Изминалата предизборна кампания мина под знака на взаимните обвинения във външна подкрепа за една или друга политическа сила, пише Иван Иванов в свой коментар за сайта "Хипотези".

Десницата обвиняваше БСП, че Москва е помогнала на „Позитано“ за избора на Румен Радев. Тези нападки донякъде почиваха на реални аргументи, особено като видим крайните русофили и путинисти, които заеха част от първите места в червените листи за предсрочните парламентарни избори – Тома Томов (Благоевград), Иво Христов(Пловдив), Елена Йончева (Хасково).

Националистите пък обвиняваха Турция и лично президента Ердоган, че помага на Местан и Касим Дал. В този коментар също се съдържаше доза истина. Помним как министри от Анкара официално агитираха нашите изселници да подкрепят ДОСТ. Нещо повече – държавата организира и плати автобусите, с които притежаващите двойно гражданство да пътуват до България и упражнят правото си на глас на наша територия. Властите в югоизточната ни съседка се намесваха в изборния процес дори и в самия ден на вота. Кметът на Бурса лично обикаляше чакащите по опашките, за да ги инструктира кой е правилният номер на бюлетината.

Дотук добре. Изборите минаха и една седмица след предсрочния вот стана ясно, че и трети външен субект отчетливо се е намесил в изборния процес у нас. Стенограмите с участието на Иво Прокопиев, Христо Иванов, Радан Кънев, Антоанета Цонева, Стояна Георгиева (Медиапул), Иван Бедров (Клуб З) разкриха, че фондация „Америка за България“ пряко е финансирала политически проект. Той се е подготвял отдавна, името му е „Да, България“, а негов формален ръководител – Христо Иванов – правосъден министър в кабинета „Борисов-2“.

Защо „Америка за България“ финансира политическия проект на Христо Иванов?

Защото участниците споделят, че подготовката за него е започнала много отдавна. Още от летните протести срещу правителството на БСП и ДПС. От протестите (2013г.) до момента на разговора (2016г.) част от бенефициентите на „Америка за България“ са:

„Икономедия“ на Иво Прокопиев – 3 милиона лева

Институт за правни инициативи на Христо Иванов – 1,2 милиона лева

„Медиапул“ на Стояна Георгиева – 1,2 милиона лева

Съюз на съдиите – 0,5 милиона лева

Института на Антоанета Цонева(за развитие на публичната среда) – 300 хиляди лева.

Каква е тяхната връзка с политическия проект?

Иво Прокопиев е идейният организатор на проекта. Той спуска задачи и дава напътствия. За това признава тогавашният депутат от Реформаторския блок – Мартин Димитров – който започва изложението по темите на срещата с думите „Иво ни възложи...“

Медиите на Прокопиев са основният рупор на политическия проект „Да, България“. Само за учредяването на формацията в „Дневник“ са написани цели осем текста. А отразяването на конгреса е в стил „Работническо дело“ за преизпълняване на петилетката в началото на 80-те (когато трябваше вече да сме построили комунизма).

Участник в проекта е и Стояна Георгиева. В стенограмите четем, че главният редактор на „Медиапул“ е сред най-активните съветници как точно да бъде структуриран новият политически субект. Оказва се, че тя на практика участва пряко в политическия процес, макар все още в медиите да я канят в ролята на независим (от кого?) коментатор. Нейният сайт написа само четири статии за учредяването на „Да, България“. Вероятно „Дневник“ им води, защото грантът му от „Америка за България“ е по-голям. 3 е повече от 1,2!

В проекта на Прокопиев пряко участваха и Съюзът на съдиите. Припомням, че с основно тяхно участие бе организирана визитата на румънската спецпрокурорка Лаура Кьовеши. Дискусията с нея се проведе 10 дни преди предсрочния парламентарен вот и очевидно имаше за цел да подпомогне кампанията Христо Иванов и „Да, България“

Важна част от схемата е и Антоанета Цонева. Нейното име се завъртя като евентуален кандидат-президент на мозъчния тръст около Прокопиев. В последствие тя оглави националния предизборен шаб на „Да, България“ и поведе две листи на формацията – 3 МИР Варна и 23 МИР София. Тя също е получила пари от „Америка за България“.

Малко над милион е получил и Христо Иванов. Правосъдният министър в кабинета „Борисов-2“ е основен двигател на Прокопиевия политически проект. Нещо повече – той избутва доскорошния фаворит Радан Кънев, превръщайки се в първи избор на боса.

В последствие се оказа, че поредният опит на олигарх да вкара своя лична партия в парламента се оказа неуспешен. „Да, България“ остана на близо 40 хиляди гласа от бариерата, а перспективите за бъдещето на формацията не са розови, предвид оттеглянето на спонсорите, предизвикано от неуспеха на изборите.

Защо Прокопиев се провали е въпрос към самия Прокопиев. Нека отговори, когато прецени, че е готов за това. Навярно обяснението му ще е близко до приказките на Цветан Василев. Фалиралият банкер се оправдаваше, че е сгрешил да заложи на Бареков, а (почти) фалиралият издател ще се оправдава, че е заложил на Христо Иванов.

Въпросът на въпросите днес е: Защо фондация „Америка за България“ финансираше политическия проект на бизнесмена Иво Прокопиев?

Отваряме сайта на „Америка за България“ и там четем:

„Подкрепяме програми, които целят противодействие на корупцията и институционалните злоупотреби. Насърчаваме отчетността и прозрачността в обществения живот чрез осигуряване на достъп до публична информация и наблюдение върху работата на институциите. Заставаме зад високите професионални и етични стандарти в журналистиката.“

Как точно насърчават прозрачността, след като с техните пари задкулисно се акушира създаването на политическа партия и се подпомага нейното участие в изборите?

Кои са тези високи стандарти в журналистиката? Стандартите на „Дневник“ и „Медиапул“, които които с парите на „Америка за България“ се превърнаха в официоз на Христо Иванов и неговата партия.

Като казахме парите на „Америка за България“ – чии са тези пари всъщност?

За да отговорим отново отваряме сайта на фондацията

„На 28 ноември 1989 г., Конгресът на САЩ прие т.нар. SEED Act – Закон за Източно-европейската демокрация. Неговата основна цел бе да насърчи прехода към демокрация и свободни пазари в бившите комунистически страни от Централна и Източна Европа. В известен смисъл, програмата има прилики с Плана Маршал от 1948 г., но този път икономическата помощ не е от правителство за правителство, а от частни американски корпорации към частни фирми, чрез нов и уникален модел – т.нар. инвестиционен фонд.

Инвестиционните фондове са създадени с пари на американските данъкоплатци, но управлението им е поверено на независим борд на директорите, съставен от американски предприемачи и инвеститори, които работят на изцяло доброволни начала, без директна намеса на правителството.“

Следователно американските данъкоплатци мислят, че с парите си подпомагат прехода към демокрация и свободен пазар на бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа. А се оказва, че американските данъкоплатци подпомагат политическите проекти на Иво Прокопиев и близките му приятели. А спойката между тях е видима – неизчерпаемите финансови ресурси от фондация „Америка за България“.

И тук идват следващите въпроси към фондацията:

След като подпомагат цели държави, а не конкретни партии, защо дават само на „Да, България“? Защо не финансират всички участници в изборите у нас? Това е чудесна идея. От една страна партиите няма да са зависими от сенчестите пари на добре облечени бизнесмени. От друга ще са относително равнопоставени – сега има огромна разлика между субектите с държавна субсидия и тези без наличие на такава. От трета – сега ЦИК дава по 40 хиляди на участниците в изборите за медийно отразяване, ако към тази сума добавим по един солиден грант от „Америка за България“ (да речем 400 хиляди) се получава крупна сума, която ще позволи и на по-скромните играчи да се борят с големите.

Демокрация, равноправие, плурализъм – всичко тези благопожелания ще разцъфтят по нашите ширини ако фондацията решава да даде пари на всички партии. Не само на „Да, България“.

И още въпроси към „Америка за България“:

Кога ще коментират изказванията на техните бенефициенти? В стенограмите четем ясно, че се прави явен опит за заобикаляне на закона за целите на политическия проект. Схемаджиите казват, че трябва да направят нова фондация. На нейния вход ще застане „Америка за България“, а на изхода – „Да, България“. Фондацията спонсор ще дава пари (пряко или през посредници) на фондацията получател. А фондацията получател ще финансира политическата партия. По този начин се избягва очевидно незаконното пряко финансиране от „Америка за България“ към политическия проект.

С други думи – наследникът на червената номенклатура Прокопиев на практика преповтаря Марксовия постулат: пари-стока-пари прим. Добавената стойност трябваше да се нарича „Да, България“. Нейното влизане в парламента трябваше да бъде обезпечено от изградената от Прокопиев структура:

„Америка за България“ дава парите.

Медиите дават подкрепата.

Всички НПО-та влизат в битката – от „Зелените“ през Цонева до Христо Иванов.

Фейсбук общественици и говорители участват пряко.

Приятели като Лозан Панов и Съюзът на съдиите удрят рамо в кампанията.

И сега вече въпросите са към отговорните институции:

ДАНС изгони турци, които се намесвали в изборния процес у нас. А ще провери ли „Америка за България“?

Кога Външно министерство ще излезе с позиция по казуса? Кога нашите дипломати зад океана ще обяснят на любимите ни партньори за какво се харчат парите на американските данъкоплатци. Дори и тяхното правителство да не се намесва пряко според цитирания закон от 1989г., това означава ли, че американските пари трябва да служат за политически цели и намерения?

Сигурни ли са в нашата Сметната палата за декларирания произход на средствата, с които Христо Иванов е платил предизборната си кампания?

И един последен въпрос към „Америка за България“

Ще продължите ли да работите с Иво Прокопиев, Христо Иванов и компания? Ще продължите ли да плащате политическите им проекти? Ще им искате ли обяснения, че създадоха партия с вашите пари?

И един последен въпрос към бъдещия нов-стар премиер Борисов:

Ще кажете ли на американския посланик в България , че не може американски пари да плащат предизборни кампании у нас. Така както не може това да правят турски пари или руски пари.

Бяхте твърд към Ердоган и Давутоглу, не се съгласихте да подкрепите Местан. Ще бъдете ли толкова твърд и към фондация „Америка за България“, чийто Местан се казва Христо Иванов?

Ще поставите ли на мястото им всички, които разчитат на задкулисна помощ отвън, за да дирижират политическите процеси и общественото мнение отвътре?

Без значение дали името им е Христо Иванов, Корнелия Нинова или Лютви Местан.