в Областното управление на МВР - София. Казаха ми да си напиша жалбата, но ми диктуваха какво да напиша в... цели три изречения. Това не трябвало да се пише, онова не ги интересувало и в крайна сметка &ndash; нищо!<br /> <br /> Докато се размотавах по София да търся справедливост, оставих 85-годишния си баща да пази фермата през нощта. Но там е тъмно, защото, след като отровиха биволиците ми, извадиха от строя и трансформатора и то така, че да не може да се поправи. А един такъв трансформатор струва най-малко 4000 лева. Вече няма откъде да ги взема. Та през нощта баща ми паднал и си счупил бедрената шийка, закарах го в София за операция.<br /> <br /> <strong>- Искаш да кажеш, че трагедиите ти следват една след друга. Това случайно ли е, или става въпрос за отмъщение?</strong><br /> - Разбира се, че не е случайно! Предупреден съм от едно познато момче от ДАНС за това, че вече са ми взели мерника. Така че тази публикация ми е един вид като застраховка. Аз съм от хората, които не мълчат и се борят за справедливост. Изпращал съм няколко сигнали в ДАНС за корупция. И са работили по тях, доказани са.<br /> <br /> <strong>- И какво?</strong><br /> - Потупаха ме по рамото. И толкова&hellip;<br /> <strong><br /> - Кажи ми поне един случай на корупция, с който си успял да се пребориш!</strong><br /> - Ще ти кажа. Примерно, случаят със съдия Ирена Венкова, която открадна 2200 декара земя от моето село Водненци, Видинско. Заедно с подп. Цанко Димитров - бивш шеф на полицията във Видин, сигнализирахме за тази кражба където трябва. Националната следствена служба започна следствие срещу нея през 2007 година. Беше доказано, че съдийката е присвоявала чужда земя чрез лъжливи свидетели и документи. А делата, които започвали да водят ощетените, тя, като председателка на Районния съд в Белоградчик, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>е разпределяла на... себе си</strong></span><br /> <br /> И хората, естествено, са ги губили. Доказаните злоупотреби на дамата бяха за 5 милиона първоначално, а делото, което заведоха срещу нея, не знам защо, беше за един милион. После прословутият Николай Кокинов, тогава градски прокурор на София, за пет години връща осем пъти делото за разследване. Минаха петте години давност по делото и накрая - нищо. Само дето съдийката беше уволнена от Висшия съдебен съвет. <br /> <br /> <strong>- Не се ли опитаха да ти въздействат, да те заплашват, все пак става въпрос, както ти твърдиш, за председателка на районен съд?</strong><br /> - Да ме заплашват &ndash; не! Но се опитаха да ме съблазнят с място в общинския съвет във Видин, а аз да забравя за казуса &bdquo;Венкова&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- И ти отказа, така ли?</strong><br /> - Разбира се, че отказах. Мене никой не може да ме купи. И точно това не може да ми бъде простено&hellip; Както няма да ми се размине и за сигналите, които съм давал срещу Николай Ценов Тодоров.<br /> <br /> <strong>- Кой е той?</strong><br /> - Това е бившият директор на областната дирекция &bdquo;Земеделие&rdquo; във Видин. Този човек е направил криминални заменки на земи на своя глава, без да ги съгласува с Министерството на земеделието. Криминалното му деяние е за около 210 милиона лева, а ГДБОП го разследва за жълти стотинки &ndash; само за 4 милиона. Той, съдия Венкова и един криминален кръг от магистрати и политици, окрадоха много общинска земя! А тя беше изключително важна за нашия животновъден район. По времето на Близнашки същият този Ценов беше назначен като заместник областен управител на Видин. Той пък от своя страна назначи най-верните си хора да отговарят за различни направления на Дунав мост. Схващаш ли за какво става въпрос? За далавери, естествено. И то големи. Сега същият Ценов е изхвърлен и от ГЕРБ, където за кратко членуваше, и от ДПС. Той е вторият, който няма да ми прости, че съм ровил около него.<br /> <br /> <strong>- Николай, около тебе явно постоянно ври и кипи. Освен че ловиш крадци и пишеш сигнали до ДАНС за корупция, с какво друго се занимаваш?</strong><br /> - В момента водя три важни съдебни дела.<br /> <br /> <strong>- Срещу кого? </strong><br /> - Първото, което съм завел в Окръжния съд във Видин, е срещу министър Румяна Бъчварова заради отказите да ме приеме и да вземе отношение по циганските кражби. Тя връща жалбите ми до хората, от които се жалвам. Искът ми към нея е символичен &ndash; за 50 хиляди лева. <br /> <br /> Второто ми дело е срещу заместник окръжния прокурор на Видин Владислав Влашев.<br /> <br /> <strong>- Него пък за какво го съдиш?</strong><br /> - За прикриване на престъпления. Искът ми към него е за 250 хиляди лева. <br /> <br /> Третото дело водя срещу един белоградчишки прокурор Георги Светославов. И срещу него искът ми е за 250 хиляди лева. И пак става въпрос за умишлено укриване на престъпления. Но и тук ще си имам сериозни проблеми. Съдиите вече започнаха да си правят отвод от моите дела. И най-вероятно ще ги разпределят в Шумен или някъде другаде. Ако и там вземат да си правят отвод съдийските състави, шансът да започнат тези мои съдебни дела е обречен. <br /> <br /> <strong>- Защо не си подал жалби и в ДАНС - нали си сътрудничите? </strong><br /> - Подал съм. В Звеното за борба с корупцията. Дори ме потърси някакъв юрист от ДАНС, но беше много зле настроен към мен. Държеше се студено, надменно, сякаш аз съм виновен за нещо. Вероятно съм започнал да им досаждам, защото непрекъснато им създавам работа. Вече не ме тупат по рамото&hellip; Кажи ми откъде да чакам помощ? <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Идват избори и никой не иска да се занимава с циганите</strong></span><br /> <br /> Познат ми каза, че когато веднъж извадили тартора на видинските цигани -крадци от затвора, в килията му намерили пет телефона. Чрез тях той ръководи кражбите от килията. Какво ще кажеш?...<br /> <br /> <strong>- Не знам какво да кажа... Но ти какво ще правиш оттук-нататък? Доколкото разбирам, вече няма към кого да се обърнеш за помощ, а и, както сам казваш, вече се страхуваш за живота си. Предупреден си&hellip;</strong><br /> - Да, така е. Един важен човек, няма да кажа името му, ми каза: &bdquo;Продавай всичко и изчезвай! Друго спасение за тебе няма. Ти вече си от неудобните...&rdquo;. А Кольо Босия ми каза да не се предавам. Рече ми: &bdquo;Ти си още млад. Аз съм на 70 години и не се предавам. Ти поне в затвор не си лежал, а аз и зад решетките съм бил&hellip;&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Може да е прав Босия, но ти не искаш да влизаш зад решетките, нали?<br /> </strong>- Последната ми надежда е в чуждите посолства. Днеска съм в София, ще пускам отворени писма до пет посолства: Германия, Англия, САЩ, Франция и Румъния. Нека знаят какво се върши в България. Ще изпратя жалба и до Европейската комисия за защита правата на човека. Нарушени са ми правата. Исках да разкажа всичко това в някои от националните ежедневници, исках да говоря от телевизионния екран на няколко телевизии &ndash; не ме допускат. А за това, което става във Видин, за престъпленията, за които съм изпращал сигнали, ще оставя една огромна папка в редакцията на вестник &bdquo;ШОУ&rdquo;. Когато мен няма да ме има, тези документи ще покажат защо&hellip;<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА</strong><br /> <br />