Актьорът Август Попов се изповяда пред "ШОУ": Бях в кокаинова зависимост

<strong><br /> - След участието ти в &bdquo;Кошмари в кухнята&rdquo; се заговори, че си имал проблеми с ресторанта си, вярно ли е? Шеф Манчев се изказа доста неласкаво, на моменти даже драстично за техниката, обстановката, качеството&hellip;</strong><br /> - Като човек, който се занимава с реклама от дълго време знам отлично, че лоша реклама няма. А и още в самото начало бях наясно, предполагахкак ще се развият нещата. В интерес на истината след въпросното предаване стана така, че персоналът се стегна доста. <br /> <br /> И ако е имало преди това моменти, в които са ме неглeжирали като шеф по някакъв начин, сега е точно обратното, особено след обясненията на шеф Манчев. Хората станаха като тези в къщата на Али Раза, когато снимат 243 епизод (смее се) &ndash; идват в кръчмата, за да се снимат с нас. Много е готино.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201604/Tina_34/20_21_Avgust_Popov_7.jpg" alt="20_21_Avgust_Popov_7.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="367" />- В самото начало обаче, критиката беше доста агресивна, за ресторанта се направи аналог с онова, което е било по времето на комунизма&hellip;</strong><br /> - Когато става дума за кухня, стоя, слушам и изпълнявам. А иначе - ами то си е комунистическа сградата, не е променяно, защото са такива обстоятелствата. Като се вкарат малко парички, ще се подмени.<br /> <br /> <strong>- Да се върнем малко в периода, когато беше по-активен на тв екрана, отколкото си в последните години, какво изниква в съзнанието ти? Липсва ли ти телевизията?</strong><br /> - Истината е, че никога не ми е липсвала. По-скоро са ми липсвали проекти, в които да мога да работя, да влагам себе си. С Влади Въргала сме от първите продуценти. Сега просто няма подходящи проекти. Телевизията стана много порочна работа. Обслужва само бизнес интереси и мен това не ме кефи. Но в този формат се включих с огромно желание, защото бях не шеф, а готвач. Обичам да готвя. <br /> <br /> Срещнах и добри приятели. А и беше скара - като има добро месо, всичко се получава добре. Като има отношение към клиентите, е прекрасно. Онзи ден наведнъж<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>в заведението влязоха 40 души за обяд</strong></span><br /> <br /> Искаха да се снимат с мен, предполагам, че ми се кефят, поне част от тях.<br /> <br /> <strong>- Преди си ми споделял, че е много трудно, когато славата те връхлети и си само на 23, без да знаеш какво се прави с нея. Как преболедува ефекта от нея тогава, а и след това?</strong><br /> - За добро или за лошо, популярността е нещо, което е тежест. Ако хората могат да си позволят да се крият като мишоци, за да не ги виждат всички останали, нека е така. Всъщност даже не е задължително човек да бъде популярен заради самата известност. Хубаво е да бъде популярен с това, което прави, без на всяка цена това да означава да се показва по телевизията. Някакви жени, някакви мъже пълнят екрана без никакви стойности, без нищо&hellip;<br /> <br /> При мен славата се случи толкова бързо, че нямах време да осъзнавам, да се адаптирам. За три седмици станах супер популярен и беше страшно. Първото нещо, което си спомням и до днес от този период е, че бяха напечатали едни найлонови торбички с моята физиономия, колаж, които бяха пръснали по всички магазини. И когато влизах в тях, виждах първо себе си. <br /> <strong><br /> - Случвало ли ти е тогава, а и сега, да се стреснеш от фенска любов? Много родни звезди пазят поне по един спомен от фанатичен почитател в съзнанието си&hellip;</strong><br /> - Винаги има такива, които на всяка цена искат да се докоснат до теб, каквото и да им коства това. Но аз не съм типичната медийна личност. Въпреки, че сега, като си говорим, се сещам за един случай &ndash; нали играех к..