Татяна Буруджиева е доцент по политически комуникации и доктор по социология. Преподава политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира политически комуникации във Франция и Белгия, пише Телеграф бг. Експертът отговаря на актуални въпроси, свързани с политическата ситуация в България. 

- Доц. Буруджиева, всички чакахме кабинет след преговорите по споразумението, но разговорите бяха прекъснати. На какво отдавате това – тактика или по-сериозна причина?

- Възможни е и да е тактика.

И двете страни – ГЕРБ и ДБ – отлично знаеха изходните си позиции относно фигурата на премиера. ГЕРБ още при кампанията каза, че не харесва идеята за равноотдалечен премиер, а ще искат партийна фигура да носи отговорност. От своя страна ДБ не формулираха изрично изискване кой да е министър-председателят, освен това да не е Борисов.

И двете сили знаеха какви са им позициите. Затова не разбирам как са влезли на преговори и са говорили за политики, имайки предвид, че най-големият проблем е името на министър-председателя.

ГЕРБ предложи Росен Желязков за премиер, но името му не срещна подкрепа от ДБ 

Възможно е този въпрос да е бил повдигнат на преговорите, но позицията да е сменена. Или не са го обсъждали въобще. Това обаче е съзнателно избягване на проблема, който може да взриви преговорите. Може и да са имали надежда, че в хода на преговорите, когато постигнат договореност по отделни точки, това ще натежи като аргумент и ще облекчи разговора за името на премиера.

Всеки е застанал на позиции, които удовлетворяват собствените му избиратели. От ГЕРБ са с полустъпка напред, защото все пак са предложили Бойко Борисов и са се отказали от това. Именно позицията на ГЕРБ по време на кампанията, че ще носят отговорност и Борисов ще е министър-председател им донесе повишаване на резултата.

Една от последните срещи на преговорните екипи на ГЕРБ, ДБ, БСП и ИТН по споразумението за управление. 

- Може ли наистина името на премиера да се окаже толкова сериозна пречка и никой да не направи отстъпки?

- Възможно е. Името на министър-председателя е олицетворение на това какво ще представлява кабинетът. Ако начело е непартийна фигура от ГЕРБ, срещу което възразяват ДБ, това означава един вид кабинет – правителство, в което ГЕРБ носят отговорността.

Именно това иска и ГЕРБ като формат, независимо от това какъв точно ще е съставът на МС. Може този състав да е по-експертен, с 3-4 вицепремиери от отделните партньори в мнозинството, което подкрепя кабинета. Едно е правителството като конфигурация, власт и отговорност, ако премиерът е партийна фигура от ГЕРБ, съвсем различно е правителство с експерт начело.

Последното означава размита отговорност и представлява някакъв вариант на сглобката. За мен формулата експерт министър-председател не означава абсолютно нищо. На трето място – идеята за равноотдалечен премиер е неизпълнима в български условия. Въпросът е по-скоро за формулата на правителството, защото от името на премиера ще зависи разпределението на властта в кабинета. Отказът от преговори от страна на ГЕРБ означава, че държат на тезата си, че като имат двойно повече подкрепа от втория, то те трябва и да носят отговорността.

- Как се влиза в разговори за формулата на властта, когато преговарящите я виждат по съвсем различен начин - ГЕРБ иска политически кабинет с мандат от 4 г., а останалите по-скоро временен експертен кабинет? Кой от тези два варианта е по-реалистично да се осъществи?

- Нито един. Ако не се подновят преговорите и не се приеме фактът, че ГЕРБ е първа политическа сила, която е в правото си да предложи своя премиер и формата на правителството, ще отидем отново на избори.

- Има ли трети вариант – кабинет на малцинството?

- ГЕРБ биха могли да предложат правителство на малцинството. Но такова може да има само ако има договореност, че някой ще го подкрепи. Т.е. няма да влиза в правителството, но ще гласува за него и политиките, които прави. Без такава договорка нито една партия няма да предложи кабинет на малцинството. То се договаря както и коалиционен кабинет.

- Къде се крие изходът?

- Изходът се крие в това да се промени съотношението на политическите сили в НС или да влязат повече малки формации, които ще обезсилват големите.

Така ще станат фактор за формиране на коалиции. Нещо, което по-големите политически сили отказват последните 3 години и половина. Това е тенденцията – раздробява се политическото пространство, а заради ниската активност става по-лесно да се прескочи бариерата.

Или партиите ще разберат, че така не може, или ще се стигне до други формати. Не изключвам на следващи избори „Възраждане“ да измести ПП-ДБ от втората позиция. Затова смятам, че ПП-ДБ ще променят позицията си или просто няма вече да бъдат част от формирането на кабинет.

- Това недоверие в отношенията между ГЕРБ и ПП-ДБ дали някога ще бъде преодоляно?

- Не, защото става въпрос за личностен спор. Всички се надявахме за тези 3 години и половина да се стигне до нормалност и независимо колко харесваш или не опонентите си да може да говориш и работиш с тях.

Политиката не е измислена заради това опонентите да се обичат или да са близки по разбирания. ДБ постоянно искат от другите нещо, което те самите не спазват. В кабинета „Петков“ с ИТН и БСП се държаха господарски с партньорите си във властта, защото просто са по-големите.

