Бурки и бради у нас се носят срещу заплащане. Това твърди източник на bTV, който разкри кои са първите бойци от България в редиците на „Ислямска държава”. Експертите са скептични, че хора от ромския квартал в Пазарджик са влезли в редиците на ислямистите. За финансирането на радикалните идеи сред мюсюлманите у нас обаче, има обяснение.
Всеки месец ревностните мюсюлмани в ромския квартал в Пазарджик получават пари, твърди източник на bTV, пожелал анонимност. Според него пари взимат и мъжете, и жените. По думите му за бурка се плаща по 600 лв, за брада по 300 лв.
 
Той разказва, че парите идват от Кьолн и се разпределят по райони и че става въпрос за много големи суми, за да се ислямизира България. Парите се изпращат в Асеновград, Пловдив, Пазарджик, Пловдив, Смолян, твърди източникът ни.
 
Според професор Йордан Пеев водещият мотив за носенето на бурки в Пазарджик не е религиозен. Припомня, че преди да се забулят, повечето жени в квартала са били ревностни християнки. „След като се намеси ислямската пропаганда, която има казва: „Не е нужно много да работите, а да носите бради и бурки, и затова ще ви плащаме" - съвсем нормалното е по-лесното - от финансова гледна точка”, обясни проф. Йордан Пеев.
 
Арабистът твърди, че е малко вероятно български мюсюлмани да воюват в „Ислямска държава”. „Може да се очаква евентуално от отделни индивиди, обхванати от тази мрежа, за която става въпрос в Пазарджик, и ако има отделни "ядки" в другите градове. Но едно такова масово настроение сред мюсюлманите в България не е възможно”, допълни проф. Пеев.
 
Професорът от Сорбоната, който е и експерт по едно от делата срещу Ахмед Муса и имамите от Родопите, признава, че намерените в домовете им книги са опасни, тъй като проповядват  нетърпимост към друговерците.

Забраната за носенето на бурки на обществени места действа вече четвърти месец в три града в страната, а глобите зачестяват. В Пазарджик мюсюлманките сложиха бурки и в знак на протест срещу двете дела за радикален ислям, в които обвиняеми са техни съпрузи и близки. Днес те са объркани, но не си плащат наложените глоби, защото не работят и не получават пари от никъде.

Общината е наложила осем глоби до момента, като дори е намалила размера на санкцията от 300 на 200 лв. При всяко следващо нарушение глобата обаче скача на 1000 лева. Местните власти отказаха информация колко глоби са събрали. „Животът има естествени регулативни механизми, резултатът е тежест и за съпрузите, които са подпомогнали процеса на слагане на бурката – те вече стимулират обратния процес, защото иначе трябва да поемат всички грижи по осигуряване на семейството“, коментира проф. Ана Кръстева.

В средата на юни парламентът прие на първо четене забраната за носене на бурки в цялата страна само с осем гласа против, но дебатът тепърва ще се разгори. В новия политически сезон предстои да видим дали деликатната тема ще бъде обвързана с пакет от антитермерки, така както е в Германия.