ва навремето, та влизам в една дискотека преди години, заставам на бара и един, минавайки, като ме плесна по гъза и аз толкова услужливо му разбих главата!<br /> <br /> <strong>- Сериозно ли? Разби му главата!</strong><br /> - Ами да! Преди това с приятели бяхме на концерт и после в дискотеката. И някакъв тарикат решава, че ще ме удари домакински &ndash; &nbsp;все едно съм жена му, която пържи яйца&nbsp;в кухнята. Та не му се размина! Отнесе го, както си трябва.<br /> <br /> <strong>- Ролята на проститутка обаче е една от най-култовите, които си правил досега! Ако ти предложат днес да възродиш този образ на екран, би ли го направил?</strong><br /> - Така е, един от култовите е. Но вече не бих го направил. Всяко нещо си има време. Нейното мина и замина, каквото можа, се случи. <br /> <br /> Този образ тотално е заминал, не заслужава повече внимание. Навремето имахме трибуна, осмивахме БСП, нещата съвсем не бяха самоцелно. А сега нещата са други. Вчера, например, Въргалчето ми вика: &bdquo;Омръзна ми да ме разпознават по улиците&rdquo; и аз му връщам: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Сложи си бурка и отгоре на челото напиши &bdquo;В. Въргала&rdquo; (смее се).<br /> </strong></span><br /> <strong>- Ние се майтапим, обаче темата за бурките и забрадките, става все по-ескалираща и у нас&hellip; Как гледаш на ситуацията?</strong><br /> - Ако има държава, всичко много лесно ще се реши. В една светска държава има правила &ndash; който иска да живее в нея, спазва правилата. Защо например тези хора не отидат в Дубай? Там никой няма да им прави такъв проблем. За мен иначе това не е приемливо, даже не го разбирам напълно, това е някаква религиозна практика, непонятна за мен. Но не съм съгласен, защото под тия черни дрехи той може да носи и калашник. Има религиозни държави, да отидат там &ndash; например Израел.<br /> <br /> <strong>- Когато славата те връхлита навремето, изпадаш даже в депресия. А стигал ли си до крайности в живота си за нещо?</strong><br /> - Слава Богу тогава чрез приятелите си излязох от депресията. Не беше лесно, но успях. Не знаех какво ми се случва, всичко ставаше на бързи обороти, тежко е. Изпадал съм и в крайности, аз по принцип съм човек на крайностите. Нямам добри спомени май от тези години. Имаше и момент, в който не излизах буквално с дни от вкъщи &ndash; потискаше ме, че постоянно ме разпознават, спират, закачат. <br /> <br /> Ужасяваха ме постоянните очаквания на хората да съм нещото, което си представят &ndash; а аз да не съм това. Винаги съм казвал, че съм човек, който не търси, а намира. Каквото намеря &ndash; това си е мое, такава ми е и съдбата. Когато си на гребена на вълната &ndash; това нищо не ти носи. Една куха популярност!<br /> <br /> <strong>- Всъщност май голяма част от популярните в световен мащаб звезди се оказват депресирани в живота. И често прибягват до наркотиците, сякаш намират в тях изход за проблемите си&hellip;</strong><br /> - И моят случай беше такъв. И аз се докоснах до наркотиците. Но ги оставих отдавна. Две-три години бях в кокаинова зависимост, след което излязох от този омагьосан кръг. Иначе те те упойват, мислите ти отиват в съвсем различна посока. Но пък на тяхно място се наместват други&hellip; Няма как да избягаш от проблемите! Но трябва да избягаш от това в качеството си на силен човек. Както стана и в моя случай. После направих една продуцентска къща и преоткрих отново смисъла. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Посегнах към наркотиците от безсилие</strong></span><br /> <br /> В един момент стана така, че си тръгнах от &bdquo;Ку-ку&rdquo; и трябваше да правя нещо. А аз не знаех точно какво мога да правя.