Новият ансамбъл на България по художествена гимнастика започна своя път. Всичко е ново – нови треньори, нови състезателки, нови съчетания, нови трика, дори нов правилник за сезона.

Има някои неща обаче, които си остават същите. Няма кой да промени някои традиции в националните отбори – ансамбли и индивидуално в последните години. Както с треньор Илиана Раева, след това Ина Ананиева, така и с новия Весела Димитрова. А когато тези традиции носят успехи и медали, има ли смисъл да бъдат променяни?!

Всъщност, нека започнем първо с тях. Ето ги момичетата, които ще радват българските фенове. Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Ели Бинева и Теди Александрова. Петте бяха титулярки на първото Гран при в Москва, на което спечелиха един златен и два сребърни медала. В София останаха Стефани Кирякова, Камелия Стоилова и Мадлен Сергеева. На тренировка осемте са като едно цяло. Все едно са били отбор не от 7-8 месеца, а минимум от две години. И когато тренират, и когато се забавляват в малкото минути свободно време в почивките. В основата на този сплотен колектив е новият треньор Весела Димитрова. Още при първата комуникация с нея разбрах, че това е различен, можещ и искащ треньор. Не треньор, който разчита на лесното, сигурното и случайното. Специалистката разбра каква е разликата да си треньор по художествена гимнастика в Швейцария и България. Интересът и очакванията към нашия отбор са огромни. И още отсега състезателките и треньорите трябва да докажат, че имат сили и ще издържат. Още в Москва го доказаха.

Важно е да уточним за конкуренцията в Москва, на която някои се присмяха заради участието само на три отбора. В средата на месец февруари почти нито един отбор не е готов с композициите си и не рискува да участва, където й да е. Българският отбор игра в Русия без да е готов на сто процента. Треньорският екип начело с Весела и Михаела Маевска е напълно наясно, че трябва още работа. И то се вижда. В почти всички изигравания нашите допуснаха грешки. Само че сега е февруари, върховата форма ще се гони лятото и в края на лятото, когато е Световното в Песаро.

За тези, които не знаят и говорят прибързано, е редно да уточним. Част от тези момичета не са играли на голямо състезание в ансамбъл от 3 години! Например, такъв е случаят със Симона Дянкова (родена 7 декември 1994 година), която записа участие със стария ансамбъл в Гран при на Москва през 2014 година! След това бе резерва или се изявяваше като индивидуалистка. Три години нямаше състезание...

Елена Бинева (18 септември 1999 г.) и Лаура Траатс (13 декември 1998 г.) бяха в ансамбъл девойки с треньор Камелия Дунавска. Те се изявяваха като отбор в продължение на три години. И направиха великолепни неща. В началото на 2016 година тимът беше разпуснат. Това означава, че повече от година и половина двете нямат състезание в ансамбъл.

Мадлен Радуканова (14 май 2000 г.) и Теодора Александрова (17 юли 2001 г.) бяха заедно в ансамбъл девойки само през 2015 година. Заедно с тях беше и Мадлен Сергеева (10 август 2001 г.) Трите не са били част от ансамбъл повече от година и половина. Подобни факти важат и за Стефани Кирякова (5 януари 2001 година). Тя няма турнир в ансамбъл подобен период. Единствено Камелия Стоилова (8 декември 2001 година) игра в ансамбъл през 2016-та като част от клуб "Левски-Илиана".

Тоест – момичетата за първи път излязоха като отбор в този си вид. Всяка една от тях бе част от ансамбъл след доста продължително време. Така че е напълно нормално да са колебливи. Даже няма нищо изненадващо, ако грешат.

Преди първата си поява в петък на килима напрежението ги тресеше със страшна сила. Нормално. На петте момичета им трябва време. Трябва им време, за да станат един организъм, който тупти с борбено сърце на килима. С всяко едно изиграно съчетание в Москва грациите започнаха да се променят. Придобиваха самочувствие и си вярваха, че могат. Поотпуснаха се и искаха да продължат да се забавляват на килима.

Преди това обаче...Преди това малко за тайните и традициите. В ролята си на изключителен мотиватор на сцената излезе Илиана Раева. Историята е позната от години. Когато не е до състезателките, председателят на федерацията им телефонира. Включват я на високоговорител и започва по-специален разговор. След който момичетата от предишния, а и вече от настоящия ансамбъл, са готови да преобърнат земята. С течение на времето тези разговори стават изключително нужни на гимнастичките и ги чакат с нетърпение преди състезание.

Поздравления за целия отбор в Москва. Както за треньорския им екип начело с Весела Димитрова и Михаела Маевска. Както и за хореографите Гоча Будагашвили и Маргарита Будинова. Браво на Теди Александрова. Тя си знае защо... Лаура, а ти си герой! За Ели Бинева няма какво да кажа. Ако някой беше на нейно място и изпитваше подобни болки, със сигурност нямаше да помисли за състезание. Стара травма се появи отново. Ели обаче бе повече от герой и не искаше и да чуе, че може да пропусне турнира. Тези момичета доказаха, че имат изключително желание и амбиция да се състезават. И да творят новата история на гимнастиката ни.

След състезанието в Москва на българската гимнастика се преклони голямата Ирина Винер. Достолепната рускиня посети нашия лагер и каза: „Благодаря ви, че ни уважихте и дойдохте да играете на толкова ранен етап. Показахте изключителни неща. Поздравления за всички”, каза жената, за която няма тайни в художествената гимнастика от десетилетия. А когато Винер оценява нещо в този спорт, е редно да се обърне по-специално внимание...

Момичета, продължавайте все така. Рано е да летите в облаците, но със сигурност имате изключителни качества за сериозни неща. Веси и Мише, вие наистина сте уникален екип, който може много.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