Нови консултанти прибират нови 1 млн. евро за приватизацията на „Булгартабак”

14 лева и 23 стотинки е получила Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) през първите 6 месеца на 2010 г. срещу 201,5 милиона лева приходи, заложени първоначално в държавния бюджет за 2010 г. и увеличени с още 250 милиона лева като антикризисна мярка през пролетта на тази година. Останалите постъпления на ведомството за същия период са 545 081 лева, но те не са под формата на живи пари, а на компенсаторни записи. Това става явно от отчета на приватизаторите, които трябваше да засилят финансовите потоци към бюджета в условията на криза, реализирайки 30% от неданъчните постъпления във фиска и по закон с тях да попълнят празнините в пенсионните фондове. <br /> <br /> Освен че поставят в риск 26% от бъдещите и настоящи пенсионери, несъбраните от агенцията пари са на път да увеличат финансовата дупка, наречена бюджетен дефицит, заради която България може да бъде санкционирана от ЕС. Липсата на тези пари нарушава и сключени споразумения с ЕС и МВФ за покриване на определени нива за стандарт и растеж на икономиката, заради които страната ни също може да бъде наказана. Към момента АПСК отговаря за приватизацията на 2000 предприятия, в които държавата има мажоритарно и миноритарно участие.<br /> <br /> Единственият кешов приход от 14,23 лева на АПСК е от продажбата на акции на &bdquo;Водно стопанство &ndash; Бургас&rdquo;. В същото време за първото шестмесечие агенцията е изхарчила 679 084 лева за приватизационна дейност, като е платила най-много пари - 220 154 лева, за външни услуги. След обединяването на Агенцията по приватизация с Агенцията за следприватизационен контрол през май приходите, които са събрани от контролна дейност са 7,8 милиона лева и 260 долара. Агенцията трябва да събере още около 1 милиард лева от неизпълнени приватизационни задължения към държавата и неплатени цени на сделки. За първите 6 месеца обаче са изплатени парите само за 8 продадени предприятия, а от общо 246 договора, които подлежат на контрол за доплащане, просрочени са 221. По-голямата част от парите, получени от обединената агенция, са от внасяне на неустойки и лихви по неизпълнени задължения и забавяне на плащанията. От януари до края на юни Агенцията за приватизация е подала нови искови молби за 3.3 млн. лв. Висящите дела по съдебните инстанции са за над 600 милиона лева, а вече присъдените вземания са над 360 милиона лева. Според източник от приватизационното ведомство голяма част от тях няма да могат да бъдат събрани, тъй като зад фирмите няма реални активи. За сметка на това ведомството вече е изхарчило 981 550 лева за следприватизационен контрол.<br /> <br /> Най-апетитният залък, определен за приватизация през тази година, беше &bdquo;Булгартабак&rdquo;. В началото на 2010 г. премиерът Бойко Борисов заяви, че очаква и близо 1 милиард лева от евентуалното раздържавяване на предприятието. Действията по процедурата бяха ограничени до назначаването на консултант. Още тогава бе определено този консултант да получи над 1 000 000 евро и да бъде комисионер по бъдещата сделка &ndash; сиреч да вземе и процент от продажната цена. През февруари за консултант беше избрана &quot;Ситигруп Глобал Маркетс Лимитид&quot;, която имаше срок от 50 дни, за да подготви правен и финансов анализ на дружеството. В средата на септември след 7-месечно обмисляне надзорът на агенцията одобри и консултантския договор за приватизацията на холдинга.