Започна и началото на края на сръбския президент Александър Вучич. Сърбите не трябва да имат илюзии, че агонията на режима в Белград ще дойде бързо, това ще бъде за тях последната може би най драматична битка по пътя към Европа. Това пише Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.

Времената са други, десетилетия делят Вучичева Сърбия от тази на Тито и Милошевич, но сякаш сценарият и рецептите на абсолютните господари на Сърбия се повтарят. И Милошевич, и Вучич, направиха контрамитинги в момента, когато се уплашиха, че опозицията и гражданска Сърбия надигат глава, и по един или друг начин застрашават техния рейтинг и власт.

Както Милошевич, така и Вучич сега вижда в очите на протестиращите граждани най-големия неприятел и ги обвинява, че всеки опит да го свалят от от трона има за цел да дестабилизира Сърбия, да предизвика хаос и размирици.

Вучич, добрият лъжливо европеизиран ученик на Милошевич, също като него изпитва огромна, неконтролирана омраза към опозицията, нарича я с цветущи обидни имена, и твърди, че единствената цел е е да дойде на власт на улицата без избори, и да унищожи Сърбия, него и семейството му. За Вучич зад всеки ъгъл се крият агенти и платени шпиони, независимите медии са убийци на истината.

Но за разлика от Милошевич, който успя да събере на Газиместан в далечната 1989 г. стотици хиляди хора на митинг, Вучич не направи както се хвалеше и очакваше най-големият митинг в историята на Сърбия след този на Милошевич

Докато преди години сърбите бяха запалени от думите на Милошевич "Никой не смее да ви бие и аз ви обичам", на 26 май т.г. на Митинг на надеждата само организирани партийни агитки викаха "АЦО, Сърбине", а държавният и партиен апарат с много усилия успя да събере по-малко симпатизанти от опозицията. Разочарованите сърби, мокри от силния дъжд, чуха обаче, че Вучич напуска лидерските позиции в неговата Сръбска прогресивна партия - нещо, което обещаваше години наред, и че сега остава президент на всички граждани. И че ще направи ново патриотично движение, което трябва да обедини всички сърби.

Навремето наивния Милошевич направи същата грешка, подигравайки се със своите избиратели, позволи на жена си да направи партия-движение, което го унищожи.

Каква игра и какъв шаховски ход ще изиграе Вучич, остава да се види, но той интуитивно чувства, че партията му бавно, но сигурно се разпада. Много са недоволните и тези, които напускат кораба, който потъва, така че е време за някакви еквилибристики, които ще го задържат на власт. А това е единственото нещо, което го интересува.

Независимо, че много хора от Сърбия, Северна Македония, Босна, Косово, пристигнаха с организиран превоз, автобуси и влакове за Вучевия митинг, има много доказателства, че присъстващите са получили като награда 20 - 30 евро, били са заплашвани с наказания и загуба на работата си, присъствието им е било партийно поръчение, щедро са раздавани пакети и сандвичи. И вероятно поради недостиг на сръбски, в град Зайчар на автобус с български номера са били натоварени пакети със сандвичи за заминаващите на Вучевия митинг в Белград.

Е, това беше наистина митинг по сръбска рецепта, с една единствена цел, да покаже, че Вучич е по-силен от опозицията, не разбирайки, че не опозиционни партии, а цяла гражданска Сърбия вече седмици наред протестира срещу насилието в обществото след двете масови убийства на 3 и 4 май, при които загинаха 18 души, а 20 бяха ранени.

Сърбия изведнъж се пробуди от дълбокия сън, и забрави илюзиите и лъжливите обещания, които денонощно щедро раздаваше нейният президент по телевизиите с национално покритие, контролирани от него и неговите послушници. А пледоарията беше много богата и много позната - "Вучич ще спаси Сърбия от външни и вътрешни неприятели, ще върне Косово, и ще я превърне в икономически тигър на Балканите, а всеки, който не вярва в това, е държавен неприятел".

Не може да се отрече, че досега Вучич жонглираше добре между Брюксел, Вашингтон и Москва, също като Милошевич, твърдейки, че Сърбия е извор на стабилност на Балканите. Това е лесно за един лидер, който е окупирал всички медии в Сърбия и диктува общественото мнение, представяйки се като единствения спасител за гражданите на съседната държава. Лъжливата и патриотична риторика е защитния знак на Вучич, който сякаш клонира обикновените сърби с обещанията, че Сърбия е най-успешната държава в региона, с най голям икономически потенциал.

Това е много опасен сценарий, защото когато Сръбският свят на Вучич започне да се руши, никой не знае накъде ще наклонят везните и дали няма ситуацията да излезе извън контрол.

Когато някой сръбски политик започне да флиртува и да обещава на всички всичко, когато подценява недоволството на масовите протести, неговият Титаник започва да потъва.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук