Утре е последният работен ден на парламента, колкото и думата „работен” да е условна за тази институция, особено в последно време.
Народното събрание завършва мандата си с 8 парламентарни групи, след като започна със седем. Споменавам го не толкова от любов към статистиката, колкото да отбележа, че въпреки изказваните опасения за следващата парламентарна конфигурация, последните социологически данни сочат, че точно толкова &ndash; между 7 и 8 партии - имат шанс да влязат в 41-то Народно събрание. Така, че нищо ново под слънцето. <br /> <br /> Паметливите помнят тежките и уморителни преговори между БСП, ДПС и НДСВ преди 4 години за съставяне на кабинет. Проточиха се близо 3 месеца и уж с тези 169 гласа бе постигнато стабилно мнозинство, с което България да стане един достоен член на ЕС. Видяхме какво стана с усвояването на средствата от ЕС, видяхме и колко ефективно можем да се борим с претъпността и корупцията и колко са единни управляващите, особено в края на мандата (справка &ndash; позициите на НДСВ). Така че стабилното мнозинство не е никаква гаранция за добро управление. Понякога се получаваше обратното &ndash; налагане на формални управленски действия, особено назначения, само и само да се спази формулата 8:5:3. Сега проблемът е другаде. Предполагаемите резултати от вота са такива, че всяка по-малка партия може да претендира, че държи &bdquo;златната акция&rdquo; при съставянето на бъдещ кабинет. И да си вдига цената далеч над ръста си. Вече всички &ndash; от политическите наблюдатели, през премиера до президента говорят не само за трудностите при съставяне на новото мнозинство и правителство, но и за реалната възможност от нови избори наесен. А това е лошо за гражданите и добре за сега управляващите, защото служебното правителство ще бъде съставено от президента-социалист и близък приятел на мандатоносителя Доган. <br /> <br /> Ако обаче основните дясноцентристки партии успеят да съберат макар и крехко мнозинство и бързо да съставят правителство, ще ликвидират тази опасност. Но ще изникне друга. Познавайки манталитета на българските лидери, ни чакат не само безкрайни договорки за постове и министерски кресла. Чакат ни дребни задкулисни пазарлъци едва ли не преди всяко гласуване в парламента. <div style="text-align: justify">И в двата случая &ndash; лошо. Затова не е ли най-добре вместо &bdquo;избори до дупка&rdquo; да не се свика едно Велико Народно събрание, което да поправи радикално Конституцията, да преструктурира съдебната ни система и да се саморазпусне като архаична форма, изживяла политическото си време. Рано или късно трябва да го направим &ndash; категорични са експерти-конституционалисти. Такива гласове вече се чуват и от политици, въпреки че засега статуквото е по-силно. Но...неволята учи. /<b>Евгени Петров, БЛИЦ<br /> </b></div>