<br /> <br /> <strong>- Липсва ли ти периода на &bdquo;Ку-ку&rdquo;?</strong><br /> - И да, и не&hellip; Липсва ми дотолкова, доколкото съм живял и общувал с голяма част от имената, които седяха зад студентското програма. Всички те бяха хора, които имаха доста знания и по някакъв начин сякаш чакаха този момент на промяна &ndash; за да могат да се включат активно в нея. В един момент обаче разбираш, че промяната е само фиктивна, че е едно нищо и никакво хвърляне на пръст в очите. И нищо няма да се промени. Ние го разбрахме още на петата година. През 1996-97 г. година, когато дойде инфлацията, се случи и първото голямо крадене на държавата от народа. Огромна кражба! След което аз лично много се обезверих. Просто не си представях, че вече нещо може да се промени.<br /> <br /> <strong>- Това е по-тежката страна на тогавашните ти спомени. Коя е пъстрата, веселата, колоритната?</strong><br /> - Зареждат ме приятелите ми с техните истории. И понеже аз съм част от техния живот, намирам място във всеки един техен филм. С повечето от тези хора съм приятел и до днес. Иначе колоритно какво&hellip; тогава доста жени се завъртяха в живота ми.<br /> <br /> <strong>- А каква част от тези приятелства покрай &bdquo;Ку-ку&rdquo; успя да съхраниш във времето?</strong><br /> - 90% от тях. Даже продавам една книга &bdquo;Ние сме Ку-ку&rdquo;, която заедно направихме. А приходите за нея отиват изцяло в детската неонатология към Окръжна болница &bdquo;Света Анна&rdquo;. Книгата е по-скоро за хората, които не са актьори, тези зад кадър. Идеята тръгна от Георги Крумов, а целта ни е да помогнем, като продадем, колкото се може повече от книгата, с което и да приключим веднъж завинаги с темата за &bdquo;Ку-ку&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Виждате ли се с Мартина Вачкова, Тончо Токмакчиев, Слави?</strong><br /> - Мартина и Тончо дойдоха след мен, поддържаме нормални отношения. Най-често се виждам с Въргала, почти всеки ден, той ми е като брат, знаеш.<br /> <br /> <strong>- Преди време беше казал за Слави Трифонов, че се радваш, че е жив, но доколко е здрав &ndash; той си знаел&hellip;</strong><br /> - Ами то и той не знае например аз колко съм здрав&hellip; в смисъл, че не се виждаме чак толкова често. Но винаги когато има такова желание и той, и аз, сме на разположение. Той обаче, има много ангажименти, трудно се случват нещата с подобни срещи.<br /> <br /> <strong>- Мнозина казват за него, че е по-изолиран от приятелите си, леко озвездял, на моменти даже саможив. Вярно ли е?</strong><br /> - Такива хора обикновено само си приказват, повечето от тях даже не го познават на живо. Или ако го познават, не умеят да влязат в кожата на този човек. Самотата винаги е въпрос на избор, нали така&hellip;<br /> <br /> <strong>- Би ли избрал да влезеш в неговата кожа, ако имаше такава възможност?</strong><br /> - Не. Затова и не съм войнствено настроен, не съм и медийния човек, какъвто е Слави Трифонов. Това са различна порода хора. А в България има две звезди &ndash; Слави Трифонов и Азис&hellip;<br /> <br /> <strong>- А Лили Иванова?</strong><br /> - Тя е на първо място, но като жена! Няма как без нея. Много уважавам и нея, и творчеството й. <br /> <strong><br /> - Един по-различен въпрос &ndash; ако не беше този, който си сега &ndash; кой би бил?</strong><br /> - Интересно&hellip; Щях да бъда вероятно човек, който се занимава с някакъв вид друго изкуство. И сега го правя под някаква форма, но тъй като съм ужасно разпилян, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>от дете семейството ми е пръснато</strong></span><br /> <br /> нямам добри примери в това отношение. Ако бях друг, сигурно щях да се лутам да търся как да бъда съвършен мъж, родител.<br /> <br /> <strong>- Споделял си ми преди време, че съжаляваш, че в началото на прехода си останал да живееш в България. Още ли е така?