<br /> <br /> &ldquo;Ситигруп&rdquo; всъщност е петият посочен консултант за продажбата на &bdquo;Булгартабак&rdquo; от три поредни правителства, потрошили доста милиони държавна пара. През мандата 1998-2000 г. кабинетът на Иван Костов избра Дрезднербанк в съдружие с &ldquo;Кредитанщал&rdquo;, Агенцията по приватизация плати за услугата, но не обяви цената. През мандата 2001-2003 г. при правителството на Симеон Сакскобургготски ведомството първо избира &ldquo;Кредитанщал&rdquo;, за да продаде &ldquo;Булгартабак&rdquo; на адвокатското дружество &ldquo;Табако кепитъл партнерс&rdquo; срещу 110 милиона евро. Цената на консултантската услуга отново остана тайна, макар да се твърдеше, че тя ще бъде не по-малко от 10% от цената на сделката. При втория опит на царския кабинет за продажба на холдинга, консултантът &ldquo;Морган Стенли Лимитид&rdquo; прибира 500 хиляди евро, но купувачът изчезна. По груби изчисления за 10 години общата сума на прахосани по консултанти за нереализираната сделка пари възлиза на около 15 милиона лева. <br /> <br /> Друг основен приоритет за приватизация на агенцията бяха Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) - Сопот, както пише в доклада за шестмесечието на 2010 г. До 20 август работна група, назначена от икономическия министър Трайчо Трайков, трябваше да разработи нова стратегия за приватизацията на ВМЗ. Все още няма информация от икономическото министерство дали е направена стратегия и какво предвижда тя. Според плана на АПСК за 2010 г. трябва да бъдат продадени и държавните дялове в енергоразпределителните дружества. До момента обаче такива действия не се предприемат и дори точно обратното &ndash; премиерът Борисов заговори за разваляне на приватизационните сделки с трите дружества Е.ОН, ЧЕЗ и ЕВН, а правителство се концентрира в разследванията на тези дружества, налагайки им наказания за мними инвестиции, чрез които са прехвърляли пари за дейности на външни изпълнители, които всъщност се оказват техни. В края на септември от агенцията съобщиха, че предстои продажбата на дружеството &quot;Монтажи&quot;, както и продажбата на дела в Е.ОН. Изпълнителният директор на ведомството Емил Караниколов тогава каза в интервю, че не би могъл да прогнозира колко приходи ще влязат в бюджета от приватизация.<br /> <br /> &bdquo;Приватизацията в Република България, като процес на прехода, е в заключителен етап. Въпреки това тя остава важно средство за привличане на инвестиции при осъществяване на преструктуриране на нереформирани сектори на икономиката и за осигуряване на приходи в бюджета, особено необходими в период на криза&rdquo;, се казва в плана на АПСК за 2010 г. В него се предвижда продажба на до 15% от акциите на държавни енергийни дружества от структурата на &ldquo;Български енергиен холдинг&rdquo; или от самия холдинг, в случай че се вземе такова решение. Намерението за това беше обявено в началото на мандата на кабинета &bdquo;Борисов&rdquo;, но досега не е реализирано. Не е реализирана и записаната в плана на АПСК приватизационна продажба на миноритарното държавно участие в капитала на електроразпределителните дружества, не е преразгледан и променен т. нар. &ldquo;забранителен списък&rdquo;, като от него отпаднат дружествата, които биха могли да бъдат успешно приватизирани, както и редица други намерения за приходи в държавния бюджет от раздържавяване, заявени от ведомството. <br /> <br /> През първото шестмесечие на 2010 г. в агенцията са внесени 10 искания за продажба на активи от части от дружества, от които със свои имоти ще се разделят &quot;Булгартабак холдинг&quot;, Центърът за външноикономическа подготовка на кадри, &quot;Кинтекс&quot; и &quot;Слънчев бряг&quot;. През този период транспортното министерство е поискало &quot;БДЖ - Локомотиви&quot; да премине към БДЖ, но от агенцията са отказали. Едно от дружествата, което също се очакваше да бъде приватизирано през тази година - НИТИ, няма да се продава заради съдебен спор с &quot;Арсенал&quot; - Казанлък. Надзорният съвет и изпълнителният директор на АПСК Емил Караниколов признава пред медиите, че среща правни проблеми и се натъква на забавяне от страна на други институции и обявяването на част от дружествата в несъстоятелност или ликвидация.<br /> <br /> <em><strong>Ива Николова</strong></em><br />