Причина за произшествието със самолет Су-33 на палубата на авионосеца „Адмирал Кузнецов” станало скъсаното второ въже на аерофинишьора, което е заменено точно преди инцидента, установи руското издание „Газета.Ru”. Той е втори по ред на авионосеца точно за три седмици, след като на 13 ноември бе загубен МиГ-29К.
„За аварията е виновно качеството на въжето. Трябва да се установи годината на производство, да се провери цялата доставена партида от тези въжета, да се провери качеството на поставянето на въжето от екипажа на авионосеца” – казал за изданието компетентен източник.
 

Този източник обяснил, че на палубата на крайцера „Адмирал Кузнецов” са разположени четири въжета на аерофинишьора „Светлана-2”. При кацане те се повдигат на 12 см над палубата. Първото въже е разположено на 46 м от ръба на палубата, другите три са на 12 м едно от друго. (При американските самолетоносачи първото въже е на 56 м от началото и тези 10 м са много важни.)
 
Кацащият пилот трябва да се постарае да се закачи със специална кука (гак) за второто въже, още по-добре за третото, а четвъртото е резервно. Ако се опита да се закачи за първото, може опасно да удари с гака палубата особено при клатене от морето.
 
По такъв начин задачата на пилотите е да кацнат в участък с дължина от 36 м с отклонение от осевата линия на палубата не повече от 3 м.
 
Кацането се извършва с високи обороти на двигателите на самолета при скорости около 240 км/час за Су-33 и 250 км/час за МиГ-29. Газта се отнема едва след като самолетът се е зацепил поне за едно от въжетата на аерофинишьора. В противен случай той не може да простартира и да отиде на втори кръг.
 
В сегашния случай, според запознати, Су-33 извършил кацането на строго установеното място с отклонение от оста на палубата не повече от 1 м, закачил се за второто въже и пробягал по палубата още 50-60 м, като обтегнал въжето до предела.
 
По този начин в момента на скъсването на въжето изтребителят излязъл извън зоната, където се намират останалите две въжета.
 
Ако двата двигателя се намираха в режим на излитане, то пилотът щял да има възможност отново да излети, но той вече намалил оборотите до минималните.
 
На авионосеца пробегът на кацащия на палуба самолет е само 90-105 м. Неговият ъгъл на снижение съставлява 4 градуса и се счита за пределно стръмен, при това той не се изравнява като на стационарна бетонова писта, за да се приземи плавно. Палубните изтребители буквално се стоварват с удар на палубата с претоварване 4–5g. Всеки път пилотите получават тежки натоварвания на гръбначния стълб, дори отлепване на очната ретина в резултат на силните удари върху палубата. Това е причина палубните пилоти да изпълняват дневно по два полета и в изключителни случаи по три.
 
Аерофинишьорите „Светлана-2”, инсталирани на „Кузнецов”, са производство на петербургското предприятие „Пролетарски завод”. Оттам са отказали коментар.
 
На сайта на предприятието обаче има подробно описание на аерофинишьора. В неговата основа има хидравлическа спирачка под палубата на самолета, съединена със спирачното въже чрез система от блокове и амортизиращи устройства.
 
В началото на 2014 г. в публикация на ТАСС беше оповестено, че „Пролетарски завод” възобновил производството на съвременни аерофинишьори, като от него излезли 11 съоръжения: 3 били поставени на индийския „Викрамадитя” (модернизиран бивш „Адмирал Горшков”), 2 са на учебния комплекс в индийския Гоа, 3 са на аналогичен комплекс в руския Ейск, 3 се очаква да бъдат монтирани на строящия се в Индия.
 
На „Адмирал Кузнецов” вече имало случай, когато самолетът извършил кацане, закачил се за въжето на аерофинишьора и в този момент то се скъсало. Миналата седмица БиБиСи описа инцидента по следния начин: „През септември 2005 г. в Северния Атлантик потънал не успелия да кацне на „Адмирал Кузнецов” Су-33.”
 
Тогава пак се скъсало въже, пилотът се катапултирал, но оцелял. Още тогава експерти посочили като причина конструктивни недостатъци на аерофинишьора С-2Н/23Н. Тази година му е извършен ремонт, който струвал 40,5 млн рубли (около 600 хил долара). Това станало в рамките на ремонта и модернизацията на „Адмирал Кузнецов” в кораборемонтен завод Мурманск, организиран по прякото поръчение на Владимир Путин. Освен това „Пролетарски завод трябвало в състав на междуведомствена комисия да даде заключение за продължаване на срока на службата и да допусне изделието до експлоатация.
 
„Газета.Ru” основателно отбелязва, че най-важното в инцидентите е оцеляването на подготвените летци. Например при инцидента с МиГ-29 самолетът е пилотиран от полковник, началник на службата за авиационна безопасност в Северния флот, имащ над 200 кацания на палуба.
 
Повторният инцидент с изтребител на борда на „Адмирал Кузнецов” не е повод за драми, ако, разбира се, бъдат открити причините и бъдат взети необходимите адекватни мерки. Така е например в САЩ. В авиацията на ВМС и в корпуса на морската пехота на САЩ само за последните 2 години с палубните изтребители-бомбардировачи McDonnell Douglas F/A-18 Hornet са станали 8 инцидента. На 2 юни 2016 г. загина пилот от пилотажната група Blue Angels по време на подготовка за шоу. На 28 юли 2016 г. пилот на F/A-18 пилот се разби по време на учебно-тренировъчен полет недалеч от Лос Анджелис.
 
Превод и редакция: БЛИЦ