</strong><br /> - Още е така. Съжалявам, да. Тук наистина нищо няма да се случи, убеждавам се в това ежедневно. Центрофугата навремето изхвърли качествените частици по периферията на казана &ndash; както се прави захарен памук. На късчета остава най-финото, обаче по казана отстрани остават твърдите, готините частици, които не са обработени. И сега, всеки човек, който умее нещо да прави, е хвърлен в периферията! Днес нали всички говорят за чалгата&hellip; Само, че чалгата не е само в музиката, тя е в отношенията, в храната, във всичко. <br /> <br /> Обувки да си купиш, на третия ден ще се разлепят, не можеш да ги върнеш. Всичко е чалга! Всеки гледа да прави това, което не му е работа! Както и аз &ndash; готвя, вместо да ходя да си играя в театъра (смее се).<br /> <br /> <strong>- Преди години Царят беше казал, че ще се оправим след 800 дни, колко ни трябват сега?</strong><br /> - Аз не съм Царят, но това звучи прекалено идеалистично. 800 дни&hellip; това са няма и три години. Не знам кой му ги е подсказал, но разбрах, че за 800 дни сделки екипът и неговия министър на финансите построиха хотели с 1200 места. За 800 дни успяха да се оправят някои хора там. Царят успя да си вземе земята, която държавата не искаше да му върне. Много малко хора успяха да вземат кредити от 5000 лева, които Царят им обеща&hellip; сякаш с 5000 лева можеш нещо да промениш. Ха-ха, глупости на търкалета!<br /> <br /> <strong>- Тъжна картинка звучи от думите ти&hellip;</strong><br /> - Така е навсякъде за съжаление. И в театъра да се разходим с думи, същото ще открием. Искам да има повече творчество. А не актьорът да е изтикан в ъгъла, да изглежда като някакъв човек, който проси пари, при все, че е творец. Творецът трябва да стои високо. На всякакви глупости се нагледах. <br /> <br /> <strong>- От това ли те боли най-много днес?</strong><br /> - Не, боли ме от липсата на перспектива. От изтласкването встрани на можещи хора. Продължавам да съм си този човек, който съм бил и преди. И може би нямам никакви шансове в чужбина, защото така и не научих никакъв език. Но то, неволята учи. С руския щях да се справям, ако бях в Русия&hellip; (усмихва се).<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Гледал как мутри режат пръсти</strong></span><br /> <br /> Преди няколко години бившият кукувец Август Попов разкри, че е ставал свидетел на най-ужасяващите сцени от мутренските времена в първите години на прехода.<br /> <br /> &bdquo;Ставал съм свидетел на всякакви мутренски истории. Виждал съм рязане на пръсти и какво ли не&rdquo;, призна актьорът. И поясни, че става въпрос за периода между 1993 г. и 1995 г. &bdquo;Там съм бил не само аз. Беше и Камен Воденичаров, както и Слави Трифонов. Те бяха и на сватбата на Георги Илиев&rdquo;. <br /> <br /> Попов връща лентата и за ситуация, при която покойният вече подземен бос Филип Найденов-Фатик е прострелял ръката си заради автомобил. &bdquo;Правеха го, за да се доказват, идиоти...&rdquo;. В конкретната ситуация Фатик спорел с друг човек за кола - дали е крадена или купена в кеш. &bdquo;Ти лъжеш, не - аз не лъжа! Пуф! И така...&rdquo;, описва ситуацията Август Попов.<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ДОСИЕ</strong></span><br /> <br /> Август Попов е роден на 1 февруари 1967 г. в Ямбол. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&rdquo; в класа на проф. Стефан Данаилов. Участва в различни телевизионни програми &ndash; Студентското предаване &bdquo;Ку-ку&rdquo;, &bdquo;Коктейлите на Влади&rdquo;, &bdquo;Пирон&rdquo; и др. Освен актьорската дейност, Август има и отлична музикална култура, което е предпоставка за участието му в над 60 концерта в България.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />