Фактическото българското съгласие за членство на Северна Македония в ЕС взриви общественото мнение. И какво се случи - разноцветни политици се позамеряха със словесни нечистотии и безсмислици.

Парламентът по спешност гласува някакво френско предложение - без анализ и осмисляне на същността и последиците. Направихме малко политическо шоу за вътрешна употреба и толкова. Въпреки че въпросното „предложение“ е твърде изгодно за Северна Македония, от нейна страна не спират провокациите, лъжите и нападките, пише Димитър Киров в Trud.bg

От своя страна, Македония отдавна не е национална кауза за българския елит. Затова не е чудно, че политика ни в Северна Македония, а и във всички територии на някогашното българското землище, претърпява крах - и в миналото, и в настоящето.
Да разгледаме три от основните направления, които трябва да осмислим, за да не изгубим окончателно войната за Македония и македонските българи.

Първо: Грешки и престъпления в миналото. Нека изброим някои от тях:

След Освобождението Българската държава, с малки изключения, не води далновидна политика с Османската империя по българския въпрос; Илинденско-Преображенско въстание е недобре подготвено, без възможност за реална военна подкрепа от България.

От разгрома му печелят основно Гърция и Сърбия; Безумното участие на България във войни, в които предателството или неадекватното поведение са масови - от двореца до комунистите; Коминтерновското помакедончване на Пиринска Македония; Престъпните езикови реформи от 1921 и 1945 година, откъсващи македонския диалект от официалния български език и подпомагащи налагането на т. нар. „македонски език“. Още много може да се каже. Все известни факти.

И изведнъж дойдоха промените. Границите се отвориха - дори на Балканите. Но вместо да се изправят гордо, нашите потиснати братя и сестри в съседните държави, предпочитат да премълчават произхода си. Единици са българите, които се заявяват като такива. Да, ясен е бесният натиск и промиването на мозъци. Има и „нещастни случаи“- като смъртта на изследователя на македонските български диалекти - проф. Благой Шклифов през 2003 г.. И все пак - не е каквото е било до преди тридесетина години.

Така стигаме до направление второ - държавата ни не е привлекателна за живот.

Нека си кажем истината - основната причина за липсата на възраждане на българщината по откъснатите от България земи, си е чисто наша, родна. И тя е, че сегашната българска държава е отблъскваща и за гражданите си, и за българите, останали зад граница.

Въпросът е - какво имаме, какво противопоставяме като държава на Гърция, Северна Македония и Сърбия - унищожените ни икономика, култура, образование, здравеопазване? Какво? Политици еднодневки и идеи еднодневки. За национален суверенитет въобще не може да става и дума. За разлика от Сърбия и Гърция, които успяват да запазят суверенитета си в най-широките граници, които съвременният глобализиран свят позволява.

Да си българин в България е тежко изпитание. Българинът е потиснат от собствените си институции - безхаберни и корумпирани. Етническата престъпност се толерира. Как българинът в Гърция, Северна Македония и Сърбия да очаква защита от българската държава при положение, че тя не защитава нейните си граждани? Без да броим стандарта на живот. Хората сравняват и сравнението не е в наша полза.

Трето - липса на национална доктрина и стратегически цели. Да поставим поне някои въпроси:

Каква е нашата стратегическа цел по отношение на Македония?

Има ли политически консенсус? Какво си представяме, че ще се случи накрая - Северна Македония ще се присъедини изцяло или частично към България, или ще остане независима държава, в която мирно ще съжителстват различни етноси, един от които е българският, или нещо друго?

Какво всъщност искаме? За сравнение - в Сърбия и Гърция правителствата се сменят, но политиката им по отношение на България и българите е последователна. Те знаят какво искат и нямат скрупули в действията си. За сведение на нашите политици - така се прави.

Нямаме анализ какво губим и какво печелим от влизането на Северна Македония в Европейския съюз - в етническо, политическо, икономическо, военно, културно и пр. отношение? Какво печелят и какво губят от влизането на Македония в ЕС различните държави - другите Балкански страни, САЩ, Германия, Франция, Русия, Китай? Какво печелим и какво губим ние от техните печалби и загуби? Този анализ би ни дал насоки в каква посока да работим с отделните страни за постигането на целите си.

Пренебрегват се отношенията ни с Албания. Защо активно не подкрепяме Албания за членството u в ЕС? Защо не осъзнаваме, че Албания е от малкото добронамерени към нас държави, при това има сериозно влияние в Северна Македония? Защо не строим с нея специални, взаимноизгодни отношения? 

Липсва българска дипломатическа традиция - всяко ново правителство идва с хората си, голяма част от тях неподготвени и немотивирани да работят за българската кауза. Дипломатите от кариерата се игнорират. Ясно е, че така трудно ще бъде защитен интересът ни на дипломатическото бойно поле.

Особено важна в сегашната епоха - липсва държавно организирана и последователно провеждана пробългарска пропаганда в социалните медии, също и борба с антибългарската.

Липсва честен исторически анализ - какво и как се е случило в съответния исторически контекст. Причини, последици и изводи - обективно и безпристрастно. Липсва и патриотично възпитание в училищата и семействата.

Не на последно място - липсват силни и мотивирани армия, полиция, разузнаване, контраразузнаване. Въпрос - как се създава агентура в съседните страни, при положение, че носим списъци с агентите си по чуждите посолства? Как? 

Това са само три от проблемите, които да анализираме и осмислим. Фактите са ясни, въпросите за решаване - много. Каквото и да си говорим обаче, за да имаме успех в Северна Македония, първо трябва да съградим наново собствения си дом и да си знаем целите. Историята е добра отправна точка, но хората искат достойно настояще и по-добро бъдеще.