Спомени: ДС затри лечителя, който изцери Тодор Живков

Вторият обаче се оказа успешен &ndash; в края на лятото на 2007 г. скочи от осмия етаж на неврологичното отделение на МБАЛ &bdquo;Д-р Атанас Дафовски&rdquo;. До трагичната му кончина вече бяхме изпили една цистерна вино. Та в тези последни мигове от живота си Кесаровски ми разказа най-невероятната си история, свидетелства кореспендентът на &quot;ШОУ&quot; в Кърджали:&nbsp;<br /> <br /> &bdquo;В края на лятото на 1986 г. с колега от в. &bdquo;Труд&rdquo; и завеждащ отделение в Трета градска болница заминахме за Варна. Имахме предварителна уговорка с народния лечител Димитър Кръстев, хората го наричаха Дедо Мите. Покани ни да направим филм за дейността му, поемаше всички разходи. Рискът си оставаше за наша сметка &ndash; знаехме, че е следствен, понеже незаконно лекува хора; че прокуратурата във Варна изпаднала дори в нервна криза, тъй като нито един свидетел-пациент не се оплакал в съда от него. Знаехме още, че е бил известно време зад решетките, че в момента е под домашен арест, а в деня, в който пристигнахме, вече му бяха забранили дори и да приема хора. Пред дома му обаче имаше огромна тълпа, а сред нея &ndash; десетки ченгета - личаха си от пръв поглед. В кабинета на Кръстев, в левия ъгъл, забелязах двайсетина патерици. После разбрах, че са на хора, проходили след лечението му.<br /> <br /> Бай Димитър сам предложи сценария и маршрута. С папки документация и шишенца с омайното биле от 3 лв. екипът ни започна работа. Във варненския кв. &bdquo;Аспарухово&rdquo; заснехме едно черно, босичко, 10-годишно цигане, което тичаше жизнерадостно към нас. Майката ни показа диагнозите, от които ставаше ясно, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>лекарите са отписали детето й като безнадежден случай</strong></span><br /> <br /> с препоръка да се остави на доизживяване в някой приют. Страдало от заболяване на гръбначния стълб, нямало сили дори да държи книжен лев с пръсти. Но след намесата на бай Митьо то беше пъргаво и здраво!<br /> <br /> По време на няколкодневната обиколка имах възможност да опозная отблизо феномена, да завържем искрено приятелство &ndash; зад волана на раздрънкания си &bdquo;Москвич&rdquo; /имаше достатъчно пари да си купи и &bdquo;Мерцедес&rdquo;, но не искаше да се набива в очи/, лечителят словоохотливо ми разказа как е започнал от&hellip; един склад. Наред с многото стоки, там имало и билки. Започнал да чете специализирана литература, сам да си прави комбинации от най-различни треви, като добавял към тях и солна киселина - и така излекувал болките в коляното си. Сетне помогнал на родата си, на комшии, докато не се разчул из цялата страна.<br /> <br /> По време на пътешествието ни рецитираше трудния текст на &bdquo;Кървава песен&rdquo; на Пенчо Славейков. Последваха нови дестинации &ndash; Русе, Свищов, Бяла. Всички, изцерени от Кръстев, заставаха с охота пред камерата. Показваха диагнози, караха ни да сравняваме предишното и сегашното им състояние. Уникум! Лекарството &bdquo;Дикрасин&rdquo;, кръстил го на свое име, вече вървеше на черния пазар, не беше и скъпо.<br /> <br /> По неведоми пътища полулегалният-полунелегален документален филм, без да бъде излъчен никъде, обаче попадна в ръцете на УБО, дори още не бяхме го синхронизирали както трябва. Колко му е да стигне и до Тодор Живков! Два-три дни по-късно, тъкмо си пия кафето с жената, телефонът звъни на пожар. Моята половинка вдига слушалката, много пъти каза &bdquo;Да&rdquo;, след което едва промълви: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Днес в 17 ч. Тодор Живков те чака в кабинета си</strong></span><br /> <br /> В 16,30 ч. правителствен автомобил ще те чака пред дома ни&rdquo;.<br /> <br /> Животът ми се обърна на 180 градуса. Не знам какво да мисля. Преди седмица бях пуснал статия срещу МНЗ във връзка с толерирания тогава лечител-чакръкчия Наско Шибилев - рекох си - дали там нещо не съм сгафил. Предупредих колегите си в &bdquo;Орбита&rdquo;, че няма да идвам на работа, защото генсекът ме е привикал. Дори се пошегувахме какво би станало, ако отида в затвора или получа орден.<br /> <br /> В сградата на ЦК ме посрещна един юнак, в асансьора ме пое друг, а вратата на кабинета ми отвори трети &ndash; симпатичен &bdquo;литературовед&rdquo;, така наричахме по конгресите цивилните ченгета. Като ме видя, бай Тошо стана на крака, за да ме посрещне. Едва тогава вдянах, че не съм стъпил накриво. Много свежо момче си беше! /смях/ Помня много добре първата му реплика: &bdquo;Другарю Кесаровски, искам да направите един филм и за мене и за моята борба срещу консерваторите отсреща&rdquo;. Повтори го два пъти и посочи здравното министерство. <br /> <br /> Именно от него разбрах, че и &bdquo;консерваторите&rdquo;, и хора от УБО и ДС са се лекували тайно във Варна при знахаря. Народен човек, Тато ме почерпи чай, само дето не можах да запаля папироса. Тогава ми каза болката си: &bdquo;Събрахме се в Политбюро, изгледахме филма ви.<br /> <br /> Решихме да дадем на другаря Кръстев възможността да работи, да прави каквото може за хората, които желаят да отидат при него. <br /> <br /> Другарят Добри Джуров предложи етаж от Военната болница. Но аз не приех, защото съм сигурен, че лекарите за един месец ще го вкарат в затвора. Едно време помолих &bdquo;консерваторите отсреща&rdquo; баба Вангя да работи в столицата, да й направим един режим, всички да се докоснат до нея. Помолих ги учтиво, но след половин година &bdquo;консерваторите&rdquo; ми казаха, че това е невъзможно. Тогава помолих Людмила /дъщеря му &ndash; б.а./ и тя направи това, за което пророчицата от Рупите винаги е мечтала &ndash; да помага от все сърце. Та моята молба към вас, другарю Кесаровски, е такава &ndash; да намерите една удобна медицинска база за лечителя, но да е по-далече от докторите&rdquo;.<br /> <br /> Това не ми представляваше трудност - пуснах всичките си връзки и още на следващия ден Димитър Кръстев се ширеше на цял етаж в бившата почивна станция на Министерството на финансите в Банкя. После откри първата частна аптека в страната. По негово ноу-хау е отворена болница в Австралия. В последните си дни притежаваше луксозен апартамент с кабинет, даден му лично от Живков, в гора край парк-хотел &bdquo;Москва&rdquo;. <br /> <br /> Бай Тошо явно бе преценил, че един журналист може да свърши по-полезна работа, отколкото бюрократичните чиновници. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> </strong></span>Само за 18 месеца знахарят излекува 12 800 души записано е в архива му. Но всесилната ДС каза баста на &bdquo;самозванеца&rdquo;. След което той изчезна. Изчезна и универсалният му лек &bdquo;Дикрасин&rdquo; срещу артрози, мигрени и още какво ли не, поради уж неспазени изисквания на БДС, защото на етикета му нямало дата на производство, срок на годност и съставките, от които е приготвен еликсирът.<br /> <br /> Но да върна малко лентата назад &ndash; в този 55-минутен разговор, видял ми се безкраен, Живков ми сподели, че преди време праща кола, която да отведе лично при него в резиденция &bdquo;Бояна&rdquo; знахаря. Страда от шипове, които ежедневно го тормозят. &bdquo;Много професори не успяха, можеш ли да ме излекуваш?!&rdquo;, гледа го с хитрите си правешки очи диктаторът. Лечителят казва само &bdquo;Да!&rdquo;, а след три дни от болежките на Тато няма и помен.<br /> <br /> Най-странното обаче тепърва предстои &ndash; противниците на Дедо Мито, както го нарича народът в знак на признателност, не мирясват. ДС и УБО дишат във врата му. Саботират го с 200 лв. държавна такса, пречат му по паралели и меридиани. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Знахарят най-накрая вдига ръце</strong></span><br /> <br /> и се отказва от лечителската си дейност.<br /> <br /> 55 минути при генсека ми се видяха цяла вечност, може би защото имах ужасната потребност да запаля цигара, но Живков мразеше пушачите. Усетих, че видя в мен отдушник, не му задавах въпроси, но изведнъж се изпусна и ми каза: &bdquo;Другарю Кесаровски, целият източен архив на покойната ми дъщеря /когато отвореше дума за Людмила, видът му се променяше/ изчезна. Представете си само какъв архив е имала &ndash; хиляди, хиляди томове!&hellip;&rdquo;. Излизайки от кабинета му след дългия разговор, си направих извода, по-скоро останах с впечатлението, че искаше да ми каже: &bdquo;Това момиче го убиха!&rdquo;. Такъв подтекст открих в думите и изражението на Живков.<br /> <br /> <strong>Кърджали, Георги АНДОНОВ</strong><br />