Днешният ден е исторически за България заради посещението на папа Франциск, което съвпадна с един от най-светлите български празници - Гергьовден. 

Извън светлините на прожекторите, които в тези няколко дена ще бъдат насочени само към папа Франциск, връщаме лентата назад, за да видим какви са били и предишните папски визити у нас.

2002 г.

Под мотото „Ще вървя в Твоята светлина“ в периода от 23 до 26 май 2002 г. папа Йоан Павел II е на посещение в България. Това е първото по рода си посещение на римски папа в страната ни, пишат от "Фокус нюз".

Папа Йоан Павел II, е първият римокатолически папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Светият отец пристига в България по покана на Католическата църква в страната и на българската държава.

По настояване на правителството на Симеон Сакскобургготски с решение на Светия Синод на Българската православна църква покана му е изпратена и от Българския патриарх Максим. Папата е официално посрещнат на летище „София“.

За времето на своя престой в България папата посещава София, Рилския манастир и Пловдив. След това е изпратен в Рим от летище „Пловдив“. За времето на своя престой у нас той се среща с президента Георги Първанов и с министърпредседателя Симеон Сакскобурготски. Йоан Павел II поотделно провежда срещи с Българския патриарх Максим и с главния мюфтия. Папата се среща още с представители на евангелската църква и на еврейската общност, както и културни дейци и младежи.

Посещението на папа Йоан Павел II съвпада с честването на празника на светите братя Кирил и Методий.

По време на визита си Йоан Павел II поднася цветя на паметника им пред Народна библиотека. Посещението идва след информацията за „българска следа“ в атентата срещу папата през 1981 г.

При среща с тогавашния държавен глава Георги Първанов папа Йоан Павел II дава своите уверения, че никога не е вярвал, че България е замесена в този акт. След посещението на Римския епископ, по време на което България е в центъра на интереса на световната общественост, се подобрява името на страната.

Поклонничеството на папа Йоан Павел II оживява Католическата църква в България и се подобряват контактите с Българската православна църква. През март 2016 г. в основите на олтара на храм „Успение Богородично“ в София са вградени мощи на свети папа Йоан Павел II и на 12 други християнски светци.

1925 г.

В периода 1925 г. и 1935 г. бъдещият папа Йоан XXIII, или Анджело Джузепе Ронкали е нунций на Ватикана в България.

Макар все още некоронован за папа, Ронкали прави много за България. По време на престоя си тук той вдига на крака разбитата източнокатолическа църква. Благотворителността в полза на бежанците от Егейска Македония и Тракия, първата трапезария в Несебър са само част от делата му у нас.

След напускането на страната ни като архиепископ, Ронкали оказва подкрепа на българската делегация за преговорите на Парижката мирна конференция след Втората световна война. 260-ият папа силно обичал България, затова наричали Йоан XXIII „българският папа“.

До последно папа Йоан XXIII носи със себе си икона на Божията майка, която получава като дар в една църква в Несебър. Папата остава завинаги в страната ни и след смъртта си - частица от мощите на отеца се намират в католическия храм Свети Йосиф в София и са дар от папа Йоан Павел Втори при посещението му в България през 2002 г.

През март 2016 г. в основите на олтара на храм „Успение Богородично“ в София са вградени мощи на свети папа Йоан XXIII. Мястото на вграждане на мощите на папата не е случайно, тъй като докато е нунций на Ватикана в България Йоан XXIII избира за своя резиденция тогава недостроения енорийски дом при църквата „Успение Богородично“ в София.