„Тази вечер ние сме много нещастни! Разбрахте, че днес е починал Георги Калоянчев... Аз съм започнала работа си с него на сцената... Велик артист, голям комик! Той няма да се повтори никога!”. С тези думи Стоянка Мутафова с огромна мъка сподели пред публиката в театър „Българан”, че големият й приятел Георги Калоянчев е починал. Веднага след представлението на „Госпожа Стихийно бедствие”, Мутафова прикани зрителите да почетат Клата с едноминутно мълчание, а след това да му ръкопляскат. „Най-близките бяхме. Заедно почнахме в Народния театър... Той не можа да продължи, защото легна болен, аз още продължавам... Не знам докога ще бъде това...”, обясни след това голямата артистка. За Калоянчев каза, че с него са били свързани много силно още от първия ден.
С Калата те живеели на общо взето заедно &ndash; тя на втория, той на четвъртия етаж. Мутафова трябвало да тръгне към варна за представлението &bdquo;Госпожа Стихийно бедствие&rdquo; като предната вечер усетила, че нещо става със стария й приятел. &bdquo;Светеше до късно. Викам си: &bdquo;Защо свето толкова до късно... Нещо ме стрелна. Викам да се кача, ама сутринта трябваше рано да тръгна...&rdquo;, разказва Мутафова. Тя потеглила към морската столица към 8,30 часа, следобед &ndash; около 14 &ndash; 15 часа, Калата издъхнал. &bdquo;И това го научих малко преди да почне представлението. И така... Още не мога да се съвзема, още не мога да го повярвам... Макар че той беше тежко болен... Очакваше се де. Но не може толкова близък човек да си отиде и ти да не страдаш...&rdquo;, обяснява с притихнал глас великата артистка. <br /> <br /> Тя изрази съжаление и каза, че й е мъчно за това, заради снимки, през последните дни не е можела да види приятеля си. &bdquo;Последно го видях като снимахме с него една малка сценка на &bdquo;Столичаните&rdquo; и той много искаше да продължи тая работа между него и мен в сериите. Но не знам както стана, че работа спря дотам... И на мен ми е мъчно, че тази работа не се продължи не се разви. Тази работа може би щеше да му даде малко сила да живее повече, защото тогава Калата ми каза: &bdquo;Стояно, не мога да живея без театър!... Аз не живея!&rdquo;. Опитах се да го насърча, но много добре знаех, че говоря глупости...&rdquo;, разказва Мутафова за последните си разговори с Калоянчев. <br /> <br /> За Калата тя казва, е бил изключително разнообразен артист и винаги е работел много сериозно. &bdquo;За мен това беше един, не голям, ами един колос. Голям хумор, много комедиен... Неговият живот беше театъра. Той не признаваше такива веселби - да се ходи по заведения, насам-натам &ndash; не! Театъра, сцената... Той живееше на сцената всъщност...&rdquo;, обяснява още Стояна. По думите й, когато се разболял и остана без сцена, психиката на Калоянчев се сринала. &bdquo;Какво да ви кажа... Много ми е тежко за него, ама много... С мъжа ми бяха много близки. <br /> <br /> Никога няма да го забравя, когато погребвахме мъжа ми, той плачеше и казваше: &bdquo;Моля ви се бе, запазете ми едно местенце &ndash; малко, мъничко... Ей така - колкото да съм до него... Искам един ден до него да легна. До него... Те турнаха Ирина Тасева до него (смее се- б. а.). Няма място сега за Кали... (смее се &ndash; б. а.).Но няма никакво значение. Искам да кажа колко чувствителен беше и обичаше много Нейчо. Не знам - има ли нещо, няма ли. Ама ако има - сигурно ще бъдат пак двамата някъде&rdquo;, размишлява Мутафова. Почитайки го за пореден път тя казва: &bdquo;Театърът загуби един колос, един гигант. Един беше Кръстьо Сарафов и втория е той. Като него друг няма...&rdquo;<br /> <br /> <strong>Орлин Филиповски, БЛИЦ<br /> </strong><br /> <br /> <iframe width="500" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/a15XoruEQwk" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe> <br />