Сега казват: „Какво като ГЕРБ е по-голям. Има нужда от нашата подкрепа“. Нямат единни стандарти. В Европа има достатъчно примери, когато политици от различни партии не могат да се понасят, но това не пречи да работят заедно, когато се налага.

Това е големият проблем. ПП-ДБ гледат дали случайно от тях няма да се отлепят избиратели. Понякога се налага да прескочат себе си. Затова непрекъснато давам пример с БСП и влизането ни в НАТО.

Според експертите в НС има възможност за алтернативно мнозинство, но то няма да е устойчиво. 

- На пръв поглед ГЕРБ обвини ДБ, че не са одобрили Росен Желязков за премиер, но в тези преговори участваха БСП и ИТН. Не трябва ли да се иска и тяхното мнение за името на министър-председателя?

- Разбира се, че трябва да имат думата. Всъщност не се стигна до разговори с ИТН и БСП за това кой да е премиер, защото ГЕРБ завиха предварително каква ще е формулата за съставянето на кабинет. Те искат първо да се договорят с основния си партньор в лицето на ДБ.

Те самите поставиха ДБ в по-специфична ситуация. Затова първо договарят политики с ДБ, а след това водят разговори с другите две формации. След като не са се договори с основния си партньор, безсмислено е да вървят към разговори с БСП и ИТН.

- Промените в Закона за съдебната власт ли са зaлoгът за това управление и има ли други?

- Не. Има време да спрат процедурата. Вярно е, че изборът на главен прокурор е по-дълъг процес. Ключовото нещо, по което трябва да се разберат, е правителството, а не името на главния прокурор. Явно политиците се притесняват кого точно ще започне да атакува.

Според мен трябва да се върви през всички и да се доказва кой е виновен и кой не. За политиците е важно кой ще е главният прокурор, но за гражданите е от значение дали ще има кабинет, защото от това зависи тяхното ежедневие, доходите, възможностите за работа. Надявам се да се преодолее тази разправия с реформата в съдебната система.

- Очаквате ли в близките дни преговорите да бъдат подновени и все някой да направи отстъпка?

- Всичко зависи от ГЕРБ и как ще преценят те ситуацията. Има още 4 политически сили в НС, с които би могло да се говори. И през тях, заедно с БСП и ИТН, да се постигне алтернативно мнозинство и дори нов формат на правителство – на малцинството или чисто експертно.

Целта – да се свършат 3-4-5 конкретни неща. Това отново означава избори и ако не през пролетта, то наесен. Каквото и да се случи, кризата не е преодоляна и се очертава 2025 г. да има поредни предсрочни парламентарни избори.

- Казвате още 4 политически сили. Визирате „Възраждане“, АПС, МЕЧ и т.н?

- Да. Дори и да се постигне съгласие за кабинет на малцинството, което е подкрепено от различни партии, то много трудно ще се осигурява подкрепа за всяко едно гласуване. Няма да работи в спокойна обстановка. Много бързо може и да падне от власт при първото решение, за което не може да събере мнозинство.

- Кой печели и кой губи, ако се стигне до поредните нови избори?

- Данните на социолозите не показват смяна на тенденцията ГЕРБ да си остане първа политическа сила. Голямата битка ще е за второто място. „Възраждане“ продължава да спори за него. От друга страна „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски също ще се намеси.

Това, което се случи в ДПС, повишаването дори на рейтинга на самия Пеевски, идва от това, че той е припознат от голямата част от избирателите на ДПС. Логично е неговата партия да получи по-голям резултат на един следващ вот и също да се намери в спора.

Силно ще зависи не какво ще спечелят или загубят партиите, а какво ще направят в кампанията. Неправилният избор на опонент при близки избирателни резултати може да обърка силно представянето на една или друга партия.

- В последните дни партиите се надпреварват да внасят промени в Изборния кодекс – БСП, ДБ и ПП, с които искат активна регистрация, преброителни комисии, скенери. Това според вас ще реши ли проблемите на избирателната ни система?

- Не, разбира се. Непрекъснато се води разговор как купените гласове са проблем. Не, контролираният вот е проблем, а той не може да се бори и да бъде избегнат нито със скенери, а с ясни механизми и добро функциониране на държавата.

Изборите отдавна не зависят от купения вот. Част от предложенията са резонни, но при подновена структура на изборния ден, включително и промени в протокола. Той е излишен в този си формат и дава възможности за грешки и много поправки.

Може да се мине и през промени при назначаването на съставите на СИК, като ЦИК може да одобрява за членове такива хора, които са минали обучения. Има съмнения, че това НС не може да роди нищо качествено.

Промени в Изборния кодекс 2 месеца преди вот няма да подобрят доверието на избирателите. Обикновено такива поправки водят до понижаване на резултат на тези партии, които са ги предложили.

- Кога според вас президентът Румен Радев ще връчи първият мандат?

- Надявам се държавният глава да не чака да минат всички празнични дни и да даде първата папка преди 12 януари. Смятам, че ще изчака до края на седмицата. Няма смисъл да чака нещо, което няма да се случи.