На 2 април 2005 година умира папа Йоан-Павел. Роден е с името Карол Юзеф Войтила. Той е първият римокатолически папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Служи като папа от 16 октомври 1978 до смъртта си на 2 април 2005 г. Обявен е за блажен на 1 май 2011 г. от папа Бенедикт XVI. Карол Войтила е роден на 18 май 1920 г. във Вадовице, Полша. Той е третото дете в семейството на полския офицер от запаса Карол Войтила и жена му Емилия (с моминско име Качоровска).

Според общинските документи те са дребни селяни, но според други - търговци. Братът на Войтила се нарича Едмунд. След краят на Втората световна война, Войтила подновява курсовете си във факултета по теология в Ягелонския университет. На 1 ноември 1946 г. той е ръкоположен за свещеник. През лятото на 1947 г. изпълнява свещеническа мисия сред полските емигранти във Франция, Белгия и Холандия. На 19 юли 1948 г. защитава доктората си по теология, като темата е "Проблемът за вярата в делата на Св. Йоан Кръстни". От началото на своето папство, което започва на 16 октомври 1978 г., папа Йоан-Павел II е направил 102 папски посещения извън Ватикана и над 140 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.

Никой друг папа не е събирал толкова много хора - на Генералните му меси в сряда са минали около 16 милиона богомолци, без да се броят извънредните и специални церемонии. За церемонията по посрещането на новото хилядолетие през 2000 г. се събират около 8 милиона богомолци. Има 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави и 212 аудиенции с министър-председатели. През 2002 г. посещава и България за четири дни. Кулминацията e пристигането му на 26 май в Пловдив Повече от 10 000 души се събраха на Централния площад на тържествена литургия, отслужена от Светия отец на български език. Тя бе в чест на католическия празник Света Троица.

Папата провъзгласи за блажени трима български католически свещеници, разстреляни заради вярата си по време на комунистическия режим. Той отправи молитва към Дева Мария и за България. Папата отправи специален поздрав към дошлите на площада висши представители на православната църква и каза, че това е надежда за бъдещо единение. "Папа Йоан-Павел Втори почувства, че трябва да каже на българския президент, че никога не е вярвал в "българската следа" при атентата. Аз бях съвсем близо до него, когато той заяви, че не вярва в тази теза. Преведох веднага думите му, защото знам, че това е важно. Светият отец никога не е и мислил, че заради атентата трябва да бъде виновна цяла държава. Както и вие знаете, няма нито едно юридическо доказателство, което да поддържа идеята за "българска следа".