Да унищожиш лявото политическо пространство в България означава да изтриеш миналото и да отнемеш мечтата за светло бъдеще на един народ. Да ликвидираш дясното политическо пространство у нас означава нещо още по-страшно - да предизвикаш политическа криза, разпад на икономиката, хаос във финансовата система, фалит на средната класа. И още две от най-страшните неща: да демотивираш интелектуалния потенциал и да прогониш от държавата идващите поколения, пише в редакционен коментар "Стандарт".

Затова и този, който го направи е обречен на презрение от историята.

Дни след последните парламентарни избори изплуваха факти, които най-после дадоха обяснение на енигмата, наречена български преход. Стенограми от ексцентричните сбирки на двайсетина чуждопоклонници, които публично заклеймяват симбиозата между политици, бизнес и медии. А в същото време създават такава, за да употребят демократичните ценности в своя полза.

Фактите от тези стенограми, известни вече като АРГОгейт, обясняват защо не се случи досега, а може би и защо скоро няма да се случи истинското дясно в българския политически ландшафт. Сякаш някой ни пусна зад завесата на една лошо режисирана и нескопосано изиграна читалищна пиеса с начинаещи актьори в странния занаят, наречен политика. Дълъг е списъкът на тези актьори в пиесата "Страстите десни в българската политика" - като започнем от режисьора Иво Прокопиев, през сценаристите Евгений Дайнов и Стояна Георгиева, корепетиторката на масовите протести Антоанета Цонева, озвучителя Гроздан Караджов и стигнем до главните актьори Радан Кънев, Христо Иванов и Трайчо Трайков. Разбира се, всички те аплодирани в епизодите от кохорта медиатори и анализатори и обилно бюджетирани от чуждоземни господари.

Всеки отговорен за хигиената на мисълта си читател на стенограмите би ги захвърлил още след първите редове. С отвращение, с погнуса, с чувство на някаква лепкава нечистоплътност, поругаваща несбъдната илюзия за българската мечта. Така се чувстват днес най-малко 300 000 българи, непредставени вече в парламента. Тези, които копнеят за истинското дясно и модерната политико-икономическа доктриналност за България в съвременния свят.

Точно тези българи се оказаха и най-голямата жертва на прехода. Жертва на групичка тарикати, приложили модела на Сорос за извозване на "гражданското общество" до сметището на историята. Разбира се, става дума за онази групичка на умните и красивите, която си присвои правото през целия преход да лепи етикети. Много напомняща за онези, които лепяха жълтите звезди навремето върху българите с презумцията кой е от чистата раса и кой не.

Онази групичка родоотстъпници, която търкаше през целия преход праговете на чуждите посолства. Тези, които непрекъснато протягаха ръка за грантово финансиране и които търгуваха българските национални интереси срещу удовлетворяването на властовия им нагон. Стенограмите са безпощадни, защото те разкриват грандиозния заговор срещу България.

Съдържанието на тези стенограми е нещо като блиц-криг за унищожаване на държавността ни - компрометиране на премиера и правителството, оказване на натиск върху главния прокурор, събуждане на граждански безредици, натиск върху патриотични организации. Но да не пропускаме и най-важното: създаването на поредната фондация, която впоследствие да поеме в ръцете си съдбата на България и така да превърне читалищните актьори от пиеската, описана в стенограмите, в първостепенни холивудски звезди на българската политическа